Решение № 1866 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2014 г.

Решение № 1866 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Пловдив срещу решение № 369/12.02.2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2973/2012 г., с което е отменен по жалба на "Макси Трейд" ЕООД, гр. Стара Загора ревизионен акт (РА) № 241200585от 18.05.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1077 от 24.08.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ", /понастоящем Директора на дирекция "ОДОП"/ при ЦУ на НАП в обжалваната част за отказан данъчен кредит в размер на 42 940,42 лв. и е начислена лихва в размер на 15 828,54 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че не е доказано, че електроуредите, за който в РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС са използвани в рамките на независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Твърди се, че е неправилен изводът на АС относно реалността на доставките от "Мариана - Стайко Стайков" ЕТ и "ВТПГ-Матенпром" ЕООД, поради липса на безспорни доказателства за транспорт на фактурираните стоки - арматурно желязо и арматурна стомана, на доказателства за технологична обезпеченост у доставчиците и доказателства за произход на стоката от предходни доставчици. Ответникът по касационната жалба - "Макси Трейд" ЕООД, гр. Стара Загора, я оспорва с мотивирани доводи в писмен отговор и писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна С обжалвания пред административния съд РА № 241200585от 18.05.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1077 от 24.08.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ", при ЦУ на НАП в обжалваната част е отказан данъчен кредит в размер на 42 940,42 лв. и е начислена лихва в размер на 15 828,54 лв. На основание чл. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер общо 153,15 лв. за м. м. 08. 12.2008 г., 02 и м. 06.2010 г. по 4 броя фактури, издадени от "К енд К Елекроникс" ЕООД и 1 брой фактура, издадена от "Технополис България" ЕАД, с които са закупени електроуреди - прахосмукачки, кафе машини, микровълнова печка, счетоводно отразени по сметка 614 Разходи за организация и управление. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на 34919,69 лв по 9 броя фактури, издадени от "Мариана - Стайко Стайков" ЕТ с за м. м. 08, 11,12.2008 г. и м. 06.2010 г. с предмет на доставка различни количества арматурно желязо и 7867,58 лв. по два броя фактури, издадени от "ВТПГ-Матенпром" ЕООД, за м. 10.2010 г. с предмет на доставка арматурна стомана. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че доставките са реално извършени. За да стигне до този извод съдът е взел предвид нормативното им отразяване в счетоводствата на фирмите, заплащането на стоката и последващото й изписване на други клиенти. Приел е, че се доказва, по несъмнен начин доставката на процесното количество желязо по счетоводни документи, по банков път и съобразно снетите обяснения и доказателства при извършените насрещни проверки на доставчиците по време на ревизията. Позовал се е и на заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), които са установили, че процесните фактури са отразени в счетоводството на дружеството, налице са договори и приемо-предавателни протоколи за процесните доставки, стокови разписки и кантарни бележки. Установено е че счетоводството на "Макси трейд "ЕООД е редовно водено. СТЕ е установила, че дружеството разполага с цех за заготовка на арматура и административно-битова сграда. Изготвена е и подробна справка за закупеното и продадено арматурно желязо. Установено е и че закупеното арматурно желязо е вложено в конкретно описани обекти. Съдът след като е обсъдил събраните в хода на ревизията и в съдебната фаза доказателства, по същество на спора е приел, че се налага отмяна изцяло на оспорения РА, тъй като се доказва по безспорен начин, че процесното желязо и стомана са реално доставени и получени от ревизираното дружество и вложени в последваща реализация и строителство. Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Относно отказания с РА данъчeн кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, неоснователни са доводите на касатора, че мотивите на решението са в противоречие с диспозитива му. Макар и с лаконични мотиви в тази част решението е правилно. Както е изложил и АС, вещото лице по назначената СТЕ, след оглед на място е установило, че работният цех е свързан с битовите помещения за работниците, долепени до административна сграда. А вещото лице по ССЕ, отново след оглед на място е установило, че процесните електроуреди са налични в обекта на дружеството, като част от тях са в помещения за работниците, а друга част са в офиса на управителя и функционират. Установено, че електроуредите са обикновен модел и са отразени в счетоводството на дружеството по сметка 614 - разходи за организация и управление. Установеното от вещите лица съответства напълно и с обясненията дадени от представителя на дружеството в хода на ревизията. Поради изложеното, доказано се явява, че електроуредите, предмет на процесните фактури, се използват в рамките на независимата икономическа дейност на "Макси Трейд" ЕООД, поради което правил; но АС е отменил РА в тази част. Относно отказаното право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, настоящата инстанция намира доводите на касатора за неоснователни. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложеното следва да се посочи, че в закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. В противоречие с предписанията на ЗДДС органите по приходите са обосновали изводите си въз основа на преобладаващ анализ на предходните, а не на преките доставки и това обстоятелство законосъобразно е съобразено от първостепенния съд. Наличието или липсата на доказателства по отношение на предходните доставки е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, като наред с това в конкретния случай според настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката и нейното предаване от преките доставчици на данъчнозадълженото лице. Както бе посочено по-горе предмет на процесните фактури са арматурно желязо и арматурна стомана, които представляват родово определени вещи. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото са приложени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и кантарни бележки, съответстващи по количество и дата на процесните фактури. Представени са и договори между доставчиците и ревизираното лице, в които макар и да липсва конкретно количество и цена е предвидено това да се определя допълнително. Относно доставките от "Мариана - Стайко Стайков" ЕТ са представени приемо-предавателни протоколи за отговорно пазене на количествата арматурно желязо, които в последствие са продадени на "Макси трейд" ЕООД. Вещото лице по назначената ССЕ е установила, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, което е водено редовно, че са разплатени и са счетоводно е отчетена реализация на закупените стоки, начислен е ДДС. последващата реализация се установява и от заключението по СТЕ, че закупените материали са продадени на строителни фирми, които са ги вложили в конкретно посочени в т. 2 от заключението обекти - новопостроени жилищни кооперации. Основателно е твърдението на ответника по касация, че в съдебното производство се доказва по безспорен начин осъществяването на преките доставки, т. е. че стоката по процесните фактури е предадена и реално доставена от доставчиците. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Изводът на съда, че с горецитираните доказателства и данните от заключението на двете експертизи това е сторено, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В тази връзка, неоснователно е водещото оплакване на касатора, че липсват доказателства за транспорт и наличие на стоките у доставчиците. Относно плащанията по доставките, те не са законово предвидени предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. При наличие на достатъчно доказателства за извършване на доставките и предаване на стоките на касатора, плащането на данъчните основи по фактурите, заедно с данъка, макар само по себе да не е равнозначно на реално извършване на доставката, може да послужи като потвърждение, че са реално изпълнени, наред с останалите доказателства. Единствено липсата на транспортни разходи за процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този случай следва да се има предвид, че с оглед събраните доказателства, стоките от "Мариана - Стайко Стайков" ЕТ, към момента на продажбата са били вече във фактическата власт на получателя, който е установено, че ги е държал на отговорно пазене в отделна клетка на собствения си обект. Въз основа на доказателствата за предаването на стоката, за наличие на търговски отношение между страните, за счетоводно отразяване на фактурите, при съобразяване в този контекст на извършените плащания, преценени с оглед последващата реализация на количествата арматурно желязо и стомана, съдът е направил единствено възможния извод за реалност на процесната доставка, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Наведените в касационната жалба доводи по никакъв начин не могат да обосноват извод, различен от направения от първостепенния съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопризводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка по делото са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1630 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,