Решение № 100 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2012 г.
ВАСIV отделение06.01.2014 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/17.07.2012 г. по адм. дело № 1821/2006 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 100 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2012 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Станка Стоянова Кожухарова от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Стефан Томов, против решение № 10/17.07.2012 г. по адм. дело № 1821/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на Станка Стоянова Кожухарова и Янчо Стоянов Янчев против заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание "Виница-Север", землището на кв. Виница, общ. Варна, в частта относно имоти № 208, 209, 210, 211, 219 и 239. Наведени са доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че заповедта на областния управител по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена в нарушение на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Съдът не е извършил пълна и цялостна проверка за съобразяването на ПНИ с императивните изисквания на закона при отреждане на имоти за бившия собственик. Освен това при повторното произнасяне окръжният съд не е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното определение на ВАС. Съдът не е извършил необходимите процесуални действия за установяване на предпоставките по чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като не е допуснал поисканите от жалбоподателя доказателствени средства. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с изрични указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - областният управител на област Варна, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на окръжния съд. Заинтересованите страни - Васил Георгиев Василев, Марийка Миланова Василева, Желязко Маринов Желязков, Радка Петрова Атанасова, Живка Трифонова Ачева, Пламен Ачев Димитров, Пламен Тодоров Атанасов, чрез пълномощника си адв. Фанка Димитрова, представят писмено възражение за недопустимост на жалбата, алтернативно - за неоснователност. Заинтересованите страни - Дочка Димитрова Арнаудова и Маргаритка Маринова Арнаудова, чрез пълномощника си адв. Тодорка Рачева, представят писмен отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна, а оспореното решение намират за постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Заинтересовани страни - Тихомир Ачев Димитров, Петранка Иванова Кафеджиева, Станислав Тодоров Кефеджиев, Станимир Панайотов Арнаудов, Мартин Панайотов Арнаудов и Наско Тодоров Атанасов не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен изводът на Варненския окръжен съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Административният орган при изготвяне на ПНИ се е съобразил с наличните доказателства за собственост, въз основа на които е изготвен планът и имотният регистър към него. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице материалноправна легитимация за жалбоподателката. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователни са възраженията на заинтересованите страни, предявени от процесуалните им представители адв. Димитрова и адв. Рачева, за недопустимост на жалбата поради просрочие. Жалбоподателката е уведомена за постановеното решение чрез процесуалния й представител на 09.08.2012 г., а видно от приложената по делото товарителница жалбата до ВОС е изпратена на 21.08.2012 г., т. е. спазен е преклузивният 14-дневен срок за обжалване на решението. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба от Станка Стоянова Кожухарова и Янчо Стоянов Янчев, по отношение на когото производството е прекратено на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК (отм.), против заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание "Виница-Север", землището на кв. Виница, общ. Варна, в частта относно имоти № 208, 209, 210, 211, 219 и 239. С обжалваното решение окръжният съд е оставил без уважение жалбата на настоящата касаторка против заповедта на областния управител в оспорените й части. Съдът е приел, че жалбоподателката не е доказала наличие на материалноправна легитимация, тъй като съгласно допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза не е установена идентичност на имота по решение № 966/24.07.2003 г. на ОСЗГ Варна и спорните имоти по ПНИ, както и със стар имот № 460 по кадастралния план. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че съдът не се е съобразил с указанията на ВАС, дадени в определение № 7654/30.05.2012 г. по адм. дело № 6550/2012 г. Указанията на ВАС са във връзка с допустимостта на жалбата и са изцяло съобразени от Варненския окръжен съд. Несъстоятелни са и твърденията, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изследвал заявените от жалбоподателката материални права в качеството й на наследник както на Янко Г. Колев, така и на Георги Янков Колев, негов баща и праводател. Жалбоподателката претендира права върху стар имот № 460 по помощния кадастрален план, за което се легитимира с решение № 966/24.07.2003 г. на ОСЗГ Варна, издадено в полза на наследниците на Янко Г. Колев /Янков/. Оплакванията й са били, че имотът е записан на наследниците на Георги Янков Колев вместо на нейния наследодател Янко Г. Колев. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е допуснал основна и допълнителна технически експертизи, неоспорени от страните, които не установяват идентичност на имота по решение № 966/24.07.2003 г. на ОСЗГ Варна със спорните имоти по ПНИ, както и със стар имот № 460, за който жалбоподателката твърди, че е собственост на нейния наследодател. Според заключението по първата експертиза вещото лице е констатирало съвпадение само на две граници между имот № 460 по ПКП и имота по решение № 966/24.07.2003 г. на ОСЗГ Варна. В тази връзка правилно съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателката да бъде допусната нова техническа експертиза, която да изследва идентичност на имота по решение № 551/04.09.1998 г. на ОСЗГ Варна с оспорените имоти по ПНИ, тъй като последното касае възстановени права на наследниците на Георги Янков Колев. Съдът е обвързан от предметния обхват на жалбата. Макар формално жалбоподателката да се легитимира и като наследник на Георги Колев, същата е оспорвала вписването на имота на негово име /общ наследодател/, с твърдения, че имотът впоследствие е бил придобит единствено от Янко Янков /Колев/. Точно по тази причина се е легитимирала с решение № 966/24.07.2003 г. на ОСЗГ Варна, а не с решение № 551/04.09.1998 г. на ОСЗГ Варна. Независимо от това, в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е изследвало въпроса за идентичността и по отношение на двете решения - № 966/24.07.2003 г. и № 551/04.09.1998 г. на ОСЗГ Варна, но такава не е установена. При това положение съдът е достигнал до правилен краен извод, че жалбоподателката не притежава активна материалноправна легитимация по отношение на имотите от ПНИ, предмет на оспорване, тъй като не е установена идентичност между последните с имота по решение № 966/24.07.2003 г., както и със стар имот № 460, и законосъобразно е отхвърлил жалбата. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение