Решение № 4827 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13149/2009 г.

Решение № 4827 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13149/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Снежана Ковачева и Благовеста Липчева и двете от гр. Варна срещу решение № 50 от 07.05.2009 г. по адм. дело № 552/2008 г. на Административен съд Добрич, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подадени са и две частни жалби - от Кмета на община Добрич срещу определение № 140 от 12.06.2009 г. по адм. дело № 552/2008 г., в частта му с която се отменя присъденото в полза на община Добрич юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., както и от "Флоринтекс" ЕООД срещу същото определение, в частта му с която се намалява присъденото с решение № 50 от 07.05.2009 г. по адм. дело № 552/2008 г. - на Административен съд Добрич възнаграждение на "Флоринтекс" от 1 200 лв. на 400 лв., представляващо деловодни разноски, като моли съда са уважи претенцията му до пълния претендиран размер. Ответникът по касационната жалба "Флоринтекс" ЕООД чрез своя управител изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на частните жалби. Касационната жалба и частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, а като ги разгледа по същество настоящият състав на Върховния административен съд приема следното: С обжалваното решение на административния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Благовеста Липчева и на Снежана Ковачева и двете от гр. Варна срещу заповед № ДК-22-09 от 01.10.2008 г. на началника на РДНСК Добрич, с която е потвърдено разрешение за строеж № 686 от 31.07.2008 г. на Главния архитект на община Добрич. Жалбоподателите като собственици на недвижим имот, представляващ дворно място ПИ с площ от 321 кв. м. гр. Добрич са учредили право на строеж на "Флоринтекс" ЕООД за построяване на жилищна сграда от 6 етажа, или 4 етажа, 1 подземен имот и 1 мансарден, съобразно идеен проект с първоначална разгърната застроена площ от 866 кв. м. и площ на подземния етаж от 258 кв. м. За да постанови съдебния си акт при контрола за законосъобразността на заповедта съдът е обсъдил фактическите и правни основания, изложени в административния акт, възраженията в жалбата, както и е кредитирал заключението на вещото лице изготвило съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че разрешението за строеж, издадено в полза на "Флоринтекс" ЕООД отговаря на предвижданията на действащия ПУП-ПЗ за имота. Едно от възраженията в жалба до първоинстанционния съд е, че жалбоподателките е следвало да се считат за възложители на строежа, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, изчерпателно изброяващ лицата, имащи качества на възложител. Същите поддържат тезата, че като собственици на имота, независимо че са учредили право на строеж на "Флоринтекс" ЕООД имат качеството на възложител. Съдът е изложил обосновани мотиви в отговор на този довод, като съображенията му са, че жалбоподателите не следва да фигурират като възложители в издаденото разрешение за строеж, тъй като правото на строеж на имота, на който те са собственици е отстъпено от тях в пълен обем, и качествата на възложител е преминало върху лицето, което ще упражни това право - "Флоринтекс" ЕООД. С тези съображения съдът анализирайки фактите и съответните правни норми на ЗУТ е приел, че правата на собствениците на имота не са приравнени с тези на възложителя. По отношение на довода на жалбоподателите за допуснати отклонения на инвестиционния проект от обема на учреденото право на строеж, това твърдение не се установява и е в противоречие с представените по делото доказателства. По отношение на предвидения подход - рампа, съдът след като е обсъдил чл. 9, ал. 3 от Наредба № 7 за правила и норми на устройство на отделните видове територии и устройствени зони е стигнал до обоснования извод, че този тип съоръжения са изключени от застроената площ на сградата, понеже посредством същите се обслужва сградата и са част от инфраструктурата на строежа и не се включват в застроената площ. В този смисъл са изложените фактически основания в административни акт, които са анализирани и възприети от съда като правилни. Възраженията и споровете относно начина на обезщетяване на собствениците на имота от възложителя на строежа, съдът е приел, че следва да се решават по исков ред, като фактически основания в този смисъл са изложени в оспорения административен акт. Наложеният извод от съда, че разрешението за строеж, издадено в полза на "Флоринтекс" ЕООД отговаря на предвижданията на действащия ПУП-ПЗ и РУП за имота, както и че не са налице отклонения на инвестиционния проект и от обема на учреденото право на строеж се потвърждава и със заключението на вещото лице и този извод на съда не е опроверган от касаторите пред настоящата инстанция. От протокола на проведеното съдебно заседание на 08.04.2009 г. от Добричкия административен съд е видно, че на заседанието в което е прието заключението на вещото лице не е присъствала жалбоподателката Благовеста Липчева, но е присъствала жалбоподателката Снежана Ковачева. Последната изрично е заявила, че няма искане за назначаване на тричленна експертиза, поради което правилно съдът е приел заключението на вещото лице като компетентно и го е възприел изцяло в подкрепа на извода за законосъобразност на оспорената заповед. Вещото лице е дало отговор на поставените му въпроси във връзка с предмета на настоящото административно производство и доводът в касационната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да събере и други доказателства, според жалбоподателите относими за спора, е неоснователен. Доказателствената тежест правилно е разпределена от съда между страните и не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Материалният закон правилно е приложен. Установява се от настоящата инстанция, че съдът неправилно е конституирал като заинтересувана страна по делото община Добрич. Общината не е субект в административното правоотношение, материализирано в оспорената заповед, поради което тя не следва и да участва като заинтересувана страна по делото в административния съд. В оспорената заповед са определени субектите в правоотношението, които са и страни по делото в съда и това са лицата по чието искане е образувано административното производство, административния орган, издал оспорената заповед - началника на РДНСК Добрич и "Флоринтекс" ЕООД, в полза на което е издадено обжалваното пред РДСК разрешение за строеж от главния архитект. С тези съображения Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение по отношение на община Добрич е недопустимо и следва да се обезсили. По отношение на частната жалба на Община Добрич срещу определение № 140 от 12.06.2009 г. по същото дело, в частта му, с която е отменено присъденото в полза на общината юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., настоящата инстанция приема, че определението в тази му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, но не по мотиви изложени от съда, а по следните съображения: Съдът с оглед изхода на делото, с решението си е осъдил Благовеста Липчева и Снежана Ковачева и двете от гр. Варна да заплатят солидарно на община Добрич юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. С определение № 140 от 12.06.2009 г. по същото дело е изменено решението в тази му част и е отменено присъждането на разноските в полза на община Добрич от 150 лв. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, към която препраща чл. 144 от АПК. Противно на приетото от съда настоящата инстанция приема, че съгласно чл. 14 от ЗМСМА, общината е юридическо лице, което разполага със самостоятелен общински бюджет. Съответно тя попада в приложното поле на чл. 78, ал. 8 от ГПК. В случая е правилно определението, в частта му с която е отменено присъждането на разноски на община Добрич, но не по мотиви изложени от съда, а поради това, че е недопустимо общината да участва в настоящото съдебно производство като заинтересувана страна, предвид на изложените по-горе мотиви, поради което не й се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. По изложените съображения настоящата инстанция на Върховния административен съд приема, че община Добрич не дължи разноски и тъй като краен резултат определението в тази му част е правилно и с, то следва да бъде оставено в сила. По втората частна жалба настоящата инстанция приема следното: Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда, че ако заплатения адвокатски хонорар е прекомерно определен, съобразно фактическата и правна сложност на казуса, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая не е налице една от кумулативно съдържаща се в нормата законова предпоставката - не е предявено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение от страна на жалбоподателките, а само те могат да преценят дали адвокатският хонорар е прекомерно завишен или не. Без съдът да е сезиран с искане от насрещната страна, той не е овластен от законовата разпоредба служебно да направи преценката за завишеност на възнаграждението и да я намалява. Ето защо в тази част обжалваното от "Флоринтекс" ЕООД определение е незаконосъобразно и следва да се отмени. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК