Решение № 148 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4984/2007 г.

Решение № 148 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4984/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.).

Образувано е по касационна жалба от Е. Я. Я. ЕГН .......... от с. О., община Б., област Смолян против въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 165/18.06.2007 г. по гр. д. № 536/2006 г.

С въззивното решение е оставено в сила решение на Смолянски районен съд № 313/31.07.2006 г. по гр. д. № 813/2005 г., с което e прогласена за нищожна съдебна спогодба по гр. д. № 789/2003 г. на Районен съд Смолян, по силата на която е обявен за окончателен сключения на 9.07.2003 г. между Е. Я. Я. от една страна и от друга страна В. Р. Ф., К. Ф. Ч., А. А. Ф., Ю. И. И., Р. И. Ф., Р. И. Ф. и Р. В. Ф. предварителен договор за продажба на недвижим имот - ливада от 0.852 дка, IХ категория, землище на с. Б., ЕКАТЕ 44402, м. "Х"-имот без пл. №, попадащ в терен за озеленяване (подплощадно пространство), в кв. 108 по ПУП на с. Б., одобрен със Заповед № РД-634/20.05.1986 г. на ОНС-Смолян, при граници: река, мост и дере. Признато е за установено по отношение на Д. П. Ф., Р. П. Б., Г. Б. Ф., Б. Б. Х., Р. Б. Б., Ф. Р. К., Б. Р. Я., И. Р. Р., И. П. К., К. А. В., К. К. С. и Е. Я. Я., че Е. Я. Я. - в качеството на длъжник по изп. д. № 2/2004 г. на СИС при СмРС не е собственик на процесния имот.

Жалбоподателят моли да се отмени въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят обективно съединените искове с присъждане на разноски.

Конкретни оплаквания: срещу извода на въззивния съд за наличие на правен интерес за ищците за предявяване на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД; незаконосъобразно въззивният съд е приел, че спогодбата по гр. д. № 789/2003 г. на СмРС е сключена при заобикаляне на закона; по иска с правно основание чл. 336 ГПК неправилно въззивният съд е приел, че не съм станал собственик на имота с одобряването на съдебната спогодба, тъй като съм купил имота от несобственици. Съображения в подкрепа на жалбата са изложени с писмена защита от Е. Я. Я. чрез процесуалния му представител адвокат Б.

За ответниците по касация жалбата е оспорена с писмено становище от процесуален представител адвокат В. П. се на доводи в представена пред въззивната инстанция писмена защита.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното:

С влязло в сила на 28.02.2002 г. решение № 228/6.02.2002 г. по гр. д. № 707/2001 г. на СмРС по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК Б., че наследниците на Ф. М. Ф. В. Р. Ф., К. Ф. Ч., А. А. Ф., Ю. И. И., Р. И. Ф. и Р. В. Ф. имат право на възстановяване право на собственост върху ливада с площ 0.5 дка в м. "Х", землище на с. Б., при граници: път, река, мост и дере.

Въз основа на това решение и на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ П. комисия (ПК) Б. е издала решение № 129/26.02.2002 г. В т. 20 от решението на наследниците на Ф. М. Ф. е възстановена собствеността върху ливада с площ 0.852 дка, IХ категория, м. "Х", при същите граници, както по посоченото съдебно решение.

По искане на Министъра на земеделието и горите № 08-1148/2003 г. с решение № 129/2.10.2002 г. Общинска служба "Земеделие и гори (ОС "ЗГ") Б. е отказала да възстанови на наследниците на Ф. М. Ф. имот с площ 0.852 дка в м. "Х", ЕКАТЕ 44402, без пл. №, кв. 108 по ПУП на с. Б., тъй като имотът е бил включен в строителните граници на селото от 1938 г. и не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ.

Решението на ОС "ЗГ" Б. № 129/2.10.2002 г. е обжалвано пред СмРС от един от наследниците на Ф. М. Ф. Ф. С решение № 81/23.08.2004 г. по гр. д. № 817/2003 г. СмРС е отхвърлил жалбата срещу решението, а с решение на СмОС № 267/3.12.2004 г. по к. адм. д. № 300/2004 г. решението на СмРС е оставено в сила.

На 9.07.2003 г. наследниците на Ф. М. Ф. - В. Ф., К. Ч., А. Ф., Ю. И., Р. Ф. и Р. Ф. са сключили с Е. Я. предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот въз основа съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 707/2001 г. на СмРС и решението на ПК Б. № 129/26.09.2002 г.

С протоколно определение от 4.12.2003 г. по гр. д. № 789/2003 г. на СмРС е одобрена постигнатата между Е. Я. Я., от една страна и от друга В. Ф., К. Ч., А. Ф., Ю. И., Р. Ф. и Р. Ф. съдебна спогодба, по силата на която е обявен за окончателен сключения на 9.07.2003 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-ливада от 0.852 дка, IХ-та категория, в землището на с. Б., ЕККАТЕ 44402, м. "Х"-имот без пл. №, попадащ в терен за озеленяване (подплощадно пространство), кв. 108 по ПУП на с. Б., одобрен със заповед № РД-634/20.05.1986 г. на ОНС-Смолян, при граници: река, мост и дере, за сумата 5000 лв., която сума продавачите са получили от купувача при сключването на договора.

На ищците по делото Д. П. Ф., Р. П. Б., Г. Б. Ф., Б. Б. Х., Р. Б. Б., Ф. Р. К., Б. Р. Я., И. Р. Р., И. П. К. и К. А. В. с решение на Смолянския окръжен съд № 452/27.11.2002 г. по к. адм. д. № 267/2002 г. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, представляваща празно дворно място от 180 кв. м и 430 кв. м, включени в имот пл. № 13 по плана от 1938 г. на с. Б. това време с. Л.

В СИС на СмРС е заведено изп. д. № 2/2004 г. с взискател К. С. и длъжник Е. Я. Я. за парични задължения на Я., за изпълнението на които е бил описан имота по т. 20 от решение № 129/26.09.2002 г. на ПК Б. и имотът е изнесен на публична продан.

Със заключение на вещо лице, прието от съда без оспорване от страните е установена идентичност между имота по решение № 228/6.02.2002 г. по гр. д. № 707/2001 г. на СмРС, имота по т. 20 от решение № 129/26.09.2002 г. на ПК Б., имота по съдебната спогодба от 4.12.2003 г. по гр. д. № 789/2003 г. на СмРС, имота, предмет на публичната продан по изп. д. № 2/2004 г. на СИС при СмРС и имотът по решение № 452/27.11.2002 г. по к. адм. д. № 267/2002 г. на СмОС за частта от 430 кв. м

Предмет на делото са обективно и субективно съединени два иска:

1. Иск с правно основание чл. 26 ЗЗД - за прогласяване нищожност на постигнатата по гр. д. № 789/2003 г. на СмРС съдебна спогодба, предявен от ищците срещу страните по гр. д. № 789/2003 г. на СмРС-Е. Я., В. Ф., К. Ч., А. Ф., Ю. И., Р. Ф. и Р. Ф. и

1. Иск с правно основание чл. 336 ГПК за признаване за установено по отношение на ищците и на страните по изп. д. № 2/2004 г. на СИС при СмРС (ответникът К. С. взискател и ответника Е длъжник), че изнесеният на публична продан имот не принадлежи на длъжника Е. Я. Я..

Искът с правно основание чл. 26 ЗЗД е установителен иск, с който се цели да се установи по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ нищожност на договора. Съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение. По своя характер съдебната спогодба е договор и ако е налице основание за това по исков ред може да се претендира прогласяване на нейната нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

Ищците поддържат, че спогодбата по гр. д. № 789/2003 г. е нищожна, поради невъзможен предмет, заобикаляне на закона и противоречие със закона. Те имат правен интерес да претендират прогласяване за нищожна съдебната спогодба за обявяване за окончателен сключения предварителен договор, като трети лица с нарушени права.

При сключването на предварителния договор продавачите-наследници на Ф. М. Ф. (с изключение на Р. Ф.) са черпели права на собственици от решение на ПК Б. № 129/26.09.2002 г., издадено въз основа съдебно решение по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. След сключването на предварителния договор с решение № 129/2.10.2003 г. на ОбС "ЗГ"- Б. е отказано възстановяването на имота по т. 20 от предходното решение. Жалбата на Р. Ф. срещу това решение е отхвърлена с влязло в сила решение на СмОС № 267/3.12.2004 г. по к. адм. д. № 300/2004 г. Следователно, към момента на сключването на предварителния договор продавачите са се легитимирали като собственици на имота, предмет на делото. Към момента на сключване на съдебната спогодба в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, продавачите вече не са били собственици на имота. Продажбата на чужд имот е действителна, но няма вещно транслативно действие, тъй като приобретателят не придобива права от прехвърлителя- несобственик. Затова изводът на въззивния съд, че спогодбата е сключена при заобикаляне на закона е постановен в нарушение на материалния закон - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Касационната жалба по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е основателна и следва да се уважи. Въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.

Неоснователна е жалбата срещу въззивното решение по иска по чл. 336 ГПК.

Имотът, за който ищците се легитимират като собственици е част от имота, изнесен на публична продан - предмет на изп. д. № 2/2004 г. на СИС при СмРС. Ищците са трети на изпълнителното производство лица, чието право на собственост е засегнато от изпълнението. Това обуславя правният им интерес от иска с правно основание чл. 336 ГПК, с който да установят, че длъжникът по изп. д. № 2/2004 г. (Е. Я. Я.) не е собственик на имота, върху който е насочено изпълнението. Със съдебната спогодба по делото за обявяване на предварителния договор за окончателен собствеността не е преминала върху купувача по договора-длъжник по изпълнението. Следователно, искът по чл. 336 ГПК е основателен и правилно е уважен.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.