Решение № 68 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение19.02.2013 г.докладчик т Светла Цачева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 302 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 379/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, предявен от Й. В. Й. от [населено място] против Н. Й. Г. и Г. Е. Г., двамата от [населено място] за признаване неистинността на документ - решение № 204 от 10.05.1995 г. на Поземлена комисия, [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от Й. В. Й. от [населено място] против Н. Й. Г. и Г. Е. Г., двамата от [населено място] за признаване неистинността на решение № 204 от 10.05.1995 г. на Поземлена комисия, [населено място]. ОСЪЖДА Й. В. Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Й. Г. с ЕГН [ЕГН] и Г. Е. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] сумата 1007,50 (хиляда и седем лева и петдесет стотинки) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 68 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 227 от 27.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 302 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 379/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, предявен от Й. В. Й. от [населено място] против Н. Й. Г. и Г. Е. Г., двамата от [населено място] за признаване неистинността на документ - решение № 204 от 10.05.1995 г. на Поземлена комисия, [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос налице ли е правен интерес от иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на документ, на който е основано решение с оглед възможност за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по ТК № 5/2012 г. на ОСГТК ВКС, иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, когато ищецът извежда правният си интерес от възможността да ползва решението като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на решението по делото, по което документът е представен без да оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. По реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото, като общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК или установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. След като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен и документ, тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Предявеният иск е за признаване неистинността на документ - решение № 204 от 10.05.1995 г. на Поземлена комисия, [населено място], предявен от Й. В. Й. от [населено място] против Н. Й. Г. и Г. Е. Г., двамата от [населено място]. В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прието, че ищецът обосновава правния си интерес от иска с възможността за евентуална отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение между същите страни по гр. д. № 4437/2006 г. на Русенски районен съд, с което ищецът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ответниците имотът, предмет на решение № 204 от 10.05.1995 г. на Поземлена комисия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на т. 3 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по ТК № 5/2012 г. на ОСГТК ВКС. Предявеният иск за оспорване истинността на документ, който не е бил своевременно оспорен по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК по гр. д. № 4437/2006 г. на Русенски районен съд е недопустим - ищецът не може да ползва решението по иска като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и производството по иска прекратено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по иска следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 1007,50 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 108 ЗС
- чл. 124, ал. 4