Решение № 13435 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2015 г.

Решение № 13435 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 4997/15.07.2015 г., постановено по адм. дело № 9021/2013 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отменен Ревизионен акт № 2111208019/25.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1440/19.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "М. - 10 - М. Ц." гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Т., в писмени бележки и становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. /АССГ/ е отменил Ревизионен акт № № 2111208019/25.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1440/19.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с който не е признато на ЕТ "М. - 10 - М. Ц." право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "С. стор" ЕООД, "С. строй" ЕООД и "М. строй" ЕООД за периоди м. 02, 04, 10, 11, 12.2009 г. и м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 10 и 11.2010 г., ведно със съответните лихви за просрочие за отделните данъчни периоди, посочени в РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по процесните фактури, както следва: 1. 7 бр., издадени от "Силвър стор" ЕООД с предмет "каучукова смес", 17 бр., издадени от "С. строй" ЕООД с предмет "каучукова смес" и 3. 18 бр., издадени от "М. строй" ЕООД с предмет "каучукова смес". Въз основа на събраните писмени доказателства, на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи съдът е установил наличието на облигационни отношения между получателя на стоките и трите дружества - продавачи, доказателства за преминаване на собствеността върху стоките и за последващата им реализация. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки следва да е доказано извършването на доставката на стоката. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. През процесните периоди ревизираното дружество е упражнявало стопанска дейност по производство на каучукови, силиконови и пластмасови изделия като разполага с технически база в с. К. и гара Лъкатник, както и със служители, наети по трудови правоотношения. По делото са събрани писмени доказателства, както и заключения на съдебни експертизи, които АССГ подробно е обсъдил. Въз основа на заключението на ССчЕ е направен извод за редовно водената счетоводна отчетност при получателя. Въз основа на същата експертиза е установено, че през процесните периоди РЛ е извършвало производство на каучукови изделия, за които е влагало каучукова смес, за която няма данни да е получавало от други доставчици извън тримата посочени по-горе. Въз основа на счетоводните данни от ССчЕ, както и на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че стоки от вида на процесните са вложени в производство от РЛ като е установено количеството произведена продукция за периодите и приблизителният процент на вложената стока, въз основа на което е направен фактически извод от съда за влагане на получените стоки от тримата доставчика в производство при РЛ, т. е. за използване на придобитото за последващи облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на РЛ. Изводът е обоснован и изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. По делото е установено наличието на облигационни отношения между РЛ и тримата му доставчика, както и индивидуализирането на стоките, извършено чрез приемо-предаване, включващо описание на стоката, цена, място на приемане. Обратно на твърденията на касатора липсата на технически спесификации, придружаващи стоките, не обосновава извод за липса на доставки. Същото се отнася за данните относно кадровата или техническа обезпеченост на доставчиците, за установеност на предходни доставки при тях и. т. н. Всички тези обстоятелства имат отношение към формиране на изводите за реалност, но в случая, при съпоставка с останалите събрани доказателства и доказателствени средства не са достатъчни и не могат обосновават обратен извод, предвид доказаното приемо-предаване, транспортирането на стоките и влагането им в последващи доставки, както и при липса на данни и твърдения за данъчна измама. Доказано е извършването на транспорта със собствени транспортни средства на РЛ, за каквито по делото са налице категорични данни, а самият транспорт се доказва с издадените пътни листа, притежаващи необорена доказателства сила, тъй като няма процесуална пречка тези документи да бъдат представени освен в ревизионното производство, така и във всяка фаза на обжалване - административна или съдебна като твърденията на приходните органи за недостоверност на тези документи са останали недоказани. Данните за извършения транспорт за сметка на купувача и със средства на РЛ съответстват на уговорките между страните относно момента на преминаване на собствеността - в момента на натоварване на стоките. АССГ правилно се е позовал на трайната съдебна практика на ВАС, приемайки, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновано е извършил тази преценка и е достигнал до законосъобразен извод, че са налице реални доставки. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение на АССГ за правилно. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. В касационното производство ответникът по касация е представил доказателства за направени разноски - заплатен адвокатски хонорар и списък на направени разноски, заявена е претенция за присъждане на разноски. Налице са предпоставките за уважаване на искането и с оглед изхода на спора в тежест на бюджета на касатора и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 3240 лв. за касационна инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,