Решение № 1055 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 985/2012 г.

Решение № 1055 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 985/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" гр. София срещу решение № 4990/08.11.2011 г. по адм. д. № 1422/2010 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът-Димитър Йорданов Славов оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Димитър Йорданов Славов от гр. Кюстендил сумата 6 517 лева, представляваща неизплатения размер на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода 16.12.2009 г. до 16.10.2010 г. Този правен резултат е мотивиран с доводи за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение на посоченото правно основание като приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на агенцията за прихващане на дължимото обезщетение със сумата от 1 925, 70 лв., представляваща изплатено на служителя обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения на основание чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Прието е в мотивите, че обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл не произтичат от незаконно уволнение, признато с влязло в сила съдебно решение и се дължат на различно правно основание. Решението е частично неправилно. По делото са налице безспорни данни относно месечния размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността, въз основа на който първоинстанционният съд изчислява и присъжда обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, налице са и данни, че е начислено и заплатено от органа по назначаване обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - в размер на 1 283, 80 лв. за месеците януари и февруари 2010 г., както и по чл. 106, ал. 4 в размер на 641, 90 лв. Касационният довод на директора на Агенция "Митници", че неправилно решаващият съд не уважава направеното от него възражение за прихващане с изплатеното на Славов обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, според която разпоредба в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето през което е останал без работа, но не за повече от два месеца, е основателен. Административният съд не обсъжда този правно значим факт, както и възражението на ответника в първоинстанционното производство по оспорването за прихващане и като присъжда обезщетение за максималния период от 10 месеца по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. постановява неправилно решение. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл визира право на обезщетение за реално претърпените от държавния служител вреди, предвид което припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с такова получено по чл. 106, ал. 2 от същия закон би довело до неоснователно обогатяване, респ. репариране на една и съща вреда два пъти. Ето защо, предвид безспорното установяване досежно брутния размер на месечното трудово възнаграждение за длъжността и изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на 1 283,80 лв. следва решението да бъде отменено в частта за сумата над 5 333, 20 лв., респ. претенцията за присъждане на обезщетение отхвърлена за сумата 1 283, 80 лв. Правилно обаче решаващият съд не уважава искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 641, 90 лв. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение е изпълнено, Славов ще положи труд още един месец и ще получи съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го лишава от това месечно възнаграждение, поради което той получава обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което обжалваното бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата над 5 333, 20 (пет хиляди триста тридесет и три лева и 20 стотинки), и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлен иска на Димитър Йорданов Славов-за присъждане на обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба за разликата над 5 333, 20 лв. до пълния предявен размер от 6 517 (шест хиляди петстотин и седемнадесет) лева, или за сумата 1 283, 80 лв. (хиляда двеста осемдесет и три лева и 80 стотинки, като остави в сила решението в останалата част. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд