Решение № 3561 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2020 г.

Решение № 3561 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на РДНСК- Югозападен район (ЮЗР), чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1672/13.03.2019 г. по адм. д. № 7715/2018 г. на Административен съд – София-град. Намира обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна Т. Пеева, чрез адв. Стоянова като процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответниците главен архитект на район "Витоша", Столична община и Софийска градска прокуратура (СГП) не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С решение № 3078/26.02.2020 г. по адм. д. № 5423/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, съдът е отменил решение № 1672/13.03.2019 г. по адм. д. № 7715/2018 г. на Административен съд – София-град. Срещу решението на тричленния състав е подадено искане за отмяна по реда на чл. 237 от АПК от Т. Пеева. Петчленният състав на втора колегия е изложил мотиви по отношение на искането за отмяна, че новосъздадените писмени доказателства не са могли да бъдат представени по време на висящността на делото и са от съществено значение за разрешаване на спора. Предвид това заключение, решението на тричленният състав е отменено с решение № 13849/09.11.2020 г. по адм. д. № 9045/2020 г. на Върховния административен съд, втора колегия, като делото е върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Т. Пеева срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-67/26.06.2018 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която по протест № 7194/17.05.2018 г. на прокурор от СГП на основание чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 149, ал. 5, чл. 137, ал. 3, чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ е обявена нищожността на разрешение за строеж № 42/22.02.2017 г. на главния архитект на район "Витоша", Столична община, за "Жилищна сграда и изгребна яма", находяща се в УПИ ІХ-4283, 4323 - за жс, от кв. 1 по плана на [населено място], м. "Ботаническа градина", ведно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект към него. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че действително са налице посочените в заповедта нарушения, но същите не обосновават извод за нищожност на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект, а евентуално за тяхната незаконосъобразност, тъй като разгледани в тяхната съвкупност не водят до нетърпимост в правния мир. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че разрешеното със строителните книжа застроявате в УПИ ІХ-4283, 4323 е в противоречие на строителните правила и с предвижданията на общия устройствен план, подробния устройствен план и нормите на ЗУЗСО и ЗУТ. Процесният УПИ ІХ-4283, 4323 попада в устройствена зона "Жилищна зона с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри" с устройствени параметри: максимална кота корниз (Кк) -7. 00 м, коефициент на интензивност на застрояването (Кинт) -0. 3, максимална плътност на застрояване (Пзастр) -15%, минимална плътност на озеленяване (Позел) - 80%. С одобрените проекти по част "архитектура" е предвидено свободностоящо застрояване на жилищна сграда със застроена площ (ЗП) от 373. 00 кв. м, разгърната застроена площ (РЗП) 713. 50 кв. м, отдръпната навътре от допустимите линии на застрояване към страничните регулационни линии и лицето на имота. От северната страна на сградата на кота +0. 00 е проектирана тераса (веранда с озеленяване). Под терасата на кота -4. 00 м е предвиден басейн, техническо помещение с английски двор и част от сауна. В нарушение на разпоредбата на § 5, т. 15 от ДР на ЗУТ терасата е разположена на височина по-голяма от 1. 20 м. Освен това, съгласно § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ е следвало цялата площ на терасата от 149. 50 кв. м да бъде включена в застроената площ и в разгърната застроена площ на сградата. Този пропуск е довел до отразяване на по-ниска от действителната застроената площ на сградата в инвестиционния проект и разрешението за строеж. При изчисляване на плътността на застрояване на имота, 489. 50 кв. м застроена площ при обща площ на имота 2 486 кв. м, измереният коефициент от 19. 7% е над максимално допустимите 15%. С промяната се изменя и коефициента на интензивност на застрояването на 0. ЗЗ, при допустим 0. 3. В инвестиционния проект на чертежи "фасада изток", "фасада запад", "фасада север" и "фасада юг" по част "архитектура" е показана кота корниз 8. 83 м, което е с 1. 83 м над допустимата кота корниз от 7. 00 м по действащия ПУП и параметри по виза, в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ. В чертеж 2/4 от проекта по част "Проект за вертикално планиране" не са показани допустимите линии за застрояване по чл. 24, ал. 3 от ЗУТ. Линиите на застрояване са показани в чертеж 01/10 "Ситуация" към одобрения проект по част "архитектура", без да са посочени характерни коти на моделирания терен. Единствено в чертежи "фасада изток", "фасада запад", "фасада север", "фасада юг" и Разрез "А-А" е посочена "кота на проектен терен" и са нанесени условни равнини и линии по чл. 24, ал. 3 от ЗУТ. В чертежи "фасада изток" и разрез "А-А" по част "архитектура" на одобрения инвестиционен проект, условно са нанесени вертикални равнини по допустимите линии на застрояване с височина 7. 00 м от определената от проектанта "кота проектен терен" и под ъгъл от 45 градуса, са проведени условни линии до кота било -11. 50 м. При така определените коти на проектния терен и с оглед чл. 24, ал. 3 от ЗУТ е следвало котата на билото на сградата да бъде разположено до 11. 50 м=749. 20 м. В нарушение на това условие, кота било на сградата е +10 м =751. 20 м, която е по-висока с 2. 00 м от посочената към ос "1-1 прим" допустима условна височина по чл. 24, ал. 3 от ЗУТ. Басейнът в сградата неправилно е определен като подземен етаж, което е довело до нарушение на определените за зоната "Жм3" Пзастр. от 19, 07% при максимална 15%, Кинт 0, 33 при максимална 0, 3 и Кк. 8. 83 м при 7. 00 м по визата за проектиране. В заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се потвърждават констатациите на административния орган за разрешено строителство при груби нарушения на максималните допустими устройствени параметри по ОУП, ПУП и визата. Застроената площ на сградата е занижена чрез приспадане площта на терасата с отразена като "неизползваем озеленен покрип". След корекцията тя възлиза на 520. 00 кв. м при максимално допустими 373. 00 кв. м. Изчислената обща разгърната застроена площ на сградата от 828. 50 кв. м също е със 115 кв. м повече от пределно допустимите устройствени параметри на зоната. Превишават се максимално допустимите плътност и Кинт на застрояването /К. -0. 3 и Пзастр-15%/. Отразеното в приложения инвестиционен проект в част "Архитектурна" отразява надвишаване на кота корниз 8. 83 м, при максимално позволено 7. 0 по визата и нормите на ЗУЗСО, както и абсолютна стойност на кота било 751, 20 м, което е в нарушение на разрешеното с визата превишаване с до 11, 50 м на котата на проектния терен, или надхвърляне на тази височина с 2 м в нарушение на чл. 24, ал. 3 ЗУТ. Помещението на басейна е неправилно отбелязано като подземен етаж с надвишена кота в разрез с § 5, т. 48 от ДР на ЗУТ. Съобразно изложеното, вещото лице е изложило заключение за неправилно изчисляване на площта на терена, което е довело до надхвърляне на устройствените показатели по действащия ОУП, ПУП и визата, както и нормите на ЗУТ и ЗУЗСО. Основанията за оспорване на административните актове са изброени в разпоредбата на чл. 146 АПК. Определянето им като нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента на порока на конкретния акт. Нищожни са административните актове издадени при толкова груби нарушения, че същите не пораждат някакви правни последици и се третират като едно правно нищо. Административният орган правилно е обявил на нищожността на строителните книжа поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като те са издадени в съществено противоречие с нормативно определените параметри на застрояване на процесния имот. С тях са нарушени параметрите по три от четирите показателя за устройствената зона: този за максимална кота корниз 7. 00 м, коефициент на интензивност на застрояването 0. 3 и максимална плътност на застрояване 15%, поради което строежът е недопустим по ОУП и т. 7 от Правилата и нормативи за устройство и застрояване на Общия устройствен план на Столична община (приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО). Тези нарушения са съществени и по смисъла на ЗУТ. Действително, противоречието с предвижданията на ПУП на инвестиционния проект и разрешението за строеж е по принцип основание за незаконосъобразност на строителните книжа, но в случая са констатирани многократни и съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство и са основание за прогласяване нищожността на строителните книжа. Акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, което сочи на нищожност в хипотезата на материална такава. Значението от спазването на строителните правила и предвижданията на ОУП и ПУП законодателят е уредил както в разпоредбите, уреждащи издаването на строителните книжа, така и в тези за премахване на незаконни строежи поради изграждането им в разрез с предвижданията на действащия подробен устройствен план по реда на чл. 225, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е позоваването на административния съд на чл. 156 ЗУТ, съгласно който влезлите в сила разрешения не подлежат на отмяна, едно нищожното разрешение за строеж не поражда правни последици и следователно не може да влезе в сила по смисъла на цитираната разпоредба при констатиране на неговата нищожност. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд. До различен извод не водят и представените с искането за отмяна по реда на чл. 237 АПК предходно решение на тричленния състав на Върховния административен съд, копия от нивелетен проект за вертикално планиране и надлъжен профил от 28.05.2020 г., изготвени от дирекция "Териториално планиране" Столична община, отдел "Геодезически и кадастрални дейности", виза за проектиране и констативен протокол от 10.06.2020 г. на работна група от отдел "КС", район "Витоша" – Столична община, в който е констатирано, че уличната регулация не е приложена и не е проведена отчуждителна процедура за имот с идентификатор 68134.1970.4334. Въпреки че изброените писмени доказателства не са били известни на страната по време на висящността на делото и тя не би могла да се снабди с тях преди приключване на съдебното производство, те по съществото си не водят до различен изход на правния спор. Следователно, оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ДК-10-ЮЗР-67 от 26.06.2018 г. на началника на РДНСК – ЮЗР е законосъобразна и постановеният съдебен акт в обратна насока е в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение се явява неправилно, поради което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК и да се постанови друго, с което първоинстанционната жалба срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-67/26.06.2018 г. на началника на РДНСК - Югозападен район да се отхвърли, като неоснователна. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 200 /двеста/ лв. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция в полза на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на по 100 (сто) лв. за всяка инстанция, общо 200 (двеста) лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение