Решение № 1652 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2009 г.

Решение № 1652 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ловеч срещу решение № 75 от 24.07.2009 г. по адм. дело № 117/2009 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Веселка Цветанова Иванова от с. Разлив, Софийска област, на 18.07.2002 г. е родила дете (Цветан Станимиров Найденов), а на 26.01.2004 г. е сключила трудов договор с търговското дружество "ДОК - РО" ООД, гр. Ябланица. Този договор е за определен срок - до 18.07.2004 г. По молба на работничката със заповед № 24 от 28.01.2004 г. работодателят е разрешил да ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето от 28.01.2004 г. до 18.07.2004 г., т. е. за целия срок на трудовия договор. С ревизионен акт пор. № 99 от 23.02.2009 г. контролните органи при РУСО - гр. Ловеч са направили констатация, че "Веселка Цветанова Иванова не е започнала да упражнява трудова дейност, а направо е излязла в отпуск за отглеждане на малко дете без да е влязла в кръга на осигурените и поради това няма право на парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)." С разпореждане № 99 от 23.02.2009 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е започнало процедура по събиране на сумата 665,46 лв. неоснователно изплатено парично обезщетение по чл. 53 КСО и 737,35 лв. изтекли лихви или изпълнението е за вземане в общ размер от 1402,81 лв. С ревизионния акт начетът е съставен на работодателя "ДОК - РО" ООД и събирането на посочената сума е насочено срещу него. Затова с жалба вх. № 491 от 12.03.2009 г. дружеството е оспорило пред касационния жалбоподател законосъобразността на разпореждането и на ревизионния акт за начет, но с решение № 6 от 27.03.2009 г. той е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че според чл. 11, ал. 1 КСО право на парично обезщетение имат лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове към датата, на която е настъпил осигурителният риск. Тъй като в случая тази дата съвпада с деня, който е начало на осигуряването на работничката, същата не е влязла в кръга на осигурените лица и няма право на парично обезщетение. Сезиран с жалба от "ДОК - РО" ООД, Ловешкият административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО. За да постанови този резултат административният съд е приел, че при надлежно разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ работничката е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ПЗР на КСО, а освен това при действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Според административния съд в хипотезата на чл. 53, ал. 1 КСО при ползването на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете за майката възниква право на месечно парично обезщетение без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. Затова, щом са налице останалите положителни и отрицателни предпоставки за правото на такова обезщетение - поне 6 месеца релевантен осигурителен стаж (чл. 52а КСО) и да не е налице някое от обстоятелствата, изброени в чл. 53, ал. 4 КСО. С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, основани на следните аргументи: Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 КСО правото на парични обезщетения от фондовете на Държавното обществено осигуряване възниква само за осигурените лица. Поради това за да може едно лице да ползва отпуск и съответно парично обезщетение за гледане на малко дете, то трябва да е осигурено лице - да е наето по трудов договор и да има възникнало осигуряване по чл. 4 КСО за този социален риск. По силата на чл. 10, ал. 1 КСО основанието за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО възниква от деня, в който те започват да упражняват трудовата дейност и продължава до прекратяването й. В конкретния случай Веселка Цветанова Иванова е сключила трудов договор, но не е осъществявала трудова дейност по него и не е получила възнаграждение, върху което да са били начислени и внесени осигурителни вноски. Поради това тя не е осигурено лице и няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо от обстоятелството, че новият работодател й е разрешил да ползва такъв отпуск (по чл. 164, ал. 1 КТ). Освен това подадената от работничката декларация, че детето не е настанено в детско заведение била с невярно съдържание и нямала достоверна дата, поради което необосновано административният съд я бил приел за годно доказателствено средство. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Решението на Ловешкия административен съд е напълно съобразено с константната практика на Върховния административен съд, поради което изложените в него мотиви не следва да бъдат повтаряни. Допълнително към тях следва да бъдат изложени следните аргументи: Според чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане и други социални помощи. Отпускът "преди и след раждане" по чл. 47, ал. 2 от Конституцията има конкретизация в Кодекса на труда като "отпуск поради бременност и раждане" и е уреден като особен вид отпуск, който, макар и платен, е различен от платения годишен отпуск, се казва в мотивите на реш. № 2 от 4.04.2006 г. по конст. дело № 9/2005 г. на Конституционния съд. Несъмнено, обаче, такъв е и отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ): след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, гласи текстът на посочената разпоредба. През времето на този отпуск на майката (осиновителката) се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон, и то й се зачита за трудов стаж (чл. 164, ал. 4, изр. 2-ро КТ) и за осигурителен стаж без да се правят за него осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 1, предл. 1-во КСО). Трудов стаж по смисъла на КТ е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение (чл. 351 КТ), но за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в посочените в чл. 352 КТ случаи, част от които са ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им (чл. 352, т. 2 КТ). За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са работили и за което са внесени (от тях самите, когато са самоосигуряващи се лица или от техните осигурители, когато лицата работят по трудово или служебно правоотношение) - чл. 9, ал. 1 КСО. Но за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето по чл. 9, ал. 2 КСО, а както се посочи по-горе, отпускът за отглеждане на малко дете е включен в обхвата на чл. 9, ал. 2 КСО. Следователно, този отпуск - по чл. 164, ал. 1 КТ - ex lege (по силата на закона) се зачита за трудов и за осигурителен стаж, макар че майката (работничка или служителка) не е упражнявала трудова дейност, респ. не е реализирала доходи, върху които да са внесени или да са дължими (начислени) осигурителни вноски. Пак по време на този отпуск и пак ex lege (по силата на закона) майката се счита за осигурено лице - § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ПЗР на КСО. А щом тя е осигурено лице и щом притежава минималния релевантен осигурителен стаж, майката има право на обезщетение по чл. 52а и чл. 53 КСО за отглеждане на малко дете. Казаното тук, видно от доказателствата по делото, напълно се отнася и за процесния случай, поради което Ловешкият административен съд не е нарушил, а правилно е приложил материалния закон. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила - чл. 193, ал. 3, изр. 2-ро ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Но когато с частния документ се въвежда отрицание, другата страна следва да представи доказателства за опровергаване на това отрицание. В процесния случай въпросът дали детето, родено от работничката Веселка Цветанова Иванова, е настанено в детско заведение, може да бъде разрешен с реална проверка в детските заведения по местоживеене, която следва да бъде в тежест на касационния жалбоподател. Такава проверка той не е извършил, нито пък сочи доказателства, опровергаващи отрицанието на майката (че детето й не е настанено в детско заведение), поради което правилно административният съд не е приел за опровергана подадената от нея декларация за разрешаване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,