Решение № 9558 от 21.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Т. М. с [ЕГН] против Решение 1343 от 16.12.2022 г., постановено по адм. дело 120 по описа на Административния съд София-област за 2022 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са отхвърлени предявения от М. против Община Ихтиман иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 155, 04 лв., за периода 16.01.2019 г. 28.12.2019 г., претърпени в резултат на незаконосъобразен индивидуален административен акт Заповед 42/16.01.2019 г. на Главния архитект на Община Ихтиман, отменена с Решение 1506/10.12.2019 г. по адм. дело 331/2019 г. на Административния съд София-област, изразяващи се в пропуснати ползи от събирането на наем, поради възпрепятстване ползването на помещение с адрес в гр. Ихтиман, на ул. Цар Освободител 110 като игрална зала за хазартни игри с игрални автомати, както и иска на лицето против същия ответник за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на на 44 976, 28 лв., за периода 02.03.2020 г. 22.11.2021 г., претърпени в резултат на незаконосъобразен индивидуален административен акт Заповед 2/03.02.2020 г. на Главния архитект на Община Ихтиман, отменена с Решение 310/13.04.2021 г. по адм. дело 372/2020 г. на Административния съд София-област и изразяващи се в пропуснати ползи от събирането на наем поради възпрепятстване ползването на помещение с адрес в гр. Ихтиман, на ул. Цар Освободител 110 като игрална зала за хазартни игри с игрални автомати. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател М. оспорва първоинстанционното решение с доводи за необоснованост и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове в претендирания размер. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените такива в настоящото производство, както и доказателства за извършването им. Ответникът Община Ихтиман с адрес в гр. Ихтиман, ул. Цар Освободител 123 изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението, подлежащо на касационно обжалване е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-област е приел, че е сезиран от К. М. с искова молба, предявена против Община Ихтиман, за осъждането й да му заплати следните обезщетения за имуществени вреди: 1. сумата от 23 155, 04 лв. и за периода 16.01.2019 г. 28.12.2019 г., изразяващи се в пропуснати ползи от наем поради възпрепятстване ползването на помещение, негова собственост, находящо се в гр. Ихтиман, на ул. Цар Освободител 110 като игрална зала за хазартни игри с игрални автомати и претърпени в резултат на издаден незаконосъобразен индивидуален административен акт Заповед 42/16.01.2019 г. на Главния архитект на Община Ихтиман, отменена с Решение 1506/10.12.2019 г. по адм. дело 331/2019 г. на Административния съд София-област; 2. сумата от 44 976, 28 лв. и за периода 02.03.2020 г. 22.11.2021 г., изразяващи се в пропуснати ползи от наем поради възпрепятстване ползването на същото помещение като игрална зала за хазартни игри с игрални автомати и претърпени в резултат на издаден незаконосъобразен индивидуален административен акт Заповед 2/03.02.2020 г. на Главния архитект на Община Ихтиман, отменена с Решение 310/13.04.2021 г. по адм. дело 372/2020 г. на Административния съд София-област. За установено от фактическа страна, съдът е приел следното: К. Т. М. е собственик, по силата на договор за покупко-продажба (Нотариален акт 200, том I, рег. 1494, дело 171/2014 г. от л. 7 до л. 9 от първоинстанционното дело), на недвижим имот, находящ се в гр. Ихтиман, ул. Цар Освободител 110, представляващ самостоятелно обособено помещение банков салон, находящо се на партерен, първи етаж, в масивна триетажна сграда градски универсален магазин, построена върху общински поземлен имот, съставляващ имот с пл. 1471, в кв. 191 по плана на гр. Ихтиман, с площ от 218, 24 кв. м., със самостоятелен вход, независимо от другите входове и помещения в цялата сграда. С Договор за наем на недвижим имот от 13.03.2018 г. (л. 10-14, пак там), с нотариална заверка на подписите на страните, сключен между Р. М. и К. М., от една страна, в качеството им на наемодатели, и Б. гейм ООД с ЕИК 202690776, представлявано от управителя Й. Б., от друга страна като наемател, страните постигнали съгласие, наемодателите да отдадат за временно и възмездно ползване на наемателя съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Ихтиман, на ул. Цар Освободител 110. Постигнали също съгласие, че имотът ще бъде използван от наемателя за игрална зала за хазартни игри с игрални автомати, като при необходимост от промяна на предназначението на имота за използването му по предмета на договора, наемателят се съгласява да извърши всички необходими фактически и правни действия за своя сметка. Договорът е сключен за срок от 10 години, като срокът на договора започва да тече от получаването на съответния лиценз за извършване на хазартна дейност. Според клаузите на договора, наемна цена не се дължи за четири месечен период от влизане в сила на договора или до датата на получаване на лиценз за извършване на хазартни игри (което събитие настъпи по-рано), като същият период се счита за гратисен. Наемна цена от 1023, 00 евро месечно се дължи след четвъртия месец, в случай че в гратисния период не е получен лиценз за извършване на хазартна дейност. Във връзка с необходимостта за снабдяване с удостоверение за промяна на предназначението на имота за използването му като игрална зала за хазартни игри с игрални автомати, М. упълномощил представляващия дружеството-наемател да представлява собственика на имота пред Община Ихтиман. С нотариална покана, връчена на Б. на 28.01.2019 г. (л. 15 и л. 16, пак там), М. оттеглил това пълномощно. Със Заповед 42/16.01.2019г. на Главния архитект на Община Ихтиман е отказано издаването на разрешение за преустройство по проект Преустройство на обособен обект в съществуваща многофункционална зала за Зала за хазартни игри с игрални автомати в УПИ II Хотел, ГУМ, Кафе сладкарница, ресторант-градина, разширение на хотела и Паметник, в кв. 191, гр. Ихтиман. Недоволен от така издадената заповед, ищецът я обжалвал пред Административен съд София-област, където е образувано адм. дело 331/2019 г. С Решение 1506/10.12.2019 г. по това дело (л. 17-24, пак там), процесната заповед е отменена. Отменен е също мълчалив отказ на Главния архитект на Община Ихтиман по подадено от М. Заявление, вх. Гр-507/18 от 18.04.2019 г., като делото е върнато във вид на преписка на Главния архитект на Общината за произнасяне по заявлението с изричен акт по чл. 148, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това съдебно решение е влязло в законна сила на 28.12.2019 г. След връщане на административната преписка на компетентния орган, е издадена Заповед 2/02.03.2020 г. на Главния архитект на Община Ихтиман, с която е отказано одобряването на инвестиционния проект за преустройство на банковия салон в игрална зала, както и издаването на разрешение за строеж на обекта. Заповедта е обжалвана от ищеца и касационен жалбоподател пред Административния съд София-област. Образувано е адм. дело 372/2020 г. по описа на този съд. С Решение 310/13.04.2021 г. по това дело (л. 25-31, пак там), съдът отменил Заповед 2/02.03.2020 г. на Главния архитект на Община Ихтиман и върнал преписката на Главния архитект на Общината за продължаване на административното производство и даване на конкретни указания до заявителя за привеждане на проекта за преустройство в съответствие с изискванията за достъпна среда. Това съдебно решение е влязло в законна сила на 12.11.2021 г. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. Х. И. (бивш служител в игрална зала, собственост на съпругата на ищеца), Г. И. И., служител на съпругата на ищеца и Р. Д. М. съпруга на М.. Назначена е и е изслушана съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещо лице инж. Б. М. С.. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадените от М. два иска за имуществена обезвреда са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Приел е, че по делото се установява само първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на Община Ихтиман за вреди по ЗОДОВ отменени по надлежния ред незаконосъобразни административни актове. Преценил е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на вреди, в пряка причнно-следствена връзка с отменените актове. Като обсъдил доказателствата по делото, е приел, че след датата на прекратяване на договора 11.02.2019 г. няма данни да е сключван друг договор за наем, нито се установява проява на интерес от друг наемател, който да е искал да наеме въпросния имот като игрална зала за хазартни игри. По отношение на иска с цена 23 155, 04 лв. и за периода 16.01.2019 г. (датата на издаване на Заповед 42 на Главния архитект на Община Ихтиман) 28.12.2019 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната й), съдът се е позовал на свидетелските показания на И. и М., въз основа на които е формирал извод, че за исковия период не е имало интерес към предлагания за отдаване под наем имот нито като за банков салон, нито като за игрална зала за хазартни игри. Посочил е, че определената, съгласно заключението на вещото лице, брутна наемна стойност на процесния имот за конкретния период в размер на 21 100, 00 лв., при положение че същият се ползва като зала за хазартни игри, ще бъде пропусната полза, ако имотът е бил нает за използване като игрална зала или ако действително е имало интерес и реално явили се наематели, които са искали да наемат този имот и да го ползват като игрална зала за хазартни игри. Мотивирал се е, преценявайки показанията на двамата свидетели, че тези, които са проявявали интерес към отдавания под наем имот се отказвали, не защото за имота няма издадено разрешение за промяна на предназначението му в зала за хазартни игри, а защото имали нужда от по-малък по размер имот, който да наемат. Преценил е като основателни доводите на ответника по иска, че, ако има пропуснати ползи, те се дължат единствено на поведението на ищеца, който не е предприел необходимите действия и не е положил необходимата грижа, за да представи пред Общината изискуемите по закон книжа, въз основа на които да му бъде издаден искания индивидуален административен акт. Формирал е решаващия извод за неоснователност на тази искова претенция. Съдът е приел за неоснователен и недоказан и иска на М. с цена 44 976, 28 лв. за периода 02.03.2020 г. (датата на издаване на Заповед 2 на Главния архитект на Община Ихтиман) 22.11.2021 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната й). Обосновал се е, че от свидетелските показания на разпитаните свидетели И. и М. не може да бъде направен обоснован извод, че за периода на съдебното производство по обжалване на процесната заповед, на М. са причинени вреди, изразяващи се в невъзможност имотът да бъде ползван, съобразно инвестиционното му намерение. Посочил е липсата на доказателства по делото, че за конкретен период в рамките на исковия период, е имало сключен договор за наем на процесния имот или е имало наемател, който да иска да използва въпросното помещение като игрална зала за хазартни игри. Допълнил е, че липсват данни наличието на отменения впоследствие, като незаконосъобразен, индивидуален административен акт, да е единствената причина кандидат-наемател да се откаже да наеме имота. Посочил е, че в съобщението за отдаване на имота под наем не е имало отбелязване, че той се предлага за отдаване под наем като игрална зала за хазартни игри. Поради това е приел, че по делото не се установява претендираната от ищеца имуществена вреда, която да е в пряка причинно-следствена връзка с отменената, като незаконосъобразна по надлежния ред Заповед 2/03.02.2020 г. на Главния архитект на Община Ихтиман. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно. От съдържанието на исковата молба и уточненията към нея следва, че поддържаната от ищеца теза е, че ако не са издадени процесните незаконосъобразно заповеди на Главния архитект на Община Ихтиман, той не би претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза, тъй като в исковите периоди, би отдал под наем помещението за ползване като игрална зала за хазартни игри с игрални автомати. По делото не са представени доказателства, че инициираните от ищеца административни производства - за издаване на разрешение за преустройство на обособен обект в съществуваща многофункционална зала за зала за хазартни игри с игрални автомати в УПИ II - Хотел, ГУМ, кафе-сладкарница, ресторант - градина, разширение на хотел и Паметник в кв.191, гр. Ихтиман и за издаване на разрешение за строеж за исканото преустройство, са завършили с благоприятни за ищеца актове. От изявлението на процесуалния представител на ищеца пред касационната инстанция следва, че производствата все още са висящи. До приключване на административните производства с влезли в сила административни актове, благоприятни за заявителя, не е доказано, че заявленията на М. за издаването им са основателни. При неоснователност на заявленията на М., вредата от пропуснатата полза, дори да е доказана, не би била от незаконосъобразна административна дейност. Преценката за това, дали и доколко по заявленията на М. могат да бъдат издадени исканите от него актове, принадлежи на компетентните за това органи на Община Ихтиман със специална компетентност и не може да бъде заместена от преценката на съда, сезиран с исковото производство. Само това обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на исковите претенции. За изчерпване на касационния контрол, касационният състав преценява, че следва да изложи съображения и във връзка с оплакванията в касационната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, за липса на доказана вреда от ищеца. Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице право на обезщетение за вреда от пропусната полза, ищецът трябва да докаже по несъмнен начин, че тази полза е сигурна, а не хипотетична и причинната й връзка с непозволеното увреждане в случая с административния деликт. Към съображенията по този въпрос, изложени от първоинстанционния съд, които настоящият съдебен състав напълно споделя, може да се добави и следното: в конкретния случай, за да се приеме, че пропуснатата полза е била реална и сигурна, ищецът следваше да докаже, че е имал сигурен кандидат за наемодател на въпросното помещение за процесния период, който обаче се е отказал само и единствено поради висящите административни процедури, в резултат на които са издадени незаконосъобразните актове, каквито доказателства не са събрани по делото. Отделно от това, следва да се посочи и следното: административните процедури са инициирани от ищеца, по негови заявления. Тоест, от неговата воля е зависело процедурите да започнат и от неговата воля зависи те да продължават. В този случай, за да не се лиши от сигурния приход от наем на помещението, ищецът е имал възможност, да оттегли заявленията си и по този начин да прекрати висящността на административните производства, ако единствено и само те са били в основата на отказа на кандидат - наемателя. Касационната инстанция счита, че посочените съображения обосновават и липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменените по съдебен ред индивидуални административни актове и твърдяната вреда от пропусната полза. Основателно е възражението на ответника по касация, че с касационната жалба се въвеждат нови фактически твърдения, каквито не са изложени в предявената искова молба и уточненията към нея. За първи път в касационната жалба М. развива доводи, че е бил лишен от възможността да ползва помещението като банков салон и да събере среден наем от 2 280, 00 лв. на месец (л. 6 (гръб) от касационното дело). Оплаквания за причинени имуществени вреди, изразяващи се в несъбиране, заради двете заповеди, на наем от ползването на имота като банков салон, не са наведени като твърдения в исковата молба и уточняващата молба, съответно поради тази причина не са обсъдени от състава на Административния съд София-област и не са формирани мотиви по тях. Поради това, недопустимо е да се обсъждат за първи път от касационната инстанция. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и своевременно заявеното искане / още в отговора на касационната жалба/, на ответника следва да се присъди за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева., за осъщественото процесуално представителство по делото от юрк. Грънчаров. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия