Решение № 12838 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Парлапански, чрез адв. Л. Попов от Софийска адвокатска колегия, срещу решение 3342/22.05.2023г., постановено по адм. д. 8510/2022 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу т. I. 3. 2 от Указания по прилагане на чл. 37б и чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и Глава седма "Ползване на земеделски земи от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи за стопанската 2022 2023 г., одобрени със Заповед РД46-173/01.07.2022 г. на министъра на земеделието и храните. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като се излагат подробни съображения и иска разрешаване на спора по същество. Моли настоящият съд да вземе предвид решение на СЕС от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. Претендира разноски. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез юрк. В. Гашева оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба на В. Парлапански е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, оспорването е срещу т. I. 3. 2 от Указания по прилагане на чл. 37б и чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСП33/ и Глава седма "Ползване на земеделски земи от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСП33/ за стопанската 2022 2023 г. /Указанията/, одобрени със Заповед РД46-173/01.07.2022 г. на министъра на земеделието и храните. Констатирал, че делото е било прекратено с определение 7957 от 12.10.2022 г., на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, поради липсата на годен за обжалване акт и липсата на правен интерес на оспорващия, с определение 11984 от 22.12.2022 г., постановено по адм. дело 11453/2022 г. на ВАС, Четвърто отделение, прекратителното определение на АССГ е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Основанията за незаконосъобразност на Указанията в частта в т. I. 3. 2, са била в пряко нарушение на нормата на чл. 37б, ал. 6 ЗСПЗЗ, както и на т. 10 от Заповед РД46-353/26.07.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Жалбоподателят заявил, че указания не почиват на никаква законова норма, противоречат на закона и поради това Заповед РД46-173/01.07.2022 г. на министъра на земеделието и храните, с която са одобрени, е незаконосъобразна. Направил, твърдение че въз основа на указанията Общинска служба Земеделие (ОСЗ) регистрират всички договори, представени пред тях за регистрация, като така създават предпоставки за наддеклариране на площи при заявяване за подпомагане от земеделските производители, допълнително обременяват ползвателите на земеделски земи със спорове, които иначе не биха били наложителни. По този начин дългосрочно и масово се засягат законни права и интереси на гражданите ползватели на земеделски земи. Поискал от съда отмяна на т. I. 3. 2 от Указания по прилагане на чл. 37б и чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и Глава седма "Ползване на земеделски земи от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи за стопанската 2022 2023 г., одобрени със Заповед РД46-173/01.07.2022 г. на министъра на земеделието и храните. Съдът приел, че оспорения общ административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма и съдържа разписаните в АПК реквизити. Приел, че не е нарушен материалния закон в частта по т. I. 3. 2 от указанията. Констаирал, че с Указанията се целят разяснения на областните дирекции "Земеделие и на общинските служби по земеделие за редът за провеждане на процедурата за създаване на масиви за ползване, тъй като е били налични промени в нормативна уредба, регламентираща процедурата. Процедурата е уредена със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /обн., ДВ, бр. 99 от 2002 г. / е създадена нова Глава пета "а "Ползване на земеделските земи, включваща разпоредбите на чл. 37б, 37в и 37 г, в които са регламентирани редът и условията за създаване на масиви за ползване на земеделски земи. Съдът приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е указанието в т. I. 3. 2 е в пряко нарушение на т. 10 от Заповед РД46-353/26.07.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, защото т. I. 3. 2 от Указанията, е идентична с т. I. 3. 2 от Указанията, които са били одобрени с предходните заповеди и жалбоподателят е подавал заявления за подпомагане по схеми и мерки за кампания 2010 г. и за всяка кампания от 2015 г. до 2022 г. включително, като договорите за наем или аренда са регистрирани по един и същ начин, уреден в ЗСПЗЗ. Съдът е разгледал измененията на ЗСПЗЗ, както и актуализираните указания на министъра на земеделието и храните, издадени в съответствие с нормативните промени и приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за "Указанията по прилагане на чл. 37б и чл. 37в от ЗСПЗЗ и Глава седма "Ползване на земеделските земи от ППЗСПЗЗ за стопанската 2022 - 2023 година?, одобрени със Заповед РД 46-173/01.07.2022 г. на министъра на земеделието, не са в нарушение на чл. 37б, ал. 6 ЗСПЗЗ и на "Правилата за регистрация на договорите за наем и за аренда на земеделска земя в общинските служби по земеделие, одобрени със Заповед РД 45-353/26.07.2018 г, на министъра на земеделието, храните и горите, а напротив - те са изготвени с цел правилното прилагане на нормативната уредба, регламентираща процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, от органите, които я осъществяват. Постановеното решение е правилно. С него съдът е не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изпълнил е задължението си да изясни фактите по спора, след което ги е съпоставил с относимото материално право и едва тогава е направил правните си изводи. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и доказателства по делото. Съдът е разгледал подробно фактическите и правни основания на издадения общ административен акт. Не се установява неспазване на разпоредбата на чл.66 във връзка с чл. 69, ал.1 АПК, което да съставлява съществено нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирал е подробно всички представени по делото писмени доказателства. Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. С разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ е вменено задължение за общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите да води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и да предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ, с цел насърчаване на уедреното ползване на земеделските земи чрез създаване на масиви за ползване, което задължение не е изменено до настоящия момент. За целта, в срок до 31 юли, ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята, а общинската служба по земеделие е длъжна да ги регистрира. Собствениците на земеделски земи подават декларация по чл. 69 ППЗСПЗЗ, в която следва да посочат начина на трайно ползване и формата на стопанисване на собствените имоти през предстоящата стопанска година, а именно - кои от имотите са отдали под наем или аренда, кои от тях ще ползват /обработват/ в реални граници и с кои желаят да участват в процедурата за създаване на масиви за ползване по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ е предвидено ползвателите на земеделски земи, които желаят да участват в процедурата по чл. 37в, да подадат в общинската служба по земеделие, в срока до 31 юли, заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ за участие в споразумение за създаване на масиви за ползване, към което да приложат опис на имотите за включване в масивите, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост. Въз основа на регистрираните договори, ползвателите трябва да посочат в заявлението с кои от имотите ще участват в процедурата и кои се обработват в реални граници, извън процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ. С оглед уредените в чл. 37б ЗСПЗЗ задължения, общинската служба по земеделие, регистрира в информационната си система всички правни основания, представени до 31 юли, съгласно чл. 37б, ал. 2 и 3 ЗСПЗЗ, въз основа на които се изготвя предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ, в който се регистрират само имотите, заявени за участие в процедурата по 37в ЗСПЗЗ. Изрично в чл. 37в, ал, 2, изр. шесто ЗСПЗЗ е регламентирано, че в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ, респ. в предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ, не се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, което е посочено и в т. II. 4. 2. от Указанията, одобрени със Заповед РД 46-173/01.07.2022 г. на министъра на земеделието. В този смисъл в т. I. 3. 1. от оспорените Указания е указано, че при изготвяне на предварителния регистър и установено дублиране на правните основания за ползване на един и същ имот, следва да се съблюдават Правилата, одобрени със Заповед РД 45-353/26.07.2018 г., съответно и разпоредбите на чл. 37б, ал. 6, т. 1 и 2 ЗСПЗЗ, възпроизведени в т. 10 от Правилата. В тези случаи общинската служба по земеделие, позовавайки се на ал. 6 на чл. 37б от ЗСПЗЗ, определя кой от собствениците или ползвателите, разполагащи с правно основание за ползване, следва да бъде регистриран в предварителния регистър, като административният орган не може да реши спора за ползване на имота. Правилен извода на съда, че когато при регистрирането на договорите е установено наличие на повече от едно правно основание за ползване на един и същи имот, за които изрично е посочено в заявленията и декларациите, че ще се ползват в реални граници, т. е. извън процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ, съответно извън регистъра по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ, в т I. 3. 2, е посочена възможността общинската служба по земеделие да уведоми ползвателите за разрешаване на спора за ползване, ако желаят, за да не бъдат санкционирани от Разплащателната агенция съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Не се установява и нарушаване на принципа на ефективна съдебна защита съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Нормата е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. С нея са зададени общите принципи за създаване на ефективни правни средства за защита на нарушени права. Наред с горното, не се установява правата на В. Парлапански несъмнено не са нарушени. Следва да бъде посочено, че в касационната жалба не се излагат никакви различни доводи или правни твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция, а изразено несъгласие с мотивите на съда. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. При този изход на правния спор е основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция. Претенцията е за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и следва да се уважи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение