Решение № 5043 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15138/2010 г.

Решение № 5043 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15138/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Навед Хюсеин, гражданин на Пакистан, против решение № 463 от 15.10.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБ, с което на чужденеца му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Поддържа се оплакване, че административният орган не е извършил анализ на ситуацията в страната по произход, не е съобразена обстановката в страната с обстоятелствата, принудили чужденеца да я напусне. Жалбоподателят твърди, че за него са налице основанията в ЗУБ за получаване на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Навед Хюсеин, гражданин на Мароко, е отказано предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като административният орган се е мотивирал с липса на основанията, посочени в материалния закон. Същият не е преследван поради своята раса религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че Навед Хюсеин е подал молба за закрила с вх. № 1331/27.11.2009 г. на РПЦ - София, с която е поискал предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В хода на административното производство е установено, че същият е гражданин на Пакистан, роден на х.хх.хххх г. в с. Гхуманвала, обл. Гуджранвала, Пакистан, религиозна принадлежност - мюсюлманин - сунит, народност - пенджабец, разведен. Пристигнал е легално в Република България през април 2008 г. В искането си за предоставяне на закрила чужденецът изтъква причини от политически характер. Твърди, че от 2000 г. до 2003 г. членувал в Пакистанската мюсюлманска лига, а бра му е бил в ръководството на партията. Заради изборите имало сблъсъци между неговата партия и Народната партия и заради това не се чувствал в безопасност. Заминал за Кипър, където през 2007 г. се оженил за българска гражданка. През 2009 г. се върнала в родината си, тъй като баща му бил с влошено здраве. Кандидатът, настоящ жалбоподател, продължил да помага на брат си в партийните дела и по тази причина бил заплашван с убийство от членове на противниковата партия. Добавя, че имал проблеми и заради това, че родителите му изповядвали различни религии - единият бил шиит, а другият - сунит. Кандидатът изтъква също, че желае да живее заедно с дъщеря си и да се грижи за нея. С оглед представените в административната преписка писмени доказателства, съдът намира, че обжалваното административно решение на председателя на ДАБ, е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, съгласно чл. 75 от ЗУБ, при спазване на изискването за форма. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е събрал информация относно обстановката в страната по произход, изискал е становище относно основателността на жалбата от главен експерт в РПЦ - София и въз основа на тях е постановил обжалвания пред настоящата инстанция административен отказ. В решението се съдържат мотиви, съобразени с изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са обсъдени всички факти, свързани с личното положение на молителя с държавата му по произход. В тази връзка неоснователно е твърдението в жалбата, че липсата на данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут. Съответно неприложим е принципът "in dubio pro fugitivо". Твърдяната заплаха за живота му във връзка с помощта, която кандидата оказва на брат си в партийните му дела, правилно не е оценена от административния орган като преследване по смисъла на определението за бежанец. Данните за ситуацията в страната се интерпретират, съобразно представените доказателства, находящи се в преписката. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното административно решение е правилно. Постановено е въз основа на събраните в административната преписка доказателства. Административният орган е обсъдил наличието на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е достигнал до законосъобразен извод за липсата на такива основания. Правилен е изводът относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ - жалбоподателят не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход. Решението, в частта, с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Липсват каквито и да било данни, че в страната си жалбоподателят би бил подложен на смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ). Не са налице основанията посочени в трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ, даващи основание да се предостави хуманитарен статут, както обосновано е приел административният орган. Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,