Решение № 171 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2011 г.

Решение № 171 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Ловно-рибарско дружество "Калето - 2001", със седалище гр. Ямбол против решение от 22.12.2010 г., постановено по адм. дело № 5200/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - председателят на Управителния съвет на Националното ловно - рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците" в България (НЛРС "СЛРБ") и Ловно-рибарско дружество "Диана" - град Ямбол, не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но не по изложените в касационната жалба оплаквания. Предмет на оспорване пред АССГ е била заповед № РД-321/19.06.2009 г. на председателя на УС на НЛРС "СЛРБ". С обжалваната заповед на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във връзка с чл. 25а, 25б, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за приложение на ЗЛОД е определен районът на дейност на Ловно-рибарско дружество "Диана" - град Ямбол. АССГ е приел, че оспорената пред него заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който се засягат прави и законни интереси на жалбоподателя, поради което е разгледал жалбата по същество. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и същата съответства на материалния закон. Касационната инстанция намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е процесуално недопустимо, като постановено по недопустима жалба - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Съображенията за това са следните: Жалбата, предмет на разглеждане от АССГ е недопустима като насочена срещу акт, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Оспорва се заповед на председателя на УС на НЛРС "СЛРБ", с която се определя района на дейност на Ловно - рибарско дружество " Диана " град Ямбол, като са посочени изчерпателно включените 44 съседно прилежащи ловно-стопански райони с обща площ 118 705, 4 ха. В мотивите на заповедта е отразено, че посочените съседни райони и до датата на издаването й са стопанисвани от ЛРД "Диана", като към настоящият момент към неговия район на дейност се прибавя ЛРС Голям манастир от ЛС "Калето 2001" ММПГМ. По същество със заповедта се променят границите на ловно-стопанския район. Съгласно мотивите и диспозитива на Тълкувателно постановление № 2/2007 г. на ОС на ВАС, заповедта на министъра на земеделието и храните, постановена на основание чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД, с която се определят, съответно изменят границите на ловно-стопанските райони, не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. При упражняване функциите си по чл. 4 и чл. 9б от Закона за лова и опазване на дивеча по организация на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контрола по стопанисването на дивеча, министърът на земеделието и храните не действа като административен орган, упражняващ властнически правомощия. Определяне границите на ловно-стопанските райони съставлява "дейност по организацията на ловната площ" по см. на чл. 4 от ЗЛОД, при която министърът на земеделието и храните действа като представител на държавата в качеството и на собственик на дивеча по чл. 2 от ЗЛОД, а не като административен орган. Предвид горното и издадените от него актове-заповеди, с които се определят и/или изменят границите на ловно-стопанските райони, нямат властнически, административен характер. Същите заповеди имат организационно и вътрешноведомствено значение, от тях възникват задължения само за подчинените на министъра на земеделието и храните структури да организират стопанисването и опазването на дивеча в ловно-стопанските райони, включително и чрез сключване на договори с ловно-рибарските сдружения за стопанисване на дивеча, но не засягат пряко правата и интересите на тези сдружения. По силата на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Освен изложеното, настоящият състав счита, че процесната заповед, която не е издадена от министъра на земеделието и храните, а от председателя на УС на НЛРС "СЛРБ", не е постановена от орган, на който със закон са предоставени властнически правомощия да издава индивидуални административни актове. Като правно основание за издаване на оспорената пред АССГ заповед е посочена разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД (в ред. ДВ, бр. 92 от 2009 г.), действаща към момента на постановяване на процесната заповед, съгласно която "ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства, съответно държавните ловни стопанства". В чл. 36, ал. 3 от закона е предвидено, че Държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 в ловно-стопанските райони извън тези по ал. 1 и чл. 35. В конкретния случай, предмет на оспорване е акт, чието действие е насочено към определяне, чрез промяна в броя на включените до този момент ловно-стопански райони, в района на дейност на "Ловно-рибарско сдружение Диана" Ямбол, като се прибавят нови ловно-стопански райони, стопанисвани до този момент от други ЛРС, които според твърденията на жалбоподателя са включени в състава на Ловно-рибарско дружество "Калето - 2001". Цитираната като правно основание за издаване на заповедта за изменение на ловно-стопанския район норма на чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД не предоставя властнически правомощия на на председателя на УС на НЛРС - СЛРБ, по определяне на районите на дейност на ловните сдружения, и неговото волеизявление не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Издателят на заповедта не е овластен със закон за това орган или организация, да издава административни актове, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Според § 1, т. 1 ДР на АПК, "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Организирането на ловната площ на страната, отредена за дейността на сдруженията по чл. 30 от ЗЛОД, чрез разпределението й между отделните сдружения и съответно придобиването от тяхна страна на териториални права, чрез определения им "район на дейност", е правомощие, дадено по силата на законова норма, на изпълнителния орган на сдружение с нестопанска цел, но изпълнението на тази дейност не представлява властническо волеизявление на този орган, което да има характер на административен акт. Тези заповеди имат организационно и вътрешноведомствено значение само спрямо подчинените на НЛРЗ ловни сдружения. Поради това при вземането на такова решение не се осъществяват управленски функции от страна на решаващия субект, свързани с осъществяването на една нормативно регулирана дейност и в този смисъл заповедта на Председателя на УС на НЛРС - СЛРБ не подлежи на съдебно оспорване, тъй като не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. С оглед гореизложеното, оспореното решение следва да бъде обезсилено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с което да остави без разглеждане жалбата на Ловно-рибарско дружество "Калето - 2001", със седалище гр. Ямбол срещу заповед № РД-321/19.06.2009 г. на председателя на УС на НЛРС "СЛРБ" и да прекрати първоинстанционното производство. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направените правни изводи на съда за недопустимост на първоначалната жалба, на касатора не се дължат разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,