Решение № 5408 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2016 г.

Решение № 5408 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. Б., в качеството й на ЕТ "Е. С. Б. - И. Б." против решение № 498/17.12.2015 г., постановено по адм. д. № 290/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № Р-11-1401284-091-01/23.12.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 136/30.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП. Касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител ст. юрк. М., в подаден отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на И. С. Б., в качеството й на ЕТ "Е. С. Б. - И. Б." предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № Р-11-1401284-091-01/23.12.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т. в частта, потвърдена с Решение № 136/30.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 723,30 лв. по фактури, издадени от "Добри трейд комерс" ЕООД, "Добри импорт експорт" ЕООД, "Е. Е. Д." ЕООД, "Софлукс" ЕООД и "Грийт експорт" ЕООД, за данъчни периоди м. 08, 11 и 12.2009 г., м. 03, 04, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2010 г., м. 06, 09, 11 и 12.2011 г., м. 03, 05, 06, 07, 09, 10, 11 и 12.2012 г., м. 01, 02, 03, 04 и 05.2013 г. Съдът е приел, че органът по приходите е извършил ревизията съобразно процедурата, предвидена в ДОПК, като се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред. Приел е, че в хода на ревизията не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. По съществото на спора административният съд е приел, че правилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Добри трейд комерс" ЕООД, "Добри импорт експорт" ЕООД, "Е. Е. Д." ЕООД, "Софлукс" ЕООД. Според съда не са налице доказателства за реално извършване на доставките по процесните фактури. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. В случая правилно е прието, че спорна е една от предпоставките за възникване на правото, а именно наличието на данъчно събитие, реалността на доставките. В тежест на ревизираното лице е било да установи, че доставките, за които претендира ползване на данъчен кредит, са реално извършени - стоките са закупени от посочените във фактурите доставчици и прехвърлено правото на собственост върху стоките чрез предаването и приемането им и др. В тази връзка съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила като е събрал всички поискани доказателства, проявил е активност да изясни пълно фактическата обстановка, дал е възможност на ревизираното лице да представи всички поискани от него доказателства и доказателствени средства. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Установено е, че доставчиците "Добри трейд комерс" ЕООД, "Добри импорт експорт" ЕООД, "Е. Е. Д." ЕООД не са представили исканите при извършване на насрещната проверка документи. Единствено "Софлукс" ЕООД е представило 3 бр. ПКО, оборотни ведомости и счетоводни извлечения. Тук отново следва да бъде изложено, че съгласно чл. 24 от ЗЗД правото на собственост върху родовоопределени вещи се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране, което в конкретния случай не е доказано. В процесните фактури не са отразени каквито и да било конкретни данни относно предмета на фактуриране. С оглед изложеното изводът на административния съд за липса на реалност на доставката е правилен и законосъобразен. В конкретния случай, правилно е прието от съда, че редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките, сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на процесните стоки са осъществени. Във връзка с наличието на стоките при доставчиците са представени първични счетоводни документи - фактури. Правилно е установено, че представените стокови разписки са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, за тях не е проведено успешно насрещно доказване от страна на жалбоподателя, поради което правилно последните не са ценени и вземани предвид от съда. Не са налице и облигационни отношения между ревизираното лице и доставчиците му, не са представени сключени договори, въз основа на които да се установят условията на доставките. Гореизложеното налага извода, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че не са ангажирани доказателства, годни да установят каквито и да било правно-релевантни факти и обстоятелства в случая. Освен това дори гореописаните документи да притежаваха доказателствена сила, не може категорично да се заключи, че количествата стоки са доставени на РЛ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, наведени като доводи още пред първоинстанционния съд, на които е даден отговор, подкрепен от доказателствата по делото. Няма основание твърдението на касатора, че въз основа на събраните доказателства се установява приемането и предаването на стоките. От представените документи не се установява и същите не са достатъчни за формиране на ползващия РЛ извод за реалност на доставките, тъй като не е установено, че тези стоки са получени именно от процесните доставчици. Неоснователно е позоваването на касатора на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решение по съединени дела С-80и С-142/11), тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на ДК е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит, са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1316 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,