Решение № 2958 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7050/2017 г.

Решение № 2958 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7050/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Х. С., гражданин на Ирак, против решение № 2539/18.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11668/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Д. Х. С., се явява лично и с адв. Т., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Д. С. - Т., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Х. С., гражданин на Ирак, против решение № 11073/08.11.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че поради липсата на твърдения жалбоподателят да е арестуван, осъждан, политически ангажиран или преследван от официалните власти, не може да се направи извод, че спрямо него е било осъществено преследване в някоя от изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ форми. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. Б.. Установил е, че търсещият закрила не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези фактически установявания съдът е заключил, че спрямо Д. Х. С. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци, което да обоснове наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец на чужденеца. АССГ е стигнал до извода за липса и на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут. Съдът, след преценка на общата обстановка в Ирак, личното положение на жалбоподателя и изложените от него в интервютата му икономически причини за нежеланието му да се върне в страната си по произход, е приел, че липсват причини, обуславящи реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по см. на чл. 9 от ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от С. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът е приел, че хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не следва да бъде предоставен на чужденеца поради възможността за вътрешно разселване. Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К., съдържаща се в представената по делото справка вх. № МД-124/01.02.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, обосновават извода на административния съд, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец. От представените справки за актуалното положение в Ирак, за районите, които се контролират от Ислямска държава и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че актовете на насилие са в степените "масово" и "безогледно". Административният орган правилно е анализирал актуалното положение в Ирак, като правилно е приел, че групировката Ислямска държава не контролира И. К.. В подкрепа на това е и информацията, че основните потоци на вътрешно разселените хора са насочени именно към И. К.. Видно от изложеното, сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка за актуалната обстановка в Ирак след референдума за независимост на автономния регион И. К. и характера на взаимоотношенията между централните иракски власти и регионалните власти на И. К., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, обществено-политическата обстановка в Ирак, макар напрегната и динамична, не може да бъде характеризирана с безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Следва да бъде отбелязано и това, че съгласно "пълзяща скала" посочена в т. 39 на Тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденеца съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не може да се приеме, че той е лице, което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на чужденеца не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. В тази връзка в обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение