Решение № 164 от 20.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 474/2017 г.

Решение № 164 от 20.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 474/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2189 от 21.11.2016 г. по в. т. д. № 4790/2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което: 1. След отмяна на решение от 17.05.2016 г. по т. д. № 6044/2013 г. на Софийски градски съд, VI-2 състав в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати на ищеца сумата 16 210.85 лева - обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за лизинг, сключен между страните на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва от 09.10.2013 г., този иск е отхвърлен изцяло и 2. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - за връщане на полученото по лизинговия договор в размер на 25 974.81 лв., поради разваляне на договора от страна на лизингополучателя. С определение № 363 от 05.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Касаторът счита атакуваното решение за неправилно, но дори и да се приеме, че е недопустимо, счита, че липсват пречки за разглеждане на жалбата по същество от ВКС. Съображения са изложени в жалбата, поддържани в публично съдебно заседание на 27.09.2017 г. Ответникът по касация - [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: С подадената от [фирма] искова молба са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 974.81 лв. Софийският градски съд е формирал правни изводи в мотивите към решението за неоснователност на главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, приемайки, че не е налице разваляне на сключения между страните договор за финансов лизинг, предвид липсата на даден срок на лизингодателя за изпълнение на договора. Изразено е становище за частична основателност на евентуалния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет обезщетение за вреди от неизпълнен договор, до размер на 16 210.85 лв., като за разликата до 25 974.81 лв. този иск е отхвърлен. Предявеният трети обективно кумулативно съединен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 127.52 лв., съставляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в разноски за установяване на повредата на процесния автомобил и разноски за обезпечаване на доказателствата, е отхвърлен изцяло. В диспозитива на постановеното от Софийски градски съд решение не е отразена волята на съда за отхвърляне на главния иск, а съдържа произнасяне единствено по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в посочения по-горе смисъл. В подадената въззивна жалба от [фирма] изрично е отразено, че предмет на обжалване е решението на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за разликата над уважения размер от 16 210.85 лв. до пълния предявен размер. При липса на петитум в жалбата по отношение на главния иск и в противоречие със заявената обжалвана част, оплакванията на въззивното дружество - ищец са насочени и срещу първоинстанционното решение в частта, с която е прието, че лизинговият договор не е развален с отправеното от лизингополучателя писмено изявление. По реда и в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК ответното дружество [фирма] е депозирало насрещна въззивна жалба срещу осъдителната част по евентуалния иск. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на касационната жалба, съставът на Апелативен съд - София е уважил насрещната касационна жалба. След преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните са изведени изводи за неоснователност както на главния, така и на евентуалния иск, по съображения в мотивната част. Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо, по следните съображения: Решаващият съдебен състав на Апелативен съд - София е предприел процесуални действия по разглеждане на въззивните жалби /първоначална и насрещна/, без да констатира наличието на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение. Действително, в съобразителната част към решението на Софийски градски съд е изведен извод за неоснователност на главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, което е обусловило разглеждането по същество на евентуалния иск, съобразно условието, при което е предявен евентуалния иск. В диспозитива на първоинстанционното решение не е отразена обаче формираната правна воля на съда по главния иск, което по см. на чл. 247 ГПК съставлява очевидна фактическа грешка. Производството по нейното отстраняване от постановилия решението правораздавателен орган - Софийски градски съд е следвало да се проведе преди разглеждане на сезиращите въззивната инстанция жалби, съответно преди произнасяне по съществото на спора. За неоснователни следва да се счетат доводите на касатора, поддържани в публично съдебно заседание пред настоящата инстанция, за имплицитно съдържащото се произнасяне по главния иск. Тези доводи не съответстват на императивното изискване на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, нито на законодателно предвидения способ за поправяне на решението при пропуск на първата инстанция да отрази в диспозитива формираната своя воля по един от обективно съединените искове /независимо от вида на тяхното съединяване/. В тази насока следва да се съобрази и изричната разпоредба на чл. 271, ал. 2 ГПК, касаеща правомощията на въззивната инстанция при произнасяне по евентуален иск, чието разглеждане е обусловено от отхвърлянето на главния иск. Отделно от изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че недопустимостта на атакувания въззивен съдебен акт е обусловена и от произнасяне по нередовна жалба на дружеството - ищец. Нередовността се изразява в несъответствие между твърдяната от [фирма] порочност на първоинстанционното решение, обхващаща и частта по главния иск /при липса на диспозитив/, и формулираното искане в жалбата на този въззивник. При тази нередовност не би могло съдът да се произнесе по същество по предявените искове преди надлежно провеждане на процедурата по нейното отстраняване. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София, след провеждане на производство по чл. 247 ГПК от първата инстанция и след отстраняване нередовността на въззивната жалба, подадена от [фирма]. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение