Решение № 11108 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2016 г.

Решение № 11108 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Чечова от [населено място] срещу Решение № 5402 от 26.07.2016 г., постановено по адм. д. № 4384/2015 по описа на Административен съд – София град В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху главницата от 8 627, 97 лв, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди претендираната върху присъдената главница законна лихва.

Срещу същото съдебно решение, но в ЧАСТТА МУ, с която Българска народна банка /БНБ/ е осъдена да заплати на М. Чечова сумата от 8 627. 97 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., начислена върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв, резултат от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива № 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете /Директивата/, е предявена и втора касационна жалба от Българска народна банка чрез процесуалния й представител адв. М. Войнова.

Вторият касационен жалбоподател твърди недопустимост на съдебното решение като постановено по непредявен иск, евентуално- неправилност на същото в осъдителния му диспозитив като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да обезсили същото и прекрати производството по делото или, евентуално – да го отмени и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна с произтичащите от това правни последици.

Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка М. Чечова, тя – и ответник по касационната жалба на БНБ, се явява лично, поддържа подадената от нея касационна жалба, оспорва касационната жалба на БНБ, а по същество твърди неправилност на решението в отхвърлителния му диспозитив и допустимост и правилност на същото в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити от нея в касационната й жалба, в писмен отговор на касационната жалба на БНБ и в депозирани по делото писмени бележки по същество.

Вторият касационен жалбоподател, Българска народна банка, той- и ответник по първата касационна жалба, редовно призован, се представлява от адв. Войнова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва предявената от М. Чечова касационна жалба и твърди неоснователност на първата касационна жалба, съответно – недопустимост, евентуално-неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в отговор на първата касационна жалба и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предявена от М. Чечова, съответно – за основателност на касационната жалба на БНБ.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му по закон служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните от всяка една от тях части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество, и двете касационни жалби са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

АССГ е сезиран с искова молба, доуточнена с допълнителни становища от 19.06.2015 г. и от 01.03.2016 г., предявена от М. Чечова срещу Българска народна банка, с която ищцата като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627, 97 лв, съставляващи равностойността на законната лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв, дължимо за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., причинено й от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за "неналичен депозит", ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

С обжалваното съдебно решение АССГ е осъдил БНБ да заплати на М. Чечова сумата от 8 627, 97 лв, представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., изчислена върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв, отхвърлил е исковата претенция на М. Чечова срещу БНБ за начисляване на законната лихва върху така присъдената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и е присъдил в полза на ищцата съдебни разноски в размер на 10 лв платена държавна такса.

Административен съд- София град е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищцата е имала договор за безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение № 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите, като гарантираният депозит от 196000 лв. е изплатен на ищцата на 12.12.2014 г.

За да уважи основната искова претенция на ищцата, АССГ е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск, доколкото БНБ, макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция / Раздел Първи на Глава Единадесета от ЗКИ/ надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, действа като държавен /публичен/ регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки в този случай са по-скоро административни, но в никакъв случай не са отношения между равнопоставени правни субекти, поради което редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност следва да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и компетентен да разгледа иска е именно Административен съд – София град.

АССГ е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателства, като именно това/наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищцата да основе исковата си претенция на прякото й действие-по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на РБългария в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за" неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения АССГ е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/-задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява " достатъчно съществено нарушение на общностното право", доколкото разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата създава императивни правила за държавите –членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Базирайки се на разпоредбата на чл. 203, ал. 4 от АПК, АССГ е мотивирал допустимост на предявения иск и с това, че не е сезиран с иск по чл. 257/АПК, съединен с иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а с преюдициалното искане за установяване незаконосъобразността на бездействието на БНБ само в мотивите на съдебното решение по чл. 1 от ЗОДОВ.

За да уважи изцяло предявения от М. Чечова главен иск за посочения в исковата молба период, АССГ е приел, че за целия период от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и в претендирания от ищцата размер и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според АССГ още на 20.06.2014 г. /датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор/ ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на "Корпоративна търговска банка", т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите /вкл. и на ищцата/ до гарантирания размер на депозитите им – 30 юни 2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 5-дневния срок по чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата.

АССГ е развил съображения и за това защо отговорността на БНБ за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ не може да се счита дерогирана с разпоредбата на чл. 79, ал. 8 от Закона за кредитните институции В тази връзка АССГ се е позовал на Решение на СЕС от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, съгласно мотивите на което обезщетяването на вредите, причинени на частноправни субекти, не може да бъде поставено в зависимост от изведено от понятието за вина условие, което надхвърля пределите на достатъчно съществено нарушение на общностното право.

За да отхвърли акцесорната претенция за лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, АССГ е развил съображения, че би се стигнало до присъждане на лихва върху лихва, което намира за недопустимо. Макар да съобразява разликата между двете лихви, АССГ развива доводи, че е длъжен да съобрази и обстоятелството, че втората лихва е за дължима такава, произтичаща не от основното задължение, а от задължението за другата лихва.

Съдебното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.

1. По касационната жалба на М. Чечова.

Тази касационна жалба е основателна, макар претендираната законна лихва да се дължи върху друг, по - малък от присъдения от АССГ, размер на обезщетението за вреди.

Основателни са развитите както в касационната жалба на М. Чечова, така и в депозираното от нея писмено становище по същество, доводи за неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив поради липсата на твърдения от АССГ анатоцизъм /начисляване на лихва върху лихва/. Видно от застъпените от самия административен съд в мотивите на атакуваното съдебно решение доводи, присъдената сума от 8 627, 97 лв, макар да е определена в размер, равен на лихвата за забава върху максималния гарантиран размер на депозита за определен период от време, не се претендира като вземане за лихва за забава, а като обезщетение за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. Предвид горното съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена претенцията за начисляване на законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение, е неправилно. Същото в тази част следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да присъди акцесорната претенция за законна лихва върху размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

1. По касационната жалба на Българска народна банка

Втората касационна жалба е частично основателна, а съдебното решение в осъдителния му диспозитив е частично неправилно по отношение на началния и крайния момент, за който се дължи обезщетението, което безспорно се отразява и на размера му.

Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение на всички, развити в касационната й жалба доводи, както и съображенията на този касационен жалбоподател за принципна неоснователност на исковете поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност – незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл. 79, ал. 8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Като допълнение към развитите от АССГ правни доводи, настоящият състав на ВАС намира за необходимо да прибави и доводите, развити в постановено в хода на производството по делото Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус, а именно:

1) Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор.

2) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство.

3) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.

4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство.

5) Член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специално производство за ангажиране на отговорността на тази държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза:

• допускат национална правна уредба, която предвижда два различни способа за защита, които са от компетентността различни съдилища и предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи дали съгласно националното право отговорността на национален орган като Българската народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона за отговорността на държавата или по Закона за задълженията и договорите и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност,

• не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган,

• допускат национална правна уредба, съгласно която, за да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да докажат наличието на виновно поведение, при условие че понятието "виновно поведение" не надхвърля обхвата на понятието "достатъчно съществено нарушение", което запитващата юрисдикция следва да провери,

• допускат национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея, и

• допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице, което запитващата юрисдикция следва да провери.

От изложеното следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1 компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2 в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3 схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С-571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година- от една страна, и от друга – че това незаконосъобразно бездействие съставлява " достатъчно съществено нарушение на правото на Общността", поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т. 105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е "достатъчно съществено".

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера от 196 000 лв, изплатени на ищцата, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. в размер на 1 968. 06 евро. Същата лихва обаче не следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е начислявана за част от исковия период, при това не върху 196 000 лв, а върху пълния размер на депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196000 лв, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Неправилно обаче АССГ е определил началния момент на дължимост на претендираното обезщетение.

Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС, но независимо от това неправилно АССГ е приел, че още на 30.06.2014 г. М. Чечова е следвало да има достъп до депозита си.

Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и основателната начална дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г.

Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.); обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Тезата на ответната страна, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне, е в противоречие с изискванията на директивата "да не се възпрепятства бързото изплащане" и на императивното условие удължаване на императивните срокове да се извършва само "при изключителни обстоятелства".

Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата 196000 лв за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., следва да се счита ноторно известен. Настоящият състав го изчислява технически посредством достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор. По този начин размерът на обезщетението следва да се определи на 5624, 38 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен, съответно решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли иска на М. Чечова срещу БНБ за разликата над сумата от 5624, 38 лв до пълния предявен размер от 8 627, 97 лв като неоснователен. Върху присъдената сума от 5624, 38 лв обезщетение за имуществени вреди за периода 26.07.2014 г. -05.11.2014 г. следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

При този изход от спора на касационните жалбоподатели не се дължи присъждането на съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,