Решение № 11216 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2009 г.

Решение № 11216 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стоманени профили" АД, гр. София срещу решение № 1220 от 14.1.2009 г., постановено по адм. дело № 3765 по описа за 2008 година на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт № 1 от 9.1.2008 година за установяване на публично държавно вземане на главния директор на УПНР на Фонд "Републиканска пътна мрежа" и мълчалив отказ за произнасяне на изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна мрежа". Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска да се отмени съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което се отмени и атакувания акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - изпълнителен директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура" не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок (датата на клеймото на плика за изпращането й е изключително нечетлив, поради което се приема, че е изпратена до 13.2.2009 г., когато изтича срокът по чл. 211, ал. 1 от АПК) и от надлежна страна. Като се разглежда по същество се явява е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт № 1 от 9.1.2008 година за установяване на публично държавно вземане на главния директор на УПНР на Фонд "Републиканска пътна мрежа" и мълчалив отказ за произнасяне на изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна мрежа". За да отхвърли жалбата съда е приел, че по делото са представени доказателства, че дружеството има неплатени такси за рекламни съоръжения и то (дружеството) не е представило други, в подкрепа на твърденията си, че не дължи такива такси. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон, както се твърди в касационната жалба. Установените от съда факти са релевантни и се базират на представените и събрани по делото доказателства. Спазени са процесуалните правила и няма нарушения, които като съществени такива да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователни са възраженията на касатора против определения размер на дължимата такса за две рекламни съоръжения. Този размер е в съответствие с Тарифа 12 на Министерство на финансите във връзка с чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата, за заплащане на определени такси и при ползване на такива съоръжения. Няма други данни да е дължима сума в размер, различен от посочения. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение