Решение № 6281 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик срещу решение 2564 от 01.07.2024 год. постановено по адм. д. 122 по описа за 2024 год. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено решение 1012-12-332#/28.12.2023 год. на задиректор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 122-00-1920-12/15.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица и са присъдени разноски. В касационната жалба ес твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.203, т.3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да присъди разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба А. А. У. в писмен отговор чрез адв. А. Борисов намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил решение 1012-12-332#/28.12.2023 год. на задиректор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърденото разпореждане 122-00-1920-12/15.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО на А. А. У. е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 01.12.2020 год. до 10.01.2022 год. в размер на 17 502, 92 лева-главница и лихва в размер на 4 589, 36 лева дължима от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Административният орган е издал процесните актове след като е установил, че лицето е подало заявление вх. Ф-01-690 от 31.08.2020 год. в ТП на НОИ Пазарджик за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО като в него е декларирало, че последното и правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено считано от 30.08.2020 год. На 14.10.2020 год. в ТП на НОИ Пазарджик за А. У. са получени структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.03.2020 год. до 29.08.2020 год., причина за прекратяване на заетостта - "неизвестно" и доход за периода от 12.03.2020 год. до 29.08.2020 год. в размер на 13, 574, 00 евро брутен доход. С Разпореждане 122-00-1920-3 от 28.10.2020 год. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО от Регламент (ЕО) 883/2004 на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 год. до 29.12.2020 год. (четири месеца) в размер на 9 лева дневно. На 09.11.2020 год. У. е представила преносим документ (ПД) U1 издаден на 22.10.2020 год. от компетентната институция на Ирландия с потвърден период на осигурена заетост от 12.03.2020 год. до 29.08.2020 год., причина за прекратяване на заетостта "изтичане срока на договора" и доход за периода от 12.03.2020 год. до 29.08.2020 год. в размер на 2353 евро - месечно. На 18.11.2020 год. със СЕД Н001 75455 е изискано потвърждаване на причината за прекратяване на правоотношението на лицето в Ирландия и на 20.01.2021 год. е получен отговор със структуриран електронен документ Н002 111569 от компетентната институция, в който е потвърдена причината за прекратяване на заетостта "изтичане срока на договора". С Разпореждане 122-00-1920-5 от 29.01.2021 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е изменен периодът и размерът на паричното обезщетение за безработица на А. У. като е определен нов размер 74, 29 лева дневно за периода от 30.08.2020 год. до 29.08.2021 год. За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е документ, с който работодателят "Keelings Retail UC" уведомява "Искам да потвърдя, че А. У. от горния адрес е била наета в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор. А. беше назначена за Keelings между 12.03.2020 и 29.08.2020. А. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди изтичането на договора". Предвид данните в новополучения от работодателя на лицето документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 724871 от 28.08.2023 год. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 12.03.2020 год. до 29.08.2020 год. На 31.08.2023 год. в ТП на НОИ Пазарджик за У. са получени структурирани електронни документи U002 729187 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 12.03.2020 год. до 29.08.2020 год., причина за прекратяване на заетостта "напускане на служителя". На основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 729187 от 31.08.2023 год. С Разпореждане 122-00-1920-11 от 14.09.2023 год. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане 122-00-1920-3 от 28.10.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на А. У.. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено Разпореждане 122-00-1920-12 от 15.11.2023 год., с което У. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното и парично обезщетение за безработица за периода от 30.08.2020 год. до 18.04.2021 год. в размер на 10 816, 82 лева - главница и от 29.08.2021 год. до 10.01.2022 год. в размер на 6 686, 10 лева - главница и 4 589, 36 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на лицето срещу това разпореждане като е приел, че У. е била наясно, че трудовият и договор е безсрочен и няма как да е изтекъл към 29.08.2020 год. и въпреки това е декларирала пред компетентната институция на Ирландия, че правоотношението и е прекратено поради изтичане срока на договора, в следствие на което недобросъвестно е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и по-голям размер. С процесното съдебно решение административният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане. Приел е, че актовете са издадени от компетентни органи, но при неправилно приложение на материалния закон. У. е отговаряла на условията по чл.54а, ал.1 от КСО. Същата като българска гражданка попада в приложното поле на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В процесния случай компетентните органи са зачели трудовата заетост на У. съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ. Разпореждането, с което е наредено лицето да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица е издадено на основание чл.54ж, ал.3 от КСО, съгласно която длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Съгласно чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. В случая с разпореждане 122-00-1920-11 от 14.09.2023 год. органът е отменил Разпореждане 122-00-1920-3 от 28.10.2020 год., с което на У. е отпуснато парично обезщетение за безработицаза периода от 30.08.2020 год. до 29.12.2020 год. (четири месеца) в размер на 9 лева дневно. Разпореждане 122-00-1920-5 от 29.01.2021 год., с коетое определено на У. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на 74, 29 лева дневно за периода от 30.08.2020 год. до 29.08.2021 год. не е отменяно с последващ акт от административния орган и същото има статуса на стабилен административен акт. Разпореждането е влязло в сила и е действащо към постановяване съдебното решение. Като е установил горното първоинстанционният съд е приел обжалвания пред него административен акт за неправилен и го е отменил. Решението е правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на всички възражения на страните като изводите на съда са обосновани от приетите по делото доказателства. Нито в административното производство, нито в съдебното такова са представени доказателства относно евентуалната отмяна на Разпореждане 122-00-1920-5 от 29.01.2021 год., с коетое определено на У. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на 74, 29 лева дневно за периода от 30.08.2020 год. до 29.08.2021 год. Такава отмяна не се твърди и с касационната жалба. Разпореждането и към настоящия момент е стабилен административен акт. Следователно не може да се приеме, че паричното обезщетение за безработица е "неоснователно изплатено" като материалноправно условие по чл. 54 ж, ал. 3 от КСО за възстановяване на сумите. Като е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорените административни актове и ги отменил административният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника по касация е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съгласно този текст в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Следователно за да бъде основателно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение една от предпоставките е насрещната страна да е осъдена за разноски. В настоящия случай ответникът по касация не е направил разноски в настоящата инстанция, поради което касаторът не следва да бъде осъждан за тяхното възстановяване. С оглед на така приетото искането на адв.А. Борисов се преценя като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,