Решение № 15531 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2016 г.

Решение № 15531 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. срещу решение № 66 от 02.06.2016 г., постановено по административно дело № 44 по описа за 2016 г. на Административен съд - В., с което е: 1) отменена заповед № ЗСП/Д- ВН- BG/233 от 05.02.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Б., с която на Л. Г. С. от с. Г. Лом, общ. Ч., обл. В., е отказано отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане); 2) разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата- декларация на Л. Г. С. за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП - вх. № Ч-32 от 19.01.2016 г., при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението му. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно (аргументира теза за необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК), а заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. да бъде потвърдена като законосъобразна. Ответникът по касация Л. Г. С. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. е отказал на Л. Г. С. отпускането на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, като се е мотивирал с това, че лицето не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП - извършена продажба в рамките на последните 5 години, като материалният интерес надвишава 3 900 лева. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 7/11.03.2016 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - В.. За да уважи оспорването, с което е бил сезиран, Видинският административен съд е приел, че решаващият извод на директора на ДСП - Б. е необоснован, поради което издаденият индивидуален административен акт е материално незаконосъобразен. Съдът е посочил, че органът не е събрал доказателства относно стойността на сделката и каква част от нея е получил жалбоподателя, като в административната преписка не се съдържа нотариалният акт, удостоверяващ извършената сделка, и удостоверение за наследници, отразяващо припадащата се на С. част от цената. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, защото не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Решението на съда се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от административния орган за нейната законосъобразност. Настоящият съдебен състав споделя решаващият извод на първоинстанционния съд, че административният орган незаконосъобразно е отказал търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход. Освен това лицата следва да отговарят на условията на чл. 10 и да не попадат в нито една от хипотезите на чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП е въведено изискването търсещите социална помощ да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, а в т. 2 от ал. 11 на чл. 10 от същия правилник е уредена изключваща приложното поле на горецитираната норма хипотеза, касателно случаите, в които общата стойност на сделките не надвишава 60- кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. По делото е безспорно установено, че на 10.12.2015 г. Л. Г. С. заедно с още девет лица в качеството им на наследници на Г. Н. С. са продали наследен от покойния им наследодател поземлен имот срещу продажна цена от 40 723,83 лв., като в изготвения във връзка с молбата за получаване на процесната месечна помощ социален доклад социалният работник е приел, че на търсещия социална помощ се следва 1/10 част от тази сума, а именно 4 072,38 лв., което е повече от гарантирания минимален доход за периода, равняващ се на 3 900 лв. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. е възприел безкритично тази констатация на изготвилия доклада социален работник, въз основа на което е постановил отказ по молбата-декларация на Л. Г. С.. В случая не само не е доказано наличието на отрицателната материална предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП за отпускане на месечна помощ, а по делото се съдържа категорична индиция за противното. От една страна, съгласно приобщеното от съда към доказателствения материал по делото удостоверение за наследници, търсещото помощта лице като наследник на Г. Н. С. разполага с 1/12 наследствена част и следователно припадащата му се част от продажната цена на сънаследствения поземлен имот се равнява на 3 393,65 лв., а тази стойност не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за периода (60х65 лв. = 3900 лв.). От друга страна, по първоинстанционното дело е прието като доказателство от съда и платежно нареждане от 30.11.2015 г., от което е видно, че Л. С. е получил за продажбата на неговата част от земеделска земя в с. Б. поле сумата от 2 620,60 лв. По тези съображения следва да се приеме, че като е отменил обжалваната пред него заповед, Видинският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на основания, водещи до неговото касиране, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,