Решение № 224 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2020 г.

Решение № 224 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Маджарови" ООД, град Стара Загора, представлявано от управителите П. Маджаров и П. Маджарова, против решение № 250/15.07.2020 г. по адм. дело № 141/2020 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-11-СЗ-2/05.02.2020 г., издадена от началника на РДНСК - Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на РДНСК – Стара Загора да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът - началникът на РДНСК - Стара Загора, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение на Административен съд - Стара Загора да бъде оставено в сила. Ответникът – главен архитект на община Стара Загора не изразява становище. (Постъпилото по делото становище за основателност на касационната жалба, подадено от ст. юрисконсулт Д. Желязкова като процесуален представител на кмета на община Стара Загора, не следва да бъде обсъждано, тъй като последният административен орган не е страна по делото). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за отмяна на заповед № ДК-11-СЗ-2/05.02.2020 г. на началника на РДНСК - Стара Загора, е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в мотивите на съдебния акт. С оспорената заповед са отменени инвестиционен проект, одобрен на 20.01.2020 г. и разрешение за строеж № 19-29/20.01.2020 г., издадено от главния архитект на община Стара Загора, за строеж: "Жилищна сграда с ателие и гаражи /изграждане на жилищна сграда с ателие и гаражи, съдържаща: 11 апартамента, ателие и 5 гаража за по един автомобил, със застроена площ 177,09 кв.м и разгърната застроена площ 959,32 кв.м. /, строеж IV-та категория, находящ се в УПИ II-4250, кв. 329 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.509.4250 по КК на гр. Стара Загора с възложител "Маджарови" ООД. Заповедта е издадена след проведена по реда на чл. 156, ал. 2 ЗУТ служебна проверка от органите на РДНСК – Стара Загора, при която е констатирано, че проектът е изработен в противоречие на правилата на чл. 32 ЗУТ за определяне разстоянието между сградите през улица, тъй като разстоянието между сградата, предмет на проекта и сградата, предвидена в УПИ Х-4224 през улицата, е определено по правилата на чл. 32, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ- височината на сградата, предмет на проекта, която се намира от по- благоприятната посока за ослънчаване, е намалена с 3, 50 м. - височината на един нежилищен етаж, без такъв нежилищен етаж да е предвидени в УПИ Х-4224, както и че проектираната рампа за влизането на хора и автомобили от ул. "Искър" към дъното на имота в частта между сградата, където е разположено стълбището и ивицата за озеленяване, е с широчина 2,ЗЗ м. (измерена мащабно), вместо изискуемите съгласно чл. 156, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизираните територии – 3 м. (по изключение 2. 75 м.). По делото е установено, че по действащия ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № 1866/17.07.2008 г. на кмета на община Стара Загора за УПИ II - 4250, кв. 329, за който се отнасят одобреният проект и издаденото разрешение за строеж, е установена смесена жилищна зона с обекти за обществено и делово обслужване (Сж, одо), високо застрояване (над 15 м), свързано застояване със съседния УПИ I-4249, кв. 329, при устройствени показатели 80% плътност на застояване, 3, 5 кинт. и минимално озеленяване 20 %. С плана е предвидено линията на застояване от север да съвпада с уличната регулационна граница на имота. Височината на сградата по проекта е съобразена с височината на изградената в съседния УПИ I-4249 сграда, като покрива съществуващия калкан. Установено е също, че имотът през улица УПИ Х-4224, кв. 330 попада в жилищна устройствена зона с високо застрояване (Жг). За имота е одобрен ПУП- ПЗ през 2016 г., който предвижда застрояване с 5 етажна жилищна сграда на уличната регулационната линии, свързано с изградената сграда в УПИ IX-4223, кв. 330. Предвидената в УПИ Х-4224, кв. 330 сграда не е реализирана. В имота съществува едноетажна жилищна сграда, която няма устройствен статут (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза). При тези факти административният съд правилно приема, че одобреният проект и разрешение за строеж не съответстват на изискванията за достъпност и безопасност при експлоатацията на строежа съгласно чл. 169, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Единственият достъп на хора и автомобили към дъното на имота се осъществява по рампа, която в частта между сградата, където е разположено стълбището и ивицата за озеленяване, е с ширина 2, ЗЗ м., вместо изискуемите съгласно чл. 156, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизираните територии – 3 м. или по изключение - 2, 75 м. Правилно е преценено, че допуснатото несъответствие с изискванията на наредбата би създало затруднения по време на експлоатацията и нарушава изискванията за безопасен достъп до гаражите за автомобили и пешеходци. Възраженията на касатора, че достъпът до гаражите не представлява рампа, а част от двора са обсъдени подробно от административния съд и правилно са приети за неоснователни по съображения, които настоящата инстанция не намира за необходима до повтаря. Допуснатото нарушение е достатъчно основание за отмяна на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект, респ. за отхвърляне на жалбата против заповедта на началника на РДНСК – София, с която разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти са отменени. Изводът, че одобреното разрешение за строеж и проект са изготвени в нарушение на чл. 32, ал. 3 ЗУТ е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗУТ разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата трябва да е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради, а разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗУТ гласи, че от височината на сградата, разположена от по-благоприятната страна (в случая сградата в УПИ II-4250) се намалява с височината на нежилищния етаж на засенчената сграда. В случая изискванията на цитирания текст са спазени. Одобреният инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж са съобразени с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели за съответния имот (чл. 145, ал. 2 ЗУТ). Същите съответстват изцяло на предвижданията на ПУП- ПЗ за имота – застрояването е по уличната регулационна линия и отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 2 ЗУТ –основното застрояване е свързано със сградата в УПИ I-4249, кв. 329 по плана на гр. Стара Загора, като покрива напълно калканната стена на изградената в последния имот жилищна сграда. Съществуващата калканна стена определя и височината на сградата, за която се отнасят разрешението за строеж и одобреният инвестиционен проект – сградата е до 15 м., въпреки предвиденото по одобрения ПУП- ПЗ – високо жилищно строителство. След като одобреното разрешение за строеж и инвестиционни проекти за сградата в УПИ II-4250, кв. 329 съответстват на всички изисквания на ПУП- ПЗ, както и на изискванията на чл. 21, ал. 2 ЗУТ следва да се приеме, че разстоянието до сградата в УПИ Х-4224, кв. 330 – имотът през улицата, правилно е определено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ. Ето защо нарушения на цитираните разпоредби не са допуснати, а изводите на административния съд и на административния орган в обратния смисъл са в противоречие с материалния закон. Изложеното по- горе не променя крайния извод за законосъобразност на постановения административен акт и съответно заключението на административния съд за отхвърляне на подадената жалба. По тези съображения настоящата инстанция приема, че изводите на административния съд за съответствие на заповедта на началника на РДНСК - Стара Загора, с която са отменени инвестиционен проект, одобрен на 20.01.2020 г. и разрешение за строеж № 19-29/20.01.2020 г., издадени от главния архитект на община Стара Загора, с материалния закон, са правилни и обосновани. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,