Решение № 11225 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2021 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от К. Илиев, за отмяна на Решение 332 от 19.12. 2019г., постановено по адм. дело 465/ 2018 г. по описа на Административен съд- Кюстендил, потвърдено с Решение 103 от 04.05. 2020г., постановено по адм. дело 79 от 2020г. по описа на АС Кюстендил. Молителят- К. Илиев в съдебно заседание чрез адв. Рабухчиев, поддържа молбата за отмяна на влязло в сила решение. Моли да се постанови съдебен акт, с който се отмени решението на АС- Кюстендил и да се върне делото за ново разглеждане. Според него налице са основанията за отмяна, предвидени по всички точки в чл.239 АПК. Молителят- К. Илиев от своя страна моли, да бъде отменено решението, тъй като е взето по медицински справки с невярно съдържание. Посочва, че няма адвокат, който да го защитавал обективно, като няма юридическо образование, с което е нарушен чл. 8 от АПК, тъй като е нямало равенство в процеса, като когато се е водело делото, е бил на лечение. Поддържа молбата за отмяна и моли същата да бъде уважена. Иска съдът да се произнесе по чл. 239, т. 2 и т. 3 от АПК, поради факта, че медицинските справки са с невярно съдържание. Ответникът- ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) в писмено възражение, подадено чрез старши юрисконсулт Е. Граховска, счита молбата за недопустима и неоснователна. Твърди, че в молбата за отмяна не е налице нито едно от изрично посочените основания за отмяна по чл.239 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по административно дело 465/ 2018 г. по описа на АС Кюстендил е образувано по искова молба на К. Илиев, с която е предявил при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване, искови претенции с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията София, както следва: за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания /физическа травма/ за периода 09.10.2015г. 22.10.2018г.; за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора [населено място], във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на психическо здраве на лишените от свобода, чрез участие в спортни игри и упражнения и гледане на телевизия чрез монтиране на телевизор в спалното помещение или в помещението за групова работа, за периода: 09.10.2015г. 22.10.2018г. Решаващият съд в едночленен състав с Решение 332/ 19.12.2019 г., постановено по административно дело 465/ 2018 г. е отхвърлил предявените от К. Илиев, искови претенции с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията София. След касационно обжалване решението е оставено в сила с Решение 103 от 04.05. 2020г., постановено по адм. дело 79 от 2020г. на тричленен състав на АС Кюстендил. След като обсъди направените искания, във връзка с изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания, Върховният административен съд, състав на трето отделение намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения: Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Настоящият съдебен състав, счита за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на молбата, поради липса на конкретизиране на основанията по чл.239 АПК за отмяна на решенията на АС Кюстендил. Молителят в съдебно заседание от 14. 10.2021 г. заявява, че поддържа молбата за отмяна и моли същата да бъде уважена. Конкретизира основанието за отмяна, като моли съдът да се произнесе по чл. 239, т. 2 и т. 3 от АПК, поради факта, че медицинските справки са с невярно съдържание. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока към искането за отмяна не са ангажирани. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната, на нейния представител, или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Молителят твърди, че са налице престъпни обстоятелства, но не подкрепя твърденията си с доказателства, което прави неоснователно искането по чл. 239, т. 2 от АПК. Не е достатъчно да се твърди наличието на престъпно обстоятелство, следва същото да е установено по надлежния съдебен ред. В случая по делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване цитираната хипотеза на чл. 239, т. 2 АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата е относима по отношение на влязло в сила решение на съд, с което спора за законосъобразност на оспорен административен акт е разрешен по същество. Само в тези случаи, когато спорът е разрешен с влязло в сила решение, тогава то би подлежало на отмяна по чл. 239, т. 3 АПК и при положение, че се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или отменен. В случая не са налице данни за такава неправомерна дейност. Твърденията на молителя за наличието на медицински справки с невярно съдържание не са подкрепени с доказателства. Предвид горното не са налице законоустановените предпоставки и по чл. 239, т. 3 от АПК поради което искането за отмяна на това основание следва да се отхвърли. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение или определение, което му противоречи. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени съдебните актове, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения или определения. Данните по делото налагат категоричния и обоснован извод, че липсва решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Разпоредбата на т. 5 на чл. 239 от АПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Твърдения и доказателства в тази насока по делото няма. Липсата на юридическо образование не нарушава процесуалните права на лицето, тъй като той не е бил ограничен да ангажира процесуален представител- чл.32, т.1 ГПК, във вр. с чл. 24, ал.1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата, чл. 94 ГПК, във вр. с чл. 21, от Закона за правната помощ. За да намери приложение хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК е необходимо да е налице постановено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искателят не сочи доказателства за съществуването на подобен факт, което обосновава неоснователност на искането и в този случай. Доводите, които съставляват касационни отменителни основания подлежат на разглеждане единствено в редовната инстанционна проверка, осъществена по реда на чл. 208- чл. 228 от АПК. Тези доводи не подлежат на разглеждане в производството по отмяна, която е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове при наличието на основанията за отмяна, които са изчерпателно посочени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдените от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. В случая такива предпоставки не са налице и визираната разпоредба е неприложима. По тези доводи настоящият състав счете, че искането за отмяна на Решение 332 от 19.12. 2019г., постановено по адм. дело 465/ 2018 г. по описа на Административен съд- Кюстендил, потвърдено с Решение 103 от 04.05. 2020г., постановено по адм. дело 79 от 2020г. по описа на АС Кюстендил е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,