Решение № 7745 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10297/2012 г.
ВАСIII отделение05.06.2013 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ по жалба на Милена Петрова Лозанова и Евгени Борисов Йорданов, и двамата от гр. София, Решение № 672 на Министерски съвет от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София, В ЧАСТТА относно определеното обезщетение за отчуждената част от 53 кв. м. от имот с номер № 68134.4355.2276, находящ се в землището на район "Люлин", Столична община, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 5893 лв. на 7263 лв. ( седем хиляди двеста шестдесет и три лева ). ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България за заплати на Милена Петрова Лозанова и Евгени Борисов Йорданов, и двамата от гр. София, кв. Обеля, ул. "22" № 13, направените по делото разноски в общ размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), от които 450 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. заплатен депозит за вещо лице. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7745 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10297/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милена Петрова Лозанова и Евгени Борисов Йорданов, и двамата от гр. София, против Решение № 672 на Министерски съвет от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София (обнародвано в Държавен вестник бр. 63 от 17.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с номер № 68134.4355.2276, в землището на район "Люлин", Столична община, с обща площ на имота 860 кв. м. и отчуждена част от него 53 кв. м. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на район "Люлин", Столична община. Моли се за решение съобразно заключението на вещото лице. Също така се иска преписката да бъде върната на Министерски съвет за отчуждаване на целия имот, поради това, че същият след отчуждаване на част от него става неизползваем. Претендира се присъждане на извършените разноски. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Маринова, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Поддържа се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34 а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с РМС № 672 от 14.08.2012 г. е отчуждена част от поземлен имот, находящ се в район "Люлин", Столична община, собственост на Милена Петрова Лозанова и Евгени Борисов Йорданов, и двамата от гр. София. По искане на жалбоподателите, с определение от 13.09.2012 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. На база предоставени 116 бр. копия от вписани сделки от Агенция по вписванията гр. София на диск CD и на основание разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез използвани аналози вещото лице Борислав Савов е определил стойността на отчуждената урбанизирана земя, имаща характеристики като процесния имот, чиято стойност се равнява на 137,04 лв./кв. м (л. 2 от заключението). Прилагайки правилно този метод за оценка, вещото лице е извършило оценка на отчуждената част от поземления имот, както е отразено на л. 2 и 3 от писменото заключение. Посочено е, че от имот с идентификатор № 68134.4355.2276 е отчуждена част с площ 53 кв. м. с оценка от вещото лице съответно 7263 лв. вместо посочената в обжалваното РМС оценка съответно от 5893 лв. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. Така размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите следва да се увеличи в съответствие с писменото заключение на вещото лице. Искането на жалбоподателите съдът да разпореди на МС да отчужди целия имот, ведно със спорните 53 кв. м. е неоснователно. Обжалваното решение на МС определя обхвата на действие на онези територии от земи, които попадат в трасето на Софийския околовръстен път и по силата на което се отчуждават за неговото изграждане. Не е в компетентността на съда да преценява каква част от имота следва да бъде отчуждавана за нуждите на държавата, нито пък да разпорежда такова. В случая предмет на настоящото производство може да бъде само отчуждената с акта на МС част от имота, но не и неотчуждената. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Милена Петрова Лозанова и Евгени Борисов Йорданов се дължат направените и своевременно поискани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и заплатен депозит за вещо лице в размер на 200 лв. Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При това положение следва да се присъди трикратния минимален размер според чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 450 лева. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,