Решение № 14905 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2010 г.

Решение № 14905 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Анатолий Альошев Замфиров, от гр. София е подал касационна жалба срещу решение № 80 от 7.01.2010 г. по адм. д. № 6572/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-12733/28.07.2009 г. на Зам. директора на СДВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем заглавието изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), ДВ, обн., бр. 82 от 2009 г.). По доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му, се претендира неговата отмяна на основание чл. 209, т. 3, предл. 2-ро и 3-то АПК. Ответникът - Зам. директорът на СДВР, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е постановено при липса на основания за касиране. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на атакувания съдебен акт, с оглед императива на чл. 218, ал. 2 АПК и във връзка с направените касационни оплаквания, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е установил, че с искане № 24-10-1366/15.04.2009 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) - София град на НАП, на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е направено предложение на Анатолий Альошев Замфиров, в качеството му на управител и представляващ "Замфиров 05" ЕООД, със седалище в гр. София да се наложи принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 ЗБДС. Срещу търговското дружество "Замфиров 05" ЕООД е било образувано изпълнително дело № 768/21.02.2005 г. за задължения в размер над 5 000 лева, установени с влязъл в сила данъчен ревизионен акт (ДРА) № 756/18.10.2004 г., които не са обезпечени. Въз основа на искането е било образувано административно производство, за което Найденов е уведомен по реда на чл. 61, ал. 3, вр. с ал. 2 и чл. 26, ал. 2 АПК (л. 14 от делото). Със заповед № з-12733/28.07.2009 г. Зам. директора на СДВР, на основание чл. 75, т. 5 ЗБДС е приложил мярката. На базата на така установените факти, съдът е приел административният акт за законосъобразен. Счел е, че действайки при условията на обвързана компетентност, Зам. директорът на СДВР е издал акта в съответствие с чл. 75, т. 5 ЗБДС, който предвижда налагането на ПАМ в случаите, когато има направено искане по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а " и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" ДОПК. Съгласно чл. 221, ал. 6, т. 1 б. "а" и "б" ДОПК публичният изпълнител има право да поиска от органите на МВР да не се издава паспорт или издадения да се отнеме на лица, които лично или като членове на управителни или контролни органи на юридически лица имат задължения над 5000 лева и имуществото им не покрива задълженията. Възражението на жалбоподателя, че не е данъчно задължено лице, т. к. с решение № 2 от 22.02.2005 г. по ф. д. № 4674/2003 г. на Софийския градски съд, по партидата на ТД "Джойнт Метал Трейдинг" ООД са били вписани несъществуващи обстоятелства, е счетено за неоснователно. Съдът се позовал на изискването на задължителната за третите добросъвестни лица сила на вписването. По тези съображения АССГ е отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба се прави оплакване за неточно приложение на материалния закон с оглед направеният извод, че Замфиров е данъчно задължено лице. Твърди се още, че административният орган е допуснал нарушение на процедурата по уведомяването му за образуваното административно производство, при което преценката на решаващият съд за липса на допуснати нарушения на производствените правила по издаване на акта е неправилна. Позовава се и на решение от 5.07.2010 г., постановено по адм. д. № 230/2009 г. на СГС, ТО, с което на основание чл. 537, ал. 2, във вр. с чл. 124 ГПК е признато за установено, че с решение № 2/22.02.2005 г. по ф. д. № 4674/2003 г. е извършено вписване на несъществуващи обстоятелства - прехвърляне на дружествена дялове, заличаване на съдружници, нов едноличен собственик на капитала, ново наименование, нов управител и преместване седалището на търговското дружество, като на основание чл. 604 ГПК е заличено вписването им. Поради това се поддържа, че не са налице предпоставките за налагане на ПАМ. Решението е правилно. Изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, делегирани от министъра на вътрешните работи, съгласно заповед № Iз-1003/19.08.2008 г., е верен. Решаващият съд не е допуснал нарушение и като е приел, че заповедта съответства на материалния закон. Мярката за административна принуда по чл. 75, т. 5 ЗБДС се прилага по отношение лица, задължени за публични държавни вземания, за които е поискана забрана по реда на ДОПК. В случая административният орган се е позовал на искането на публичен изпълнител при ТД София - град при НАП, което съставлява и основание за наложеното ограничение. При наличието му органът е бил длъжен да издаде заповед, с която да забрани на посоченото лице да напуска страната. В този аспект и т. к. заповедта съдържа мотиви за наложеното ограничение, вкл. с препращане към съдържанието на искането по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" ДОПК, съдът законосъобразно е приел, че при издаването й не е нарушен закона и установените производствени правила. Правилна е преценката на решаващия съд относно доказателственото значение на факта на вписване на касатора Замфиров като управител на задълженото дружество "Замфиров 2005" ЕООД с предишно наименование "Джойнт метал трейдинг" (промените са вписани с решение № 2/22.02.2005 г. по ф. д. № 4674/2003 г. на СГС). Вписването в търговския регистър има оповестително, доказателствено и конститутивно действие, като вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица от деня на вписването (Арг.: чл. 493, ал. 1 ГПК, отм.), поради което законосъобразно АССГ е приел, че към датата на постановяване на заповедта на зам. директора на СДВР, Анатолий Альошев Замфиров като управител на задълженото дружество може да бъде субект на ограничителната мярка. Приложените в хода на настоящото производство писмени доказателства за заличаване по реда на чл. 604, във вр. с чл. 537, ал. 2, вр. с чл. 124 ГПК на вписани обстоятелства по партидата на "Джойнт Метал Трейдинг" ООД, в т. ч. вписването на касатора като управител на дружеството, хронологично следват издаването на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, което означава, че не могат да бъдат кредитирани при преценка на нейната законосъобразност на соченото фактическо и правно основание. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. Ето защо понастоящем е невъзможна подмяна на правораздавателната дейност на решаващия първоинстанционен съд, поради което представените доказателства за последвалото заличаване на вписването на касатора като управител на дружеството - длъжник, не следва да се коментират. От друга страна - заличаването на извършеното вписване няма ретроактивно действие и не води до отпадане на елемент от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на ПАМ. В този смисъл Виж: ТР № 1/6.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, раздел III. Фактът на заличеното вписване на обстоятелства по партидата на ф. д. № 4674/1993 г. на "Джойнт Метал Трейдинг" ООД, сочи на последваща промяна в правния статус на касатора, поради което е ирелевантен за спора. Претендираната от касатора промяна е била вписана (т. е. се е осъществила) по силата на решението от 5.07.2010 г. на СГС в момент, хронологически следващ както датата на издаване на заповедта (28.07.2009 г.), така и датата на постановяване на оспореното понастоящем съдебно решение (7.01.2010 г.). Сам по себе си този факт няма правопогасяващо значение по отношение упражненото публично право от страна на Зам. директора на СДВР и е ирелевантен за законосъобразността на заповедта, респ. - за правилността на оспореното решение, като би могъл да послужи единствено като основание за иницииране на производство по реда на чл. 78а ЗБЛД, каквото е предприето, видно от представените молби до директора на ТД - София град на НАП и публичния изпълнител (л. 20 - л. 30 от настоящото дело). Касационният довод за нарушение на материалния закон се базира и на твърдение, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35, вр. с чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми касатора за започналото административно производство по издаване на оспорената заповед, с което е нарушено правото му на участие и защита. Оплакването е неоснователно. Уведомлението на заинтересуваните лица е процесуален способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на заповедта. Дори да се възприеме тезата на касатора, че поради незаконосъобразно процедиране от страна на административния орган при прилагане нормата на чл. 61, ал. 3 АПК, не следва да се счита за надлежно уведомен на започналото административно производство, допуснатото нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК не може самостоятелно да обоснове отмяна на заповедта, по следните съображения: Поначало основание за отмяна съставлява не всяко, а само същественото нарушение на административнопроизводствените правила. В теорията се приема, че съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение на съществуването на спорното субективно право (Виж: Коментар на АПК, издание "Сиела" 2006 г., стр. 301). Съгласно константната съдебна практика, съществено е това нарушение за административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, поради което и с оглед наличието на категорични доказателства, установяващи факта за непогасени публични задължения на ТД "Джойнт Метал Трейдинг" ООД следва да се приеме, че нарушаването на административнопроизводственото правило на чл. 26, ал. 1 АПК не е съществено, т. к. не е довело до незаконосъобразност на акта, при липсата на възражения и доказателства на адресата относно дължимостта на вземането. Несъобразяването на задълженията по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК от страна на административния орган в процесния случай не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При положение, че жалбоподателят е реализирал процесуалните си права на защита, липсват основания да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаване на оспорения административен акт, обуславящи неговата незаконосъобразност. Следва да се има предвид още, че ПАМ от категорията на които е наложената по чл. 75, т. 5 ЗБЛД, са с превантивен характер и имат за цел да предотвратят извършването на правонарушение при наличието на висока степен на вероятност за това. В случай, че лицето бъде уведомено за започнало срещу него производство, което би могло да приключи с ограничение на правото му за напускане на страната, очакваното правонарушение може реално да се състои по причина да се избегне налагането на ПАМ. Това лишава от смисъл нейният превантивен ефект, което ще рече, че нормата на чл. 79 ЗБЛД следва да се тълкува съответно на целта на закона, както гласи чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Значимостта на охранените обществени отношения налагат ограничение на правото на защита на засегнатите от мярката лица в ръководения от органите по чл. 78 ЗБЛД етап на административния процес. Като гаранция за съблюдаване на законността при налагане на ПАМ се явява предвиденият съдебен контрол по реда на АПК. Ето защо оплакването за нарушение на разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 АПК в административната фаза на производството, правилно е прието от решаващия съд за неоснователно. Подобно тълкуване съответства и на предписанието на чл. 79, ал. 2 ЗБЛД, съобразно което при издаването на заповедите по чл. 75, не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 АПК. С оглед установените факти, по чието съществуване страните не спорят, АССГ правилно е приложил материалноправните норми и констатациите му, че посоченото в заповедта правно основание субсумира релевантните юридически факти, се подкрепят от доказателствата по делото. Предвид изложеното не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на срещу заповедта за налагане на ограничителна мярка е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,