Решение № 7094 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2018 г.

Решение № 7094 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Г. с адрес в [населено място] област С. чрез процесуален представител адвокат А. А. АК С. срещу решение № 389 от 8.10.2018 г. на Административен съд С. по адм. дело № 210/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1012-20-54#1 от 29.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ С.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение, отхвърлящо жалба срещу разпореждане № 201-00-1338-4 от 9.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ С. за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че Д. Г. е подал заявление на 18.12.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е приложил към него документ за удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава-членка СЕД U002. В него е декларирано трудово правоотношение с дружество "SERVISIOS AGRIKOLAS L. " SLU, прекратено на 14.12.2017 г. В хода на административното производство е изпратено писмо до дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НОИ за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002 и U004 по повод на което е изпратен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Еспания, удостоверяващ периода на осигурена заетост по законодателството на държавата-членка за периода 29.11.2017 г. -13.12.2017 г. и осигурителен доход за периода на заетостта - 913. 35 евро. Към ГД "Национална полиция" в МВР е отправено запитване за периодите, в които Георгиев е напускал страната и е установено, че на 7.11.2017 г. той е напуснал РБ през ГКПП "Аерогара С." като се е завърнал в страната на 30.11.2017 г., т. е в деня, следващ сключването на трудовия договор. Издадено е разпореждане от ръководителя на осигуряването за безработица от 9.05.2018 г., с което спира производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 1.04.2018 г. на основание чл. 54 г, ал. 4 КСО предвид установеното разминаване на последния ден на осигуряването в Кралство Испания и датата, на която жалбоподателят е влязъл в Република България. При установеното от фактическа страна е прието от съда, че са налице материалните предпоставки на чл. 54 г, ал. 4 КСО за спиране на производството и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно чл. 54 г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Предвид получената информация, е налице е несъответствие в данните, поради което законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител"SERV. AGRICOLAS L., SLU". Предвид изложеното е необходимо установяване на упражняване на трудова дейност от страна на лицето във връзка с депозираното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 54 а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБългария или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение