Решение № 3940 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2021 г.

Решение № 3940 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2021 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. П., гражданка на Република Полша чрез адв. В. Мирчев срещу решение № 374 от 7.05.2021 г., постановено по адм. д. № 872/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което предявеният от касаторката иск срещу ОД на МВР- гр. Пазарджик за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, резултат от незаконно принудително задържане на 26.06.2015 г., без да са изпълнени изискванията на ЗМВР и НПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, е отхвърлен изцяло, а ищцата е осъдена да заплати на АС-Пазарджик и на ответника сторените по делото съдебни разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. За съвместно разглеждане с касационната жалба е присъединена и частна жалба от М. П., гражданка на Полша чрез адв. В. Мирчев, срещу Определение № 1104/24.06.2021 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за връщане от страна на АС- Пазарджик на внесена от нея сума в размер на 153. 39 евро, равняващи се на 300 лв, платена погрешно като депозит за вещо лице. Частната жалбоподателка твърди неправилност на определението, моли отмяната му и постановяване на друго по същество, с което исканата сума да й бъде върната като недължимо платена. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка / тя –и частен жалбоподател /, М. П., гражданка на Полша с постоянен адрес в гр. Гданск, не се явява. Представлява се от адв. Мирчев, който поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди основателност на същите, съответно – неправилност на атакуваните с тях съдебно решение и определение по съображения, подробно развити в жалбите и устно – в хода по същество. Ответникът, ОД на МВР – гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1, съответно – чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение, съответно – съдебното определение са неблагоприятни, решението и определението на АС- Пазарджик подлежат на касационен съдебен контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са основателни по следните съображения: Производството по адм. д. № 872/2020 г. по описа на АС- гр. Пазарджик е образувано по искова молба на М. П., гражданка на Република Полша с постоянен адрес в гр. Гданск, чрез процесуалния й представител адв. В. Мирчев-САК, срещу ОД на МВР - Пазарджик, с която се претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, причинени й от незаконното й принудително задържане на 26.06.2015 г. от органите на МВР, извършено в противоречие с разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и НПК, както и в резултат на извършено със съдействието на полицейските органи въдворяване на ищцата в психиатрично здравно заведение за срок от около едно денонощие. Претендира се и присъждането на законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение АС-Пазарджик е установил от фактическа страна следното: През м. юни 2015 г. М. П. е била участник в студентска програма "Еразъм", провеждана в гр. Брацигово, България; същата, след конфликт с участници в програмата, е решила да пътува на автостоп до гр. София с идея да стигне до гр. Загреб, Хърватска; поради сигнали за неадекватно нейно поведение, на място са се явили служители на МВР, които са установили, че ищцата седи на средата на пътното платно, говори несвързано, отказва да се подчини на дадените й от органите на реда указания да напусне пътното платно с цел нейната и на участниците в движението безопасност, като заплашвала, че ще се самонарани. В резултат на това поведение на ищцата, полицейските служители, след като й поставили белезници, я отвели в РУ на МВР, а по-късно повикали "Бърза помощ" и я отвели до Психиатричната болница – гр. Пазарджик, където П. престояла по-малко от едно денонощие, след което била освободена. По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира изцяло, въпреки направените от ищцата възражения за заинтересованост на изготвилото я вещо лице. Въз основа на горната фактическа обстановка и без излагане на каквито и да било други правни съображения, съдът е приел за основателно своевременно направеното от процесулния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Базирайки се на разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ и т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2003 г. на ОСГК на ВКС, определяща датата, от която започва да тече погасителната давност за исковете по ЗОДОВ при претендирането им от незаконосъобразни фактически действия, административният съд е приел, че петгодишната погасителна давност за вреди, претендирани от незаконосъобразни фактически действия, преустановени на 26.06.2015 г., изтича на 26.06.2020 г. – т. е. преди предявяване на иска, което е станало на 3.08.2020 г. Според АС-Пазарджик този давностен срок не може да се счита за продължен по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, доколкото съгласно § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г. / сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяване на извънредното положение до влизане в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в Държавен вестник. Според АС- Пазарджик в този случай давностният срок е спрял да тече, считано от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. за срок от 35 дни и, въпреки спирането, е изтекъл на 30.07.2020 г. – т. е. отново преди предявяване на исковата молба. По горните съображения АС- гр. Пазарджик е отхвърлил предявения иск като изцяло неоснователен. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и основния принцип в административния процес за разкриване на обективната истина. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания за това, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил всички доводи на ищцата и ответника, относими както към фактите по делото, така и към тяхното тълкуване и подвеждането им под приложимите правни норми. Не са обсъдени доводите на ищцата за това, че органите на ответника са действали по неразбираем за нея начин поради неосигуряване на преводач от полски език, че действията им са били ненужни и незаконосъобразни, тъй като ищцата не се е държала неадекватно и спрямо нея неправомерно е упражнена полицейска принуда, ограничаваща правото й на свободно придвижване; че при задържането й не са спазени изискванията на чл. 74 от ЗМВР, доколкото изрична заповед за задържането й не й е била връчвана; не са изложени мотиви в съдебния акт относно направеното от М. П. възражения срещу личността на изготвилото експертизата вещо лице, съответно – относно твърдяната от нея негова заинтересованост и необективност при изготвяне на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Нещо повече – административният съд, на база приетата от него фактическа обстановка, не е формирал каквито и да било правни изводи относно това налице ли са материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ или не. Не са развити съображения налице ли са твърдените от ищцата незаконосъобразни фактически действия от страна на служителите на ответника при нейното задържане в помещенията на МВР и, впоследствие- при откарването й в Психиатричната болница – гр. Пазарджик или не; настъпили ли са реални вреди от тези незаконосъобразни действия или не, ако са настъпили – какъв би бил справедливият им размер; евентуално претърпените неимуществени вреди намират ли се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с твърдените незаконосъобразни фактически действия на органите на реда или не; съответно – настъпили ли са кумулативно изискуемите по закон елементи на сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или не. Едва след като изложи мотиви за евентуалната основателност на исковата претенция, едва тогава АС- Пазарджик следва да се произнесе по основателността на своевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Като не е сторил това, АС- Пазарджик е постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. По горните съображения касационната жалба е основателна, а атакуваното с нея съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото –върнато за ново произнасяне по основателността на исковите претенции от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Поради връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС- Пазарджик, който ще се произнесе по досега сторените разноски, следва да се отмени и атакуваното с частната жалба определение по делото. Предвид изхода от спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК претенциите за разноски пред ВАС следва да бъдат разгледани от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение