Решение № 66 от 8.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 53664/2015 г.

Решение № 66 от 8.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 53664/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място], общ. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. № 4537/14 г. Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси от значение за спора: За значението на отмяната на един административен акт с обратна сила за съществуване на задължението, което е определил; Възможно ли е да бъде породена облигационна връзка по силата на закона без изразено съгласие на нито една от страните и може ли изпълнението на задължение, възникнало от административен акт да бъде приравнено на съгласие за сключване на договор? Констатирано е, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и изводите на въззивния съд във връзка с тях противоречат на практиката на ВКС за сходни случаи / р. по т. д. № 707/15 г. на първо т. о., р. по т. д. № 353/15 г., р. по т. д. № 3018/14 г. и по т. д. № 2611/14 г. на второ т. о./, създадена след постановяване на обжалваното въззивно решение - осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Касаторът [фирма] поддържа жалбата и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необосновано, и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска. Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното въззивно решение. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение на Апелативен съд София са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с пр. осн. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, за връщане на сумата от 57 118 лв. - временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, платена от ищеца на отпаднало основание, след отмяна на решението на ДКЕВР за определянето й по административен ред и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД, за сумата от 445 лв., лихва за забава върху главницата за посочения в исковата молба период. Прието е, че за процесния период страните са били обвързани от договор за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, който е с продължително действие. По силата на този договор електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп до мрежата си, а производителят на ел. енергия заплаща определената от ДКЕВР временна цена. Отмяната на административния акт на ДКЕВР за определяне на временната цена за достъп не се отразява на валидността на съществуващите между страните облигационни отношения по договора за достъп, поради което не е налице хипотеза на отпаднало основание. Основанието за заплащане на цена е регламентирано в закона, докато решението на ДКЕВР определя само нейния размер. Затова отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до мрежата, не води до прекратяване на облигационната връзка между страните, нито променя характера й от възмезден в безвъзмезден. Ответното дружество е получило процесните суми като дължими за предоставените от него услуги за достъп, които по силата на закона не са безвъзмездни и полученото е на правно основание - срещу престирани услуги. Поради липса на доказателства за неоснователното обогатяване на ответника, претенцията е отхвърлена като неоснователна. По въпросите, по които е допуснато обжалването: С цитираните при допускане на обжалването решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд приема, че влязлото в сила решение на ВАС има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички, вкл. в търговскоправните им отношения. Съобразно практиката на Върховния административен съд - ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на I и II колегии, проявлението на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт се състои в отпадане на правните последици от издадения акт считано от момента на издаването му, т. е. има обратна сила. Според непротиворечивата практика на ВКС отмяната на решение Ц-33/12 г. на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт на осн. чл. 10, ал. 2, чл. 13, ал. 3 и чл. 36а ЗЕ, води до отпадане на т. нар. "временни цени" за периода, предхождащ решението на ВАС. Цената за достъп до електропреносната мрежа, макар да е елемент от търговски договор, съдържащ белезите на търговска продажба по Гл. Х. ТЗ, не подлежи на свободно договаряне от страните, а се определя по административен ред от ДКЕВР. След отмяна на цитираното решение на ДКЕВР от 14.09.12 г. такава цена липсва и не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, по чл. 326, ал. 2 ТЗ. Достъпът да електропреносната мрежа е бил фактически осъществен за процесния период, но липсващата цена ( като административен елемент, подлежащ на определяне от държавен орган) не може да бъде заместена от търговския/гражданския съд по тълкувателен път относно размера й, защото не е цена по търговска сделка под общ режим. В този случай, платената от търговеца въз основа на отмененото решение на ДКЕВР сума, съставляваща елемент от цената по сделката, подлежи на връщане. Законодателно предвиденият възмезден характер за достъп, както и регламентираното в чл. 84, ал. 2 ЗЕ задължение за сключване на договори за достъп, с които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, не означават, че заплащането на цената за достъп е нормативно регламентирано и че основанието за заплащане на тази цена произтича от закона. Отмяната на адм. акт води до отпадане на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допуснатото предварително изпълнение. Независимо от порока, заради който е отменен, адм. акт е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Отсъствието на определена по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването й в определения с временните цени размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението на ДКЕВР временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени/ в този см. са р. по т. д. № 3050/15 г. и по т. д. № 3111/15 г. на първо т. о. и р. по т. д. № 2495/15 г., № 353/15 г. и по т. д. № 2076/15 г. на второ т. о. на ВКС/. Този състав на ВКС споделя отговора на поставените при допускане на обжалването въпроси, даден в цитираните решения на други състави на ВКС и решава спора въз основа на тази практика. По същество на жалбата: Основният спор по делото е дали заплатената от ищеца [фирма] на [фирма] сума в размер на 57 118 лв., подлежи на връщане, като получена на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД). Сумата е формирана, като елемент от парична престация по сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия. Спорният елемент е т. нар. "цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа", която подлежи на определяне по административен ред от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). За процесния период м. 09.2012- м. 09.2013 г., със свое Решение № Ц-33 от 14.09.12 г. ДКЕВР е определил временни цени за достъп и съобразно тях е било извършено плащането от ищеца [фирма] към [фирма], формиращо претендираната в процеса сума. Решение Ц-33/12 г. на ДКЕВР е било обжалвано по административен ред и е отменено с Решение № 4753 от 04.04.2013 г. по адм. д. № 12424/2012 г. на Върховния административен съд (ВАС), потвърдено с Решение № 12582/10.01.2014 г. по адм. д. № 7228/2013 г. на 5 чл. с-в на ВАС. Дейността на електроразпределителните предприятия е подложена на цялостно административно регулиране, част от което е и регулирането на цените за ползването на мрежата, като на регулиране подлежат цените за присъединяване към нея, за достъп до мрежата и за пренос на електроенергия през нея - чл. 30, ал. 1, т. 10,11 и 13 ЗЕ. Освен окончателни цени ДКЕВР може да определя и временни цени за достъп и за пренос, както и да вземе решение относно подходящи компенсаторни мерки, в случай, че окончателните цени се отклоняват от временните. М. оператор може да събира от ползвателите на съответната електроразпределителна мрежа за предоставяните мрежови услуги само цени, които по вид и размер са определени от ДКЕВР.. Постановеното от ДКЕВР решение, с което тя е упражнила правомощието си да регулира съответните цени, има конститутивно действие спрямо прилагането на определените цени от ответника в отношенията му с ползвателите на мрежата и следователно, този административен акт е материалноправно условие за възникване на вземането на ответника за съответната цена в определения от ДКЕВР размер, вкл. и за процесната временна цена за достъп, определена по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЕ. Отношенията между ползвателя на електроразпределителната мрежа и електроразпределителното предприятие се уреждат от договори за присъединяване и за ползване на мрежата (чл. 104 ЗЕ). От втория тип са предвидените в чл. 84, ал. 2 ЗЕ договори за достъп до електроразпределителната мрежа, сключвани от производителите на електрическа енергия и оператора на мрежата, наречени "договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" - чл. 11, т. 3 и чл. 14 от действалите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия (Обн. ДВ, бр. 64/17.08.2010), както и чл. 11, т. 3 и чл. 14 от сега действащите Правила за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г. Видно от законовата разпоредба чрез този договор се регламентират правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Извън предмета на договорно уреждане са обаче дължимите цени за предоставените от електроразпределителното предприятие услуги, които подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР и по-специално - цените за достъп и за пренос (чл. 30, ал. 1, т. 10 и 13 ЗЕ). Определената от ДКЕВР цена за достъп/пренос несъмнено става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент от договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен вид. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за плащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент (сключен договор за достъп и пренос - такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора) и административноправен елемент (решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп - временна или окончателна). При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на цена за достъп/пренос, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната клауза за цената. Ето защо единствено подписаният между страните договор не е достатъчно основание за заплащането на процесната цена за достъп - уговорените от страните клаузи от процесния договор представляват основанието за имуществената престация на ответника да предостави на ищеца услугите "достъп" и "пренос" по мрежата си. За да възникне валидно задължение за имуществената престация на ищеца, обаче, следва да е налице конкретна договорна клауза за определяне на цената (цените) на съответната мрежова услуга (услуги), като тази част от съдържанието на договора се регулира не от волята на страните, а с решение на ДКЕВР за определянето на конкретна цена за достъп. Само чрез такъв административен акт подобна цена може да стане част от договорното съдържание и следователно - той е материалноправно условие за дължимост на такава цена. При това в процесния договор от 16.01.2012 г. липсва уговорено задължение за заплащане на цена за достъп - в чл. 24 и чл. 25 е предвидено задължение за плащане на цена за пренос, и то утвърдена от ДКЕВР. Липсата на клауза за цена за достъп означава, че не съгласието на страните, обективирано в договора, е основанието за дължимостта й, която дължимост може да се обоснове само чрез принудителното й въвеждане по административния ред на чл. 30, ал. 1 ЗЕ. Страните не могат да уговарят такива цени, дори и при липса на решение на ДКЕВР, а електроразпределителното предприятие може единствено да отправи искане до регулатора за определянето на подобни цени. Не може да се приеме също, че пряко основание за дължимост на процесната цена за достъп е законовото задължение по чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. От една страна, посочените разпоредби не предвиждат задължение за заплащане на цена за достъп, а задължение за сключване на договор за достъп. Дали срещу този достъп ползвателят дължи цена и в какъв размер зависи от това дали такава е определена от ДКЕВР. От друга страна, без определянето на конкретен размер на тази цена от ДКЕВР не е ликвидна дължимата от ищеца престация. При това, в регулативните правомощия на комисията е да определи и нулев размер на тази цена, т. е. такава въобще да не се дължи. Следователно, основанието за дължимост на процесните цени за достъп е фактически състав, включващ като необходим елемент и решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп до разпределителната мрежа на ответното дружество, а не само наличието на подписан договор между страните. Задължението за плащане на цена за достъп е възникнало с издаването на цитираното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР (което съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ подлежи на изпълнение, независимо дали е обжалвано), но е отпаднало с влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. Отмяната има обратно действие в случаите на индивидуален или общ административен акт, какъвто е процесният. Действие занапред на съдебно решение за отмяна на административен акт е предвидено с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, но само по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове. Процесното решение № Ц-33/14.09.2012 г. няма такъв характер, поради което и по аргумент за обратното от чл. 195, ал. 1 АПК съдебният акт за отмяната му отменя и последиците от решението на ДКЕВР именно с обратна сила. Това от своя страна води до отпадане с обратна сила и на договорната клауза за цената за достъп, включена чрез решението на ДКЕВР, която е основанието за дължимост на заплатената цена за достъп през процесния период. В тази хипотеза не следва да се приема, че заплатената цена за достъп е дължима по аналогия на чл. 326, ал. 2 ТЗ, както е прието в цитираната по -горе практика на ВКС. Не може да се приеме и че отпадането на цената следва да има действие занапред на основание чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Разпоредбата пък на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД урежда какво е действието на развалянето на договорите - по принцип обратно, освен при договорите с продължително или периодично изпълнение. От тази специална разпоредба за действието на едно прекратително основание не може се изведе генералния извод, че това правило е важимо за правното действие на всички други прекратителни основания. За правното действие на всяко прекратително основание са приложими собствени правила в зависимост от естеството му. Отмяната на административния акт за определяне на временните цени за достъп не може да се приравни по естеството си на развалянето на един договор, а е идентична като правна фигура с унищожаването на клаузата от договора за цената за достъп, имащо обратно действие дори и при договори за продължително или периодично изпълнение - отменимостта на административните актове се разглежда в правната теория и съдебната практика като форма на тяхната недействителност именно от категорията "унищожаемост"/ както е приел в решението по настоящото дело първоинст. съд/. Не е налице основание за прилагане по аналогия и поради това, че в случая липсва законова празнина, тъй като уредба на отношенията има и тя се съдържа в чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Недължимостта на процесната цена за достъп не означава, че ищецът ползва услугата "достъп до разпределителната мрежа" безплатно, което би противоречало на принципа за възмездност в търговските отношения. Към момента на сключване на процесния договор цената за достъп е била един от компонентите на цената за пренос през електроразпределителната мрежа (чл. 23, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Обн. ДВ, бр. 17/2.03.2004, отм. бр. 38/19.04.2013 г.). Следователно, със заплащането на предвидената по вид в договора и в Наредбата цена за пренос, ищецът на практика е заплащал и цена за достъп, тъй като тя е била част от цената за пренос. С процесното отменено решение на ДКЕВР се въвежда временна цена за достъп, без да се променя цената за пренос, т. е. въвежда се допълнително финансово задължение за услугата "достъп", наред с предишното. Отмяната на решението на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на това допълнително финансово задължение, но не и до отпадане на досега съществуващото финансово задължение за цена за пренос, включващо и дължимата престация за услугата "достъп".. Пълното разграничаване на цената за достъп от тази за пренос е извършена след процесния период в чл. 29 от Наредба № 1/18.03.2013 за регулиране на цените на електрическата енергия, отм./ в този см. е р. по т. д. № 3231/15 г. на САС, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 60184/16 г./. Поради горното и при безспорност на изложените в исковата молба факти, които са установени с приложените писмени доказателства - договори между страните, фактури и платежни нареждания за претендираната сума, въззивното решение следва да се отмени и вместо него на осн. чл. 293 ГПК да се постанови ново по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени. Затова ВКС на РБ, трето г. о.