Решение № 4737 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2018 г.

Решение № 4737 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. И. С., против решение № 113 от 06.06.2018 г., постановено по адм. д. № 99/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба срещу Решение № 28/112/08363/3/01/04/01 изх. № 01-283-6500/226 от 20.03.2018 г., издадено от директор на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОДЗ/ - гр. Ямбол, за определяне на финансова корекция в размер на 48 892 лева, представляваща пълният размер на одобрената финансова помощ по Договор № 28/112/08363 от 30.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателката. Релевирани са две касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за налагане на финансова корекция, с оглед представени доказателства, и необоснованост, с оглед неправилна преценка на обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. По подробно изложени в нея съображения моли ВАС да отмени решението и да постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и в писмено становище поддържа касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Ямбол, не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Д. Р., излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното решение, предвид събраните доказателства. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, че към момента на подаване на заявката за второ плащане М. В. е представила документи и е декларирала земеделско стопанство с размер 11, 54 ИЕ, като този размер на стопанството тя е следвало да поддържа до изтичането на договора си с ДФЗ, което тя не е сторила. Сочи, че -видно от приложените към делото контролни листи, в стопанството на М. В. са били извършени две проверки, при които установените на място животни са по-малко от декларираните и съответстват на 3. 90 ИЕ, поради което е налице "нередност" по смисъла на чл. 2 от Регламент 1303/2013 г., т. е. бездействие от страна на икономическия оператор, изразяващо се в неизпълнение на задължението да поддържа икономически размер на стопанството си не по-малък от този, за който е получил второто плащане, което води до непостигане на целите по наредбата. Намира, че в с случая вредата е настъпила, доколкото установената с решението за финансова корекция сума не е била ефективно разходвана. Счита, че това неизпълнение, както на нормативните изисквания, така и на договорните задължения, е основание за възстановяване на осн. чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието на цялата сума на получените по чл. 6 от същата плащания. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Ямбол е сезиран с жалба на М. В., против Решение № 28/112/08363/3/01/04/01 изх. № 01-283-6500/226 от 20.03.2018 г., издадено от директор на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОДЗ/ - гр. Ямбол, с което на жалбоподателя, на основание чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8 б. "а", ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 72 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и нарушение на т. 4. 8 б. "е" от Договор № 28/112/08363 от 30.11.2012 г., сключен между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателката, е определен размер на финансовата корекция от 48 892 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по договора с ДФЗ - първо и второ плащане по него - поради неизпълнение на договорни и нормативни задължения, изразяващи се неподдържане на икономическия размер на стопанството, за който е получено второто плащане по договора. Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност - /от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното решение, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че М. В., в качеството на ползвател, на 30.11.2012 г. сключила с Държавен фонд "Земеделие" договор № 28/112/08363 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съгласно който ДФЗ й предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на посочените в Приложение № 1 и Приложение № 2 към договора инвестиции, с уговорката изплащането на помощта да стане на два етапа, като първото плащане е в размер на 24 446 лева, второто – също в размер на 24 446 лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8. 04 икономически единици (ИЕ). Съобразил, че в този договор- т. 4. 8, б. "а" – "ж" са предвидени и основанията, при които фондът изисква връщане на вече платените суми по първото и по второто плащане, заедно със законната лихва, като в относимата б. "е" е посочено, че това става в хипотезата, в която е установено, че ползвателят на помощта не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане по договора. Установил още, че жалбоподателката е получила и двете плащания, чийто общ размер е 48 892 лева. Взел предвид, че с Уведомително писмо № 28/112/08363/3/01/01, Приложение № 8 към чл. 30 а, жалбоподателката е уведомила ДФ "Земеделие", че през четвъртата и петата години / съответно 2015/2016 г. и 2016/2017 г. /, земеделското й стопанство включва общо 587 бр. животни, от които 32 бр. млечни крави и 555 бр. кокошки носачки, като е декларирала, че земеделското стопанство има икономически размер не по-малък от този, за който е получила второто плащане, както и че икономическият размер на стопанството е 11, 54 ИЕ. По съществото на спора съдът взел предвид и че, с оглед възникнали съмнения за неизпълнение на договора, административният орган извършил две проверки в стопанството на жалбоподателката, обективирани в приложените към делото контролни листи/л. 180 и л. 188/- първата, извършена на 11.07.2017 г. с която било констатирано, че само 9 броя от намиращите се в стопанството 32 бр. млечни крави са с ушни марки, а кокошките носачки са 520 бр., като на 06.06.2017 г. били закупени 555 броя, но по твърдения на ползвателката 35 бр. от тях са умрели в периода 08.06.2017 г. до 30.06.3017 г. вкл., а на 05.07.2017 г. 12 броя са били изядени от животно, и втората- на 26.07.2017 г., за която жалбоподателката била уведомена по телефона на 25.07.2017 г., но когато пристигнали на място проверяващите установили, че кравите са на паша извън стопанството, поради което не било възможно да бъдат проверени, а кокошките носачки са 310 броя. Съобразно приложеното по делото Приложение № 16- Таблица за изчисляване на икономическия размер на стопанството след второ плащане, съдът установил, че при 9 крави (колкото са установени с налични ушни марки при първата проверка) и 310 кокошки (колкото са били налични в стопанството при втората проверка), икономическият размер на стопанството към момента на проверката е 3. 90 ИЕ. Обсъдил свидетелските показания на 4 свидетели- съответно съпруг и баща на жалбоподателката и двамата експерти в Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Ямбол, осъществили проверка на място в стопанството на жалбоподателката, с първите от които установил, че извършените проверки на място действително са били две, като при първата от тях е констатирано, че част от кравите са били без ушни марки, а при втората кравите са били извън стопанството и изобщо не са били проверени, а кокошките са били изброени, но са били по-малко, тъй като много от тях "са измрели от горещините", а с вторите-че за втората проверка оспорващата била уведомена предишния ден, като в момента на проверката кравите били пуснати на паша и е било невъзможно да бъдат проверени, тъй като е необходимо и снимането на ушните им марки, а кокошките били преброени и се установило, че са 310 бр., за които обстоятелства били съставени на място контролни листи. Така извел решаващ извод, че при положение, че второто плащане е получено за икономически размер на стопанството 11. 54 ИЕ, съобразно декларираното от оспорващата, че земеделското стопанство има размер не по-малък от този, за който е получено второто плащане, а отглежданите животни са 32 крави млечни и 555 бр. кокошки носачки през четвъртата и петата години, а установете при проверките на място животни са само 9 бр. крави и 310 кокошки, последните съответстват на 3. 90 ИЕ. Обосновал съображение, че жалбоподателката е представила документи и е декларирала земеделско стопанство с размер 11, 54 ИЕ, което съответства на 32 бр. млечни крави и на 555 бр. кокошки носачки и че именно този размер на стопанството тя е следвало да поддържа до изтичането на договора си с ДФЗ, но не е сторила. За този извод съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., че при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл. 6, т. 2 се включват животните в съответните категории съгласно разпечатка от ВетИС за наличните в обекта животни, подписана от официалния ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект, най-много до един месец преди подаване на заявката за второ плащане, или допълнителен опис, заверен от официален ветеринарен лекар най-много до един месец преди подаване на заявката за второ плащане и/или размера на земята, за която е представен документ за собственост и/или договор за аренда/наем. По отношение на липсващите ушни марки съобразил и, че от една страна ушната марка е средството за идентификация и без нея не може да се установи чия собственост е животното, и второ-че при първата проверка /от 11.07.2017 г. / било констатирано, че само 9 бр. (от общо 32 бр.) крави имат ушни марки, а при втората проверка /от 26.07.2017 г. /липсващите ушни марки на кравите очевидно не са били възстановени, тъй като 23 бр. такива са поръчани едва в 13:59 часа на 25.07.2017 г., т. е. след като М. В. била уведомена за предстоящата на 26.07.2017 г. проверка (уведомяването е извършено на 25.07.2017 г. в 13:00 часа-видно от представен протокол), а и с оглед признанието в жалбата, че към момента на втората проверка ушните марки все още не са били поставени на кравите, тъй като не са доставени от куриерската фирма. По възраженията на оспорващия приел, че съобразно чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., едно от основанията, на които може да се поиска връщане на получените от ползвателя суми, е когато бъде установено, че ползвателят на помощта не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2 (т. е. второто плащане). Приел наличие на тази хипотеза. Наред с това, приел за нарушена и разпоредбата на т. 4. 8 б. "е" от Договор № 28/112/08363 от 30.11.2012 г., сключен между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателката, с посоченото по-горе съдържание. Допълнил съображенията като посочил, че "Икономическият размер на стопанството", видно от т. 3 на § 1 от ДР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици, а съобразно т. 4, "Икономическа единица" представлява коефициент, който се получава, като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1200 евро и че една икономическа единица е равна на левовата равностойност на 1200 евро. Поради това приел, че дори при изчисляването на икономическия размер на стопанството да се включат всичките 32 крави, ще се получи такъв в размер на 10. 49 ИЕ, който отново е по-малък от 11. 54 ИЕ, за който размер е получено второто плащане, т. е. отново е налице основание за възстановяване по чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредбата на цялата сума на получените по чл. 6 от същата плащания, освен че е неизпълнение и на т. 4. 8 б. "е" от процесния договор за финансиране. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Твърдението на касационния жалбоподател, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата по делото, както и че съдът е извел изводи, които не могат да бъдат възприети, е неоснователно. Съдът правилно е съобразил, че условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е уреден в Наредба № 9 от 3.04.2008 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието и в нея са уредени основанията, на които може да се поиска връщане на получените от ползвателя суми, като в чл. 8 а, ал. 1, т. 2 изрично е посочено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания (т. е. и на първото, и на второто плащане), когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2 (т. е. второто плащане). С оглед доказателствата по делото, правилен е неговият извод за наличие на тази хипотеза. Правилен е изводът за нарушена и т. 4. 8 б. "е" от Договор № 28/112/08363 от 30.11.2012 г., сключен между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателката, предвид посоченото по-горе неизпълнение от страна на бенефициента. Затова е неоснователно и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При посочените по-горе данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е спазена нормата на чл. 33, ал. 1 от релевантната наредба, определяща, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция /РА/ може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Този извод обосновава и следващ - за неоснователност на възраженията, изложени в касационната жалба, че в случая "нямало нередност" по смисъла на чл. 2