Решение № 10102 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15049/2008 г.

Решение № 10102 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15049/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Тодор Илчев Тодоров от гр. Димитровград против заповед № РД-510-0321/16.10.2008 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 84, ал. 4 във връзка с чл. 80 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) му е отказано признаването на професионална квалификация "магистър-фармацевт". Доводите са за незаконосъобразност на административния акт с искане за отмяната му. Ответникът- министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното: Административният орган е сезиран със заявление вх. № УДО-К-60/28.05.2008 г. от Тодор Илчев Тодоров за признаване на професионална квалификация "магистър фармацевт". Към него са приложени необходимите по чл. 77, ал. 2 от ЗППК документи. Те установяват, че жалбоподателя получава висше фармацевтично образование в Лвовския национален медицински университет "данило Галицкий", Украйна, дипломира се на 21.06.2007 г. с продължителност на обучението 5 години. Със заповед № РД 09-168/11.04.2008 г. на основание чл. 77, ал. 2, чл. 79 и чл. 84, ал. 3 от ЗППК вр. § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗППК и § 3а от ПМС 254/2005 г. министърът на здравеопазването определя комисия за признаване на професионална квалификация в т. ч. и за професията "фармацевт". В т. IV от заповедта е разпоредено комисиите да разглеждат документите за признаване на професионални квалификации и по регулирана медицинска професия и представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или отказ за признаването им. На проведено заседание на 05.09.2008 г. комисията взема решение, обективирано в протокол № 25 да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация "магистър фармацевт" на Тодор Тодоров, което е мотивирано с експертното становище, представено по делото, от доц. Ламбов за наличие на съществени несъответствия по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗППК в обучението на Тодоров с изискванията на закона и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър". Според цитираното становище на декана на Фармацевтичния факултет при Медицинския университет в София жалбоподателят не изучава 4 учебни дисциплини, включени в единните държавни изисквания (ЕДИ) за специалността "фармация" и не полага 2 държавни изпита, преддипломния стаж също не е проведен в изискуемия се 6 месечен срок. С оспорената заповед министърът на здравеопазването отказва да признае професионална квалификация "магистър-фармацевт" на жалбоподателя. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 4 вр. чл. 80 от ЗППК и предложението на комисията, а като фактически основания за отказа са посочени несъответствията между изучаваните дисциплини в Лвовския национален медицински институт и задължителните учебни дисциплини, съставляващи теоретичната подготовка по специалността "фармация" съгласно българското законодателство, включая продължителността на преддипломния стаж. С оглед на така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, пето отделение направи следните правни изводи: Правната уредба на условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии се съдържа в Закона за признаване на професионални квалификации, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 от ЗППК). Професията "магистър фармацевт" е регулирана професия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗППК, включена е в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение № 925/2006 г. на Министерския съвет. Процедурата по признаване на професионалните квалификации се съдържа в глава V на ЗППК-чл. 77 и следв., а предвид получаването от Тодор Илчев Тодоров на професионална квалификация в трета държава, за него е относима общата система за признаване на професионални квалификации, уредена в глава I на закона -чл. 24 и следв. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, но в противоречие с материалноправните изисквания и административното производство в ЗППК. Съгласно правилото на чл. 83, ал. 1 от ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Комисията и административният орган безпротиворечиво констатират наличие на съществени несъответствия, но в нарушение на чл. 83, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК на заявителя не е предоставена възможността и не е мотивиран отказа да бъде предоставена такава, предвидена в закона. Действително нормата на чл. 29, ал. 1 е диспозитивна и предоставя на компетентния орган преценката да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност, но при всички случаи на наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 от ЗППК следва да бъдат изложени мотиви, установяващи защо административният орган прилага една от двете възможности. Неизлагането на съображения в тази насока е достатъчно основание за отмяна на акта, в който смисъл е и Постановление 4/76 на Пленума на ВС. Следва да се отбележи и че в оспорената заповед не е посочено конкретното правно основание за отказа да се признае професионална квалификация. Нормата на чл. 84, ал. 4 ЗППК, регламентира, че органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя, а разпоредбата на чл. 80 от ЗППК гласи, че комисиите разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред органа по признаване мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. Следователно след като в мотивите на заповедта е прието, че е налице съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България, то административният орган следва да изложи съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК, за да спази производственото правило по чл. 83, ал. 1 от ЗППК. Правилото на чл. 29, ал. 1, т. 2 регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. Определението за съществено различно съдържание е дадено в чл. 29, ал. 2, а именно това е съдържанието, познаването на което е необходимо за упражняване на професията, и обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия в сравнение с продължителността или съдържанието на обучението, изисквано в Република България. Легалната дефиниция на доказателства за професионална квалификация е дадена в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗППК. Систематичното място на разпоредбите на чл. 29 и 30 е в Част трета, Глава Първа, озаглавена Обща система за признаване на професионални квалификации, и следователно същите следва да се прилагат и спрямо гражданите на държави членки, завършили образованието си в трета държава. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон (чл. 29 от ЗППК) и на процедурата по издаването и (чл. 83, ал. 1 от ЗППК), поради което следва да бъде отменена и административната преписка бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение