Решение № 8125 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Юробанк България" АД чрез нейния пълномощник срещу решение 22/08.01.2021 г. по адм. д. 722/2020 г. на Административен съд Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -началникът на службата по геодезия, картография и кадастър гр. Плевен в писмено становище счита касационната жалба за основателна. Ответникът по касационната жалба- Българската народна банка /БНБ/ чрез своите процесуални представители намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от БНБ срещу заповед 18-6633/21.07.2020 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър гр. Плевен, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Плевен за поземлени имоти с идентификатори 56722.659.738, 56722.659.739, 56722.659.740 и сгради с идентификатори 56722.659.739.1, 56722.659.740.1, 56722.659.740.2. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, чиито имот по КККР е засегнат от изменението на кадастъра. Процесната заповед е постановена от компетентен орган по смисъла на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР началник на СГКК Плевен, в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила изпратено е уведомление на оспорващия за започване на производството, представено е възражение в срок, но е налице неправилно прилагане на материалния закон. В случая оспорващият се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 56722.659.738 от 577 кв.м, който с изменението се намалява и става 570 кв.м. , като и вещото лице посочва, че е налице намаление на имота, отразяване на част от сграда, собственост на БНБ съгласно документ за собственост като такава в имота на заинтересованата страна и по този начин 12 кв.м се нанасят в чужд имот. Представят се документи за собственост, които отразяват различни от отразените в процесната заповед площи на имотите и отразяването на 7 кв. и 12 кв. м към имота на Юробанк България АД при изричното противопоставяне на вписания в КР собственик- БНБ, обективират спор за собственост и е недопустимо същият да бъде разрешаван в административно- съдебното производство. Наличието на спор за правото на собственост е отрицателно материално- правно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установява се по делото, че по заявление на "Юробанк България" АД е издадена процесната заповед. "Юробанк България" АД се легитимира като собственик на недвижим имот от 335 кв м в гр. Плевен, представляващ стар имот 3347 в стар кв. 347 по плана на гр. Плевен и на сграда на два етажа. Съгласно нотариален акт 16, том II, рег .725 от 13.03.2003 година БНБ е собственик на поземлен имот от 577 кв.м в гр. Плевен, съставляващ имот 3346 в кв. 347 по плана на гр. Плевен, заедно с четириетажна сграда и гараж. По скица -извадка от кадастрална карта това е имот с идентификатор 56722.659.738, стар имот 3446. С предвиденото изменение имоти 56722.659.739 и 56722.659.740, идентични със стар такъв 3347, се обединяват в един имот с идентификатор 56722.659.1123 от 332 кв.м, собственост на Юробанк България АД. Посочва се, че останалата част от имот 56722.659.738 се трансформира в нов поземлен имот с площ от 570 кв. м. , собственост на БНБ, като сградите в него също са собственост на БНБ, а част от сграда с идентификатор 56722.659.738.2 попада в имот с проектен идентификатор 56722.659.1123. Изменението се състои в отстраняване на грешка по реда на чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър в кадастралната карта на гр. Плевен като се нанася имот с проектен идентификатор 56722.659.1123 (образуван от имоти с идентификатори 56722.659.739 и 56722.659.740), отговарящ на имот пл. 3347 по плана на гр. Плевен. От изменението се засяга имот с идентификатор 56722.659.738, собственост на Българска народна банка, като площта му от 579 кв.м след промяната е с площ от 570 кв.м и се заличават ПИ с идентификатор 56722.659.739, ПИ с идентификатор 56722.659.740, и сгради. Площта на сграда с идентификатор 56722.659.738.2 се намалява с 12 кв.м , която сграда, собственост на БНБ се нанася в чужд имот 56722.659.1123. Изменението е процедирано на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР и е прието, че е налице грешка в кадастралната основа. Спрямо установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В случая решаващият съд законосъобразно е преценил депозираното от БНБ още в хода на административното производство възражение като спор за материално право, което незаконосъобразно не е отчетено от административния орган. Още с възражението пред административния орган БНБ е заявила, че не е съгласна с намаляването на площта на собствения й имот от 579 кв м. по скица по кадастрална карта, а по нотариален акт 577 кв м със 7 /седем/ метра, както и с намаляването на площта на сградата с идентификатор 56722.659.738.2 с 12 км, които съгласно изменението, предприето с обжалваната заповед, попадат в новообразувания имот 56722.659.1123. Нещо повече, още с възражението си БНБ е навела доводи, че "Юробанк България" АД няма право да претендира промяна на границието на поземлените имоти с идентификатори 56722.659.738, 56722.659.739 и 56722.659.740, тъй като не е собственик на нито един от тези поземлени имоти. "Юробанк България АД (като правоприемник на Банка Пиреос България АД) е собственик единствено на сграда с идентификатор 56722.659.739.1., като видно от скица - проект 15-541391-24.06.2020 г. на СГКК - гр. Плевен собственикът на поземлен имот с идентификатор 56722.659.740 е неидентифициран, собственикът на поземлен имот с идентификатор 56722.659.739 е Е. Русанова, а на поземлен имот с идентификатор 56722.659.738 е БНБ. Правилно съдът е изтъкнал, че в случая се представят документи за собственост, които отразяват различни от отразените в процесната заповед площи на имотите и отразяването на 7 км м и 12 кв м към имота на "Юробанк България" АД при изричното противопоставяне на вписания в кадастралния регистър собственик в лицето на БНБ. В разглеждания аспект първоинстанционният съд правилно е анализирал понятието за непълнота или грешка. По смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, като източници на данни за границите на имотите към момента на одобряване на изменение са предвидените в нормата на чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР съществуващите на място материализирани граници и едва след това границите по кадастрални планове и описани в документи за собственост при установяването на граници за създаване на КККР. Поради това е обоснован и материалнозаконосъобразен изводът на съда за приложението на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В този смисъл съдът адекватно е изтъкнал, че наличието на спор за правото на собственост е отрицателно материално- правно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра . Обжалваното решение е и процесуално законосъобразно. В тази насока неоснователни са възраженията в касационната жалба, че назначената от съда съдебно-техническа експертиза се е произнесла и по правни въпроси. В решението си съдът изрично е отбелязъл, че кредитира заключението на вещото лице по отношение на установеното, че с предвиденото изменение е налице намаляване на площта на имот на оспорващия и отразяване на част от сграда в друг поземлен имот, като не споделя отразеното, че с така предвидената промяна се отстранява грешка, допусната с одобряване на заповедта от 2008 година. В това отношение следва да се отбележи също фактът, че имотите, за които заявителят "Юробанк България" АД претендира да е допусната грешка в кадастралната основа в смисъла на невярна имотна граница, не са записани в кадастралния регистър на името на тази банка, тоест заявителят няма отразен в кадастралната карта имот, записан като негов собствен в кадастралния регистър. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба БНБ следва да се присъдят направените и своевремено претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,