Решение № 6494 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н., чрез адв. Милушева, против решение 2737 от 20.03.2025 г., постановено по адм. дело 406/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 1231 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, същерствени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че чужденецът е напуснал страната си поради страх от военни действия. Твърди, че към настоящият момент в Сирия е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Според касатора съдът не е съобразил всички факти по делото, с което е нарушил чл. 35 и чл. 36 АПК. Излага съображения, че решението на административния орган не съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни основания. Излага съображения, че е неправилен извода на съда, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Според касатора, съдът неправилно е постановил решението си само въз основа на справки от ответника. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя справка от 19.05.2025 г. на ДАБ при МС за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и справка от 03.04.2025 г. на ДАБ при МС с информация за отбиване на редовна военна служба, както и кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и срок на военната служба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Н. Н., гражданин на Сирия против решение 1231 от 03.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано на лицето да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като съдът е приел за недоказани твърденията та търсещия закрилам, че е бил задържан и то за около една година. За да направи този извод съдът е посочил, че в тази насока не са представени никакви доказателства, като не е посочена нито точната година, нито точното време за което се твърди задържането. Изложени са и допълнителни съображения, че след това не се съобщава за последващи действия срещу лицето от страна на режима. За нелогично е прието и твърдението, че чужденецът е получил бележка със закана от властите, че ще го убият, при положение, че е бил задържан преди това за една година и ако някой е искал да му причини смъртта, то не биха го освободили. Според съда от А. Н. Н. не са били направени твърдения, че е търсен за военна служба. Изложени са подробни мотиви, че в случая не може да се направи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ в държавата му по произход. Прието е, че по делото не са налице данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. След обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е приел, че лицето е напуснало Сирия заради войната и икономическата обстановка, поради липса на работа, които причини са от личен характер. Съдът е приел, че целта на чужденеца е било по-добро финансово и икономичско положение, а не е било продиктувано от преследване в собствената му страна. Този извод е направен въз основа на изявленията на чужденеца, направени пред интериюиращия орган, че желанието му е било да отиде в Германия, а не да остане в България, но не е могъл да стори това по финансови причини. Направен е извод, че в случая не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо лицето, съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като от касатора е заявено, че не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и, че е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За да направи този извод съдът се е съобразил с решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., съгласно което използваните изрази смъртното наказание, екзекуцията, както и изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците, обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Обсъдена е и информация в журналистическитe материали на БНТ, Бтв, Нова и редица други български, а и световни медии, като част от тях e и информация на агенция Ройтерс и е прието, че общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Според наличната информация милиони сирийци, намиращи се извън страната си са изразили желание да се завърнат в родината си. Съдът е обсъдил и справката ползвана от администретивния орга при постановяване на оспореното решение, от 14.01.2025 г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС, видно от която представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; генералният секретар на ООН потвърждава ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период; към 29.12.2024г. подкрепяни от ВКБООН обществени центрове възобновяват своята дейност; посочен е броят сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, като според ВКБООН от 08.12.2024 г. насам техният брой е 115 000, като има данни и за около 486 000 вътрешно разселени лица, които са се завърнали в районите си по произход; възобновяват се международните полети до летище Дамаск; Световната здравна организация осъществява трансгранична мисия в Северозападна Сирия, провеждайки обучение; Министерството на образованието на преходното правителство обявява нова учебна програма за всички възрастови групи; предоставянето на хуманитарна помощ. Направен е извод, че в този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочи справката от 14.01.2025 г., тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Според съда са налице и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Направен е извод, че не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Предвид изложеното е прието, че не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Изложени са и съображения, че в случая липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила. Съдът е посочил, че основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в Сирия и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Според първоинстанционния съд не е била нарушена и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като при връщане в Сирия животът или свободата на лицето няма да бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е съобразил всички факти по делото, с което е нарушил чл. 35 и чл. 36 АПК. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Н. Н.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 21.10.2024 г., той е напуснал Сирия, като е влязъл нелегално в Турция на 10.08.2024 г., където останал пет дни. След това е влязъл в България на 12.08.2024 г. нелегално. Самият чужденец е заявил, че последният инцидент, свързан със сигурността му е бил през 2011 г., когато имало бомбардировка и убити, като тогава и той бил ранен. Посочил е, че брат му е в България и е в производство по предоставяне на статут на бежанец. Не е посочил да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Твърдял е, че преди една или две години, не помнел точно кога бил задържан от тогавашния режим, като причината била, че властите приели, че той е участвал в протест срещу режима. Посочил е, че е бил задържан за около една година, като му било упражнено и физическо насилие. После го освободили. Други проблеми не е имал с властта. Имал е заплахи от режима преди една, две години, че ще го убият, като му изпратили за това бележка, но той я загубил. Не бил женен. Семейството му родители, братя и сестри били останали в Сирия. Като основна причина да напусне Сирия е посочил именно войната и липсата на сигурност. Твърдял е, че е подал молба за закрила в България, защото нямал финансова възможност да отиде в Германия. Казал е и, че не е отбивал военна служба, но подлежи на мобилизация. Опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той не посочва, че е търсен и е получавал повиквателна за реално отбиване на военна служба. Лицето не е доказало, че е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. Н. Н. не е доказано да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. Н. Н. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административният съд подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган и от които не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Този извод се потвърждава и от приложената пред настоящата инстанция на справка от 19.05.2025 г. на ДАБ при МС за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и справка от 03.04.2025 г. на ДАБ при МС с информация за отбиване на редовна военна служба, както и кои лице лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и срок на военната служба. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият касатор не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие в Сирия не са относими към 2025 г. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Настоящият състав намира, че в случая не е приложима и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като по делото не са наведени конкретни възражения, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия животът или свободата на лицето, ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,