Решение № 9178 от 3.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк.К. Йорданова, против Решение 5639/07.10.2022 г., постановено по адм. дело 2067/2022 г. по описа на Административен съд София- град, с което е изменена по жалба на УМБАЛ Александровска ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Св.Георги Софийски 1, представлявано от изпълнителния директор д-р А. Атанасов, Заповед за налагане на санкции РД-253С-53/03.02.2022 г. на управителя на НЗОК, общо в размер на 3 500 лева, като е намален размерът на всяка една от наложените в т. 1 до т. 7 от заповедта санкции до минималния установен от закона размер от 200.00 лв. (или общо 1 400 лева). В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, че размерът на наложената санкция финансова неустойка следва да бъде намален до установения минимум, предвид липсата на изложени в акта съображения относно определянето размера на санкцията. Наведени са доводи за липса на законоустановено задължение за органа да обсъжда в издадения акт определения размер на санкцията, тъй като преценката за това е в пределите на неговата оперативна самостоятелност. Посочено е, че с изменението на административния акт съдът недопустимо е изменил волята на административния орган, израз на която е направеното в същия волеизявление за налагане на точно определен размер санкция в законоустановените рамки за всяко едно от установените нарушения, с което постановеното в тази част решение е недопустимо. Искането е решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна процесната заповед. Ответникът - УМБАЛ Александровска ЕАД, представлявано от д-р А.Атанасов, чрез юриск. Симова, моли да се потвърди решението на АССГ като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд София- град, по жалба на УМБАЛ Александрова ЕАД, е изменил Заповед за налагане на санкции РД-253С-53/03.02.2022 г. на управителя на НЗОК, намалявайки размера на наложените, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал.1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД МД 2020 2022), на лечебното заведение седем санкции финансова неустойка в размер на 500.00 лв. всяка, като е определил същите в размер на 200 лева за всяка. Санкциите са наложени за нарушение по чл. 295, т.9 от НРД за МД 2020 2022 г., изразяващо се в липса на собственоръчно положено име и подпис от осъществилия изследването. Административният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Възражението на касатора относно изводите на съда, че управителят на НЗОК не е изложил съображения относно размера на наложените санкции, е неоснователно. Установената липса на мотиви действително не оказва влияние върху безспорно установеното наличие на извършени нарушения на НРД за МД 2020 - 2022 г. и ЗЗО, но касае определения размер на санкцията, тъй като той не е в предвидения минимален размер. По делото от фактическа страна е установено, че, на основание Заповед РД-25-851/07.12.2021 г., е извършена извънпланова, тематична проверка за контрол по изпълнение на Договор 22-2500/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури по НЗОК, както и във връзка с жалба с вх.19-05-74/24.11.2021 г. на НЗОК. В рамките на проверката е съставен Протокол РД-25-851-1/14.12.2021 г., връчен на 16.12.2021 г. на управителя на лечебното заведение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията, органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касатора, решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на закона. Правилно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД МД 2020 2022, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Не е коментирано и обстоятелството дали от цялостната проверка на болничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае за единични пропуски в обработването на медицинската документация. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т. 7 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, тъй като са нарушени императивни разпоредби, не съставлява мотивиране на заповедта за налагане на седем броя санкции в максимален размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД МД 2020 2022, то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Не са основателни и останалите възражения в касационната жалба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба, първоинстанционният административен съд е приел, че наложените на лечебното заведение санкции са завишени, поради което ги е изменил, занижавайки ги до минималния, предвиден в нормата размер. Настоящият съдебен състав счита, че действително не е изцяло правно издържан подходът за изменение на заповедта към намаляване размера на наложената санкция. По- правилно би било да се отмени заповедта в частта над счетената от съда за завишена финансова санкция, като в останалата част се отхвърли жалбата, защото в прерогативите на тази инстанция е да решава въпроса по същество. В този смисъл възражението в касационната жалба за недопустимост на решението в изменената част е неоснователно. В решението на Административен съд София- град не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна се явява и претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не са представени доказателства за сторени такива, поради което и съдът не дължи произнасяне. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,