Решение № 11878 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта, подадена чрез пълномощник, против решение 4789 от 04.05.2023 г. по адм.д. 3423/2022 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отменил негова заповед РД-10-1/21.03.2022 г. за отказ да бъде издаден спортен лиценз за спортна федерация по куадратлон на Сдружение "Българска куадратлон федерация". Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е изискал допълнителна информация и становища от органи и организации, а дали е била достатъчна, е в рамките на оперативната му самостоятелност с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС). Поддържа възражение, че вещото лице по приетата съдебно-спортна експертиза, няма необходимата за изясняване на спора компетентност и заключението му не е обосновано и пълно, а съдът го е кредитирал изцяло, без да го обсъди с останалите относими доказателства. Касаторът сочи, че съдът неправилно е кредитирал в изводите си представени писма от частни организации, които имат характер на частни документи и са със съдържание, което изкривява действителните факти. Излага подробни доводи за характеристиките на спортната дисциплина "куадратлон" като част от "таекуон-до", за който спорт има издаден лиценз за спортна федерация. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Сдружение "Българска куадратлон федерация" жалба като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Сдружение "Българска куадратлон федерация", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съдебен състав е установил, че производството пред министъра на младежта и спорта е проведено по заявление, подадено от Сдружение "Българска куадратлон федерация" за издаване на лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за спортната дисциплина "куадратлон". По делото не е спорно, че има издаден лиценз на Българска федерация по таекуон-до ITF за "таекуон-до Ай Ти Еф". Назначената с нарочна заповед на министъра Комисия по лицензиране и регистриране е изискала становища от НСА "Васил Левски", Българска федерация по шокотан карате до, Българска национална федарация по карате, Българска федерация по таекуон-до стил ВТ, Българска федерация по таекуон-до ITF, Българска карате киокушин федерация. Последната, както и НСА "Васил Левски" не са дали експертно становище. От останалите адресати само Българската федерация по таекуон-до ITF е изразила становище за пълно припокриване на спорта таекуон-до Ай Ти Еф и куадратлон, като е посочила също, че правилникът по куадратлон е изцяло взаимстван от този на таекуон-до Ай Ти Еф. Комисията по лицензиране и регистриране е разгледала становищата и е обосновала извод за идентичност на спорта куадратлон с таекуон-до Ай Ти Еф, поради което е предложила да бъде издаден отказ за исканата спортна лицензия. С оспорената пред първоинстанционния съдебен състав заповед РД-10-1/21.03.2022 г. министърът на младежта и спорта е постановил отказ да бъде издаден спортен лиценз за спортна федерация по куадратлон на Сдружение "Българска куадратлон федерация". Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по чл. 22 ЗФВС правомощия; актът е мотивиран от фактическа и правна страна с посочено основание за отказа по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗФВ - има издаден спортен лиценз за дейността, за която заявителят кандидатства, на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС, а именно на Българска федерация по таекуон-до ITF. В обжалваното решение съдът е направил анализ на относимите доказателства, приети по административната преписка, както и приетите такива в съдебното производство. Обсъдил е и заключението на назначената и приета като неоспорена по делото съдебно-спортна експертиза. Установил е, че спортът куадратлон включва четири дисциплини (както се извежда и от наименованието му) - техническо представяне, свободно единоборство, силово преброяване и надскачане. В спорта таекуон-до Ай Ти Еф е включена и пета дисциплина - самозащита. Според вещото лице спортът куадратлон има сходства с индивидуалните спортове и източните бойни изкуства, изразяващи се в практикуването на различни спортни дисциплини, оценяващи физическите качества на състезателите, техническите и силовите им умения, психиката и тактическата им подготовка. Разликите между куадратлон и индивидуалните спортове са в спецификата на двигателната култура, която този спорт възпитава на функционално, спортно-техническо и психологическо ниво и те не позволяват да се направи извод за идентичност на спорта куадратлон с индивидуалните спортове, попадащи в категорията. В спорта куадратлон няма изисквания състезателите да са получили техническа степен, както е при бойните спортове. При източните бойни изкуства се цели постигането на успех в конкретна дисциплина, докато при куадратлон състезателите се оценяват комплексно по четирите дисциплини. Съдът е съобразил и относимите факти, необорени в производството, за развитието на спорта куадратлон на международно ниво от създадената през 2015 г. Международна куадратлон федерация, регистрирана в Швейцария със седалище в гр. Цюрих. Според тричленния съдебен състав при противоречиви и неубедителни доказателства относно проверката на основния въпрос има ли идентичност между спорта куадратлон и таекуон-до Ай Ти Еф, издателят на акта е следвало да изиска допълнителни становища на спортни органи, организации и външни експерти, което той не е сторил и с което е нарушил чл. 22, ал. 6 ЗФВС. Посочил е, че след като от НСА "Васил Левски" не е постъпило становище, а съгласно представеното пред съда писмо от Частен професионален спортен колеж с изх. 7/04.11.2022 г, който обучава и издава диплома за треньор - четвърта квалификационна степен, куадратлонът се различава от другите видове индивидуални спортове в групата на източните бойни изкуства като карате, таекуон-до Ай Ти Еф и Таекуон-до ВТ, то органът не е изяснил в пълнота основното относимо обстоятелство във връзка с основанието, на което е постановен отказът. След подробен анализ на доказателствата съдът е достигнал до извод за отсъствие на идентичност между куадратлон и таекуон-до Ай Ти Еф, тъй като при първия няма изискване състезателите да са получили техническа степен и за разлика от преследването на успех в една дисциплина, в спорта куадратлон се търси комплексна различна цел. Приел е за неоснователен мотивът на административния орган, че участието на представляващия Сдружението "Българска куадратлон федерация" и в други спортни сдружения, свързани със спорта таекуон-до сочи на припокриване на двете спортни дисциплини, тъй като няма нормативна забрана лица, управляващи и практикуващи един спорт, да не участват в упражняването и на друг вид спорт. След като е обсъдил отделно и в съвкупност събраните доказателства, първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, поради което я е отменил. Касационният съдебен състав приема обжалваното решение за правилно. Спорният въпрос по делото се свежда до обстоятелството дали спортът куадратлон, за който сдружението претендира издаването на спортен лиценз, представлява отделна спортна дейност, предвид посоченото от органа правно основание за отказ по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗФВС. В ЗФВС е заложен принципът на централизирано управление на спортната дейност по вид спорт/сходни видове спорт или по обединяващ принцип. Само една федерация може да получи лиценз за развитието на дейността на конкретния вид спорт. Разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗФВС категорично отричат издаването на спортен лиценз, когато има вече издаден такъв за дейността, за която заявителят е сезирал органа. ЗФВС не дава легална дефиниция на "вид спорт", "сходни видове спорт" и "дисциплина", поради което при преценката на обстоятелството дали друга федерация, на която вече има издаден лиценз, обхваща и спорта, за който е подадено заявление за издаване на лиценз, подлежи на преценка с оглед всички налични факти и обстоятелства. Първоинстанционният съдебен състав е извършил подробен анализ и правна преценка на всички събрани по делото относими доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че не е допуснал нарушение на чл. 22, ал. 6 ЗФВС, тъй като правната норма не го задължава във всички случаи да изисква допълнителна информация и становища от държавни органи, външни експерти и организации по представените от заявителя документи и информация. Действително, с посочената разпоредба се предоставя самостоятелна преценка на органа да изисква допълнителна информация по подаденото заявление, той "може да изисква" такава. Министърът е събрал становища от спортни федерации по бойни изкуства. Но в контекста на общото задължение на административния орган по чл. 35 АПК при произнасянето си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, министърът, чрез помощния си орган, е следвало да изиска още допълнителни становища и доказателства от компетентни в областта институции и експерти, включително и външни такива. Правилно съдът е отбелязал, че е следвало повторно да изиска становище от НСА "Васил Левски" като най-голямата образователна и научна институция в областта, както и да се съберат още експертни становища, доколкото самата помощна комисия и органа са инкорпорирали в мотивите си изцяло само становището на Сдружение "Българска федерация по таекуон-до Ай Ти Еф", притежател на спортна лицензия по таекуон-до Ай Ти Еф, което твърди идентичност с дисциплината куадратлон. Според касационния състав обосновани и кореспондиращи с установените по делото факти са изводите на тричленния състав, че не се доказва по убедителен начин спортът куадратлон да е идентичен или максимално сходен с таекуон-до Ай Ти Еф, за който има издадена спортна лицензия. Този извод се подкрепя както от събраните в административното производство доказателства, така и от заключението на вещото лице, извършило съдебно-спортната експертиза. Неоснователно е възражението на касатора за некомпетентност на вещото лице, изготвило съдебно-спортната експертиза, както и за дадените от експерта грешни заключения. Заключението е прието в съдебно заседание след изслушване на вещото лице и в заседанието е присъствал представител на министъра на младежта и спорта. Заключението не е оспорено по надлежния ред. Първоинстанционният състав го е обсъдил ведно с останалите доказателства в съответствие с чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, включително и с представеното в съдебно заседание писмо-становище от Частен професионален спортен колеж. Последното представлява частен документ с формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство и той не може да бъде изключен от доказателствата по делото, но доказателствената сила на това писмо, което по съдържанието си е писмено становище, съдът е преценил по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Правилно съдът е съобразил в изводите си и факта на регистрирана Международна федерация по куадратлон, която макар и сравнително нова, развива самостоятелно дисциплината и на международно ниво. Следва да се посочи, че никъде в ЗФВС няма изискване за многобройност, честота и самостоятелност на провеждани състезания по заявения вид спорт. Затова установените регионални турнири, първенства по куадратлон тайкуон-до Ай Ти Еф не обосновават сами по себе си категорично приетия от министъра извод. Именно административният орган е този, който следва задълбочено да извърши проверка за идентичност/отличителност на куадратлон с таекуон-до Ай Ти Еф. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед на министъра на младежта и спорта и му е върнал преписката за ново произнасяне, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в полза на Сдружение "Българска куадратлон федерация" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора и активното участие в процеса на пълномощника на ответника. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля в значителна степен размера, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав