Решение № 16151 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2012 г.

Решение № 16151 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 62, ал. 2, изр. посл. от АПК, вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Роман Миретски, роден в Узбекистан, чрез процесуалните му представители адв. Александър Георгиев, адв. Светлана Иванова и адв. Венета Теофилова, срещу заповед № З-2134 от 4.10.2012 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), с която на осн. чл. 62, ал. 2 АПК е поправена очевидна фактическа грешка в заповед № З-439/18.03.2010 г. на председателя на ДАНС. Излагат се доводи, че индивидуалният административен акт е незаконосъобразен, тъй като изложените в него обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Твърди се, че имената на жалбоподателя са Роман Миретски, който не е гражданин на Република Узбекистан, а лице без гражданство. Поддържа се, че горните твърдения се установяват от единствения документ за самоличност, който жалбоподателя притежава към настоящия момент, а именно - регистрационна карта на чужденец в производство по общия ред за предоставяне на статут № 823002627, издадена на 8.10.2012 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед.

Ответникът - председателят на ДАНС, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, състав на VII отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че със Заповед № З-439/18.03.2010 г. на председателят на ДАНС, на осн. чл. 42, и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "експулсиране", отнето е правото на пребиваване и е наложена забрана за влизане в Република България на чужденеца Роман Мирецкий /ROMAN MIRETSKII/, гражданин на Узбекистан и САЩ, роден на 28.12.1957 г. Безспорно е също така, че посочената заповед е обжалвана пред Върховен административен съд, като с Решение № 8-4 от 5.08.2011 г., постановено по адм. д. № С-140/2010 г. на ВАС, VI отделение, жалбата на Роман Мирецкий е отхвърлена.

С Предложение рег. № Б-385/4.10.2012 г. на началника на отдел "Б-2", СД "Б" при ДАНС е предложено издаване на заповед за поправяне на очевидни фактически грешки в Заповед № З-439/18.03.2010 г. на председателят на ДАНС. Видно от предложението, след отправено запитване от страна на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез Дирекция "Консулски отношения" - МВнР, до компетентните органи на Узбекистан, с нота № 04-26/5132 от 24.04.2012 г., е получено уведомление, че Мирецкий Роман Григорьевич, роден на хх.хх.хххх г. е гражданин на Узбекистан. По искане на Дирекция "Миграция" - МВР от посолството на Узбекистан в гр. Москва е издаден пасаван с № 123777 на името на MIRETSKIY ROMAN. Допълнително е изяснено, че чужденецът е имал разрешен статут на пребиваване в САЩ, въз основа на който е ползвал американски документи за самоличност, но същият не е придобивал гражданство на САЩ.

Със заповед № З-2134 от 4.10.2012 г. на председателя на ДАНС, на осн. чл. 62, ал. 2 АПК е поправена очевидна фактическа грешка в заповед № З-439/18.03.2010 г. на председателя на ДАНС, както следва:

• думите на кирилица "Роман Мирецкий (Мирецки, Миретски) се заменят с "МИРЕТСКИЙ РОМАН";

• думите на латиница "ROMAN MIRETSKI (MIRETSKII)", се заменят с "MIRETSKIY ROMAN";

• думите "Гражданин на Узбекистан и САЩ" се заменят с "Гражданин на Узбекистан"

Във връзка с компетентността на административния орган, издал и подписал оспорения индивидуален административен акт за председателя на ДАНС, е представена Заповед № ЧР-зI361 от 26.09.2012 г. на председателя на ДАНС.

При така установените факти, Върховен административен съд, състав на VII отделение обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. По делото не са ангажирани доказателства за съобщаване на оспорения акт на адресата. Предвид обстоятелството, че жалбата е входирана в деловодството на ДАНС на 18.10.2012 г., а индивидуалният административен акт е издаден на 4.10.2012 г., съдът приема, че срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е спазен. Горното налага извода за допустимост на жалбата.

По същество: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, предвид делегираните правомощия със Заповед № ЧР-зI361 от 26.09.2012 г. на председателя на ДАНС.

Заповедта е издадена при спазване на административно-процесуалните правила. При издаването на индивидуалния административен акт е спазена предвидената от закона форма, а оспорената заповед съдържа разпоредителна част, реда за съобщаване, както и реда за обжалване, с което са спазени задължителните изисквания за форма и съдържание, регламентирани в нормата на чл. 59 АПК. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите основания, съдържащи се в Предложение рег. № Б-385/4.10.2012 г., а съгласно ТР № 16/75 г. на ВС, ОСГК мотивите могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на административни органи, чрез поправка на допусната очевидна фактическа грешка (чл. 62, ал. 2 АПК), е изключение от общия принцип, въведен в административното право за стабилитет на административните актове. Съгласно посочената разпоредба очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката.

В конкретния случай преценката на административния орган за приложението на чл. 62, ал. 2 АПК е правилна, като е съобразена с данните по преписката и по-конкретно със запитването от Дирекция "Миграция" - МВР, чрез Дирекция "Консулски отношения" - МВнР, до компетентните органи на Узбекистан, откъдето е издаден пасаван на жалбоподателя. С поправката административният орган не изменя вече формираната воля по отношение на разпореденото налагане на ПАМ по чл. 42, и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ спрямо чужденеца, а поправя несъответствието между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в индивидуалния административен акт, досежно правилното изписване на името на чужденеца (на латиница и кирилица) и неговото гражданство, предвид постъпилите данни за личността на жалбоподателя.

Необходимостта от приложението на чл. 62, ал. 2 АПК е обусловена от наличието на наложена и влязла в сила ПАМ и пречките при изпълнението й, което следва да бъде осъществено в кратки срокове. В този смисъл приложението на хипотезата на поправка на очевидна фактическа грешка се явява и съобразено с целта на закона.

Приложените към жалбата регистрационни карти на чужденец, издадени на Роман Миретски от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не удостоверяват гражданството, респ. липсата на гражданство на жалбоподателя. Релевираните доводите в жалбата в тази насока са неоснователни. По арг. на чл. 44, ал. 2, т. 4 Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), съдържащите се в тези карти данни относно гражданството на чужденеца, търсещ закрила по специалния закон, се заявени от самия чужденец. Същото се отнася и за имената на чужденеца в регистрационната карта, които се изписват по ред и брой по декларираните от него данни, в хипотезата на чл. 44, ал. 3, изр. 2 ЗУБ, когато чужденецът не представя или не притежава документи.

При така изложените по-горе съображения съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като е мотивиран - съдържа фактическите констатации и правни квалификации, а наред с това съответства и на целта на закона. При издаването му административният орган е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства за конкретния случай.

С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена

Така мотивиран, Върховен административен съд, състав на VII отделение: