Решение № 13284 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2010 г.

Решение № 13284 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от "Акгюн Реклам" ООД, гр. София, представлявано от Фатих Акгюн срещу решение № 267 от 8.3.2010 г., постановено по адм. дело № 5645 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АПВ № 801435 от 2.12.2008 г., потвърден с решение № 857 от 29.6.2009 г. на и. д. директор на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП в частта му относно ДДС за данъчни периоди на м. 08 и на м. 09.2006 г. Твърди, че е налице нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на решение по същество, с което се отменят и посочените актове на приходната администрация. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП я оспорва, чрез процесуалния представител в съдебно заседание. Счита, че е неоснователна и претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Втората е подадена от директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу решение № 267 от 8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 5645 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, в частта, с която е прогласен за нищожен АПВ № 801435 от 2.12.2008 г., потвърден с решение № 857 от 29.06.2009 г. на и. д. директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП в частта му относно ДДС за данъчни периоди на м. 04 и м. 05.2006 г., както и по отношение на част от главницата за ДДС за м. 08.2006 г. и лихва за периода на м. 08.2006 г. в размер на 50,12 лв. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи в касационната жалба и конкретно счита, че актът за прихващане или възстановяване не и нищожен в тази му част, защото издаденият преди това АПВ № 359 от 22.5.2007 г. бил с цел претендирано възстановяване за периода на м. 03.2007 г., а не както е приел съда - за м. 04, 05 и 06. на 2006 г. Иска решението да бъде отменено в претендираната част и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Акгюн реклам" ООД, представлявано от управителя Фатих Акгюн я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество и двете са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил АПВ № 801435 от 2.12.2008 г., потвърден с решение № 857 от 29.6.2009 г. на и. д. директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения за данъчни периоди на м. 04, 05, 06 и 08 на 2006 г. на дружеството "Акгян реклама" ООД. За да постанови, че издаденият АПВ № 801435 от 2.12.2008 г. е нищожен в частта за определен невнесен ДДС за периода на м. 08.2006 г. и лихвите за данъчни периоди на м. 04 и 05 на 2006 г., съда е приел, че има издаден АПВ № 359 от 22.05.2007 г. по повод извършена проверка за периода на 1.12.2006 г. - 313.2007 г., но в него са проверявани и данъчни периоди на м. 04.2006 г., където е установено, че има деклариран данък за внасяне в размер на 1274,53 лв., за м. 05.2006 г. - в размер на 1073,86 лв., както и за м. 07.2006 г. - 2975,41 лв. и за м. 8.2006 г. - 1589,31 лв. Въз основа на тези констатации по този АПВ приходната администрация е приела, че след приспадане на посочените суми по процедура остава ДДС за възстановяване на основание чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС /в сила от 1.1.2007 г./ като е посочено, че за невнесените в срок данъчни задължения се дължат лихви за просрочие, макар и да не е посочен размер. По отношение на данъчния период на м. 08.2006 г. е извършено частично прихващане в размер на 531,59 лв. Този АПК е връчен на 29.05.2007 г. и е влязъл в сила. Съдът е съобразил този факт и прилагайки разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, преди промяната от 19.12.2007 г. е приел, че с този акт за признати права и задължения на лицето и може да бъде изменян само при условията на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, което в случая, тъй като проверката е възложена от ръководител на екип, а не от териториалния директор, не било направено и води до нищожност на АПВ. В тази част решението е правилно, съобразено с всички факти по делото и при отговарящи на съответната правна уредба правни изводи. Съдът не е допуснал никакви нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила, съобразявайки направените вече проверки и съответни констатации в предишния издаден на дружеството акт за прихващане или възстановяване, преди промяната от 19.12.2007 г. в ДОПК на чл. 129, ал. 1 и частично е прогласил нищожността на атакувания в това производство АПВ. Решението е правилно и в другата отхвърлителна част, тъй като прието, че задълженото лице има данъчни задължения, които са били определени с влезли в сила актове, които за задължителни и в двата акта - РА и АПВ се потвърждават и от представена справка за задълженията на това дружество към 2.12.2008, издадена от НАП. На основата на всички събрани данни по делото и предвид реда за прихващане в останалата част на АПВ, правилно е бил определен дължимият данък за съответните данъчни периоди. Решението следва да бъде оставено в сила във всичките му атакувани части. В оглед така достигнатия извод разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,