Решение № 7701 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2019 г.

Решение № 7701 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Б., Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 1802/28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1737/2019 г. на Административен съд – Б., с което е отменена негова Заповед за налагане на "Делтатур" ЕООД, гр. С. на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-242- 0340673/10.07.2019 г. запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект – ресторант в хотел "Селена", находящ се в гр. С., ул. "Я. П." .№... и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда не кореспондират с установените релевантни обстоятелства по време на извършената в обекта проверка, в резултат на която е установено, че дружеството е осъществило нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ като не е съхранявало паспорт на ФУ в козметичното студио. Счита, че неправилно решаващият състав е преценил, че в заповедта липсват мотиви относно продължителността на срока и целта на налагането на ПАМ. Сочи, че същата е наложена с превантивна цел за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - " Делтатур" ЕООД, гр. С., с представен писмен отговор оспорва основателността й. Възразява, че е заплатил наложените му имуществени санкции изцяло, с оглед на което и на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС наложената ПАМ следва да бъде прекратена, а оспорената заповед отменена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването първостепенният съд е приел, че при извършена проверка на 04.07.2019 г. в обект – ресторант в хотел " Селена", стопанисван от " Делтатур" ЕООД е констатирано, че търговецът не съхранява в него паспорт и свидетелство за регистрация на фискалното устройство. Така установените деяния са квалифицирани като нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС и като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "д" ЗДДС за налагане на ПАМ. Първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но при неспазване на законоустановената форма и в колизия с целта на закона. Това заключение е обосновано с липсата на изложени конкретни мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена ПАМ. Решаващият състав е посочил, че извършването на нарушението е било преустановено далеч преди издаването на оспорената заповед, с оглед на което налагането на ПАМ не може да осъществи предвидените в чл. 22 ЗАНН цели. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелима е тезата на ответника по касация, че на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Визираната разпоредба предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след и като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови както извод за недопустимост на оспорването на атакуваната заповед, така и заключение за нейната незаконосъобразност. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г. ") предвиждат, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. В частност между страните не е спорно по делото, че на 04.07.2019 г., при извършената проверка, "Делтатур" ЕООД не е съхранявало в търговския обект свидетелството за регистрация и паспорта на ФУ. Същевременно, не е установено, че са налице изключенията по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Както основателно касаторът поддържа, неизпълнението на задълженията по чл. 42, ал. 1, г. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. По отношение на запечатването на обекта и забрана достъпа до него обаче, органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които той го определя. В конкретния случай правилно съдът е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Съображенията за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди не отговарят на вида и характера на констатираните нарушения, които са формални. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Ето защо, като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение