Решение № 217 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6038/2007 г.

Решение № 217 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6038/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на В. П. П. от гр. П., против въззивното решение № 324 от 29 януари 2007 г., постановено по в. гр. д. № 913 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., с което е оставено в сила решение № 69 от 25 май 2004 г., постановено по гр. д. № 258 по описа на районния съд в гр. П. за 2003 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторката изтъква, че съдът е признал касаторката за собственица на 1/8 идеална част от дворното място, както и че тя е придобила процесната сграда, но въпреки това прави извод, че свидетелите не я сочат като собственик на дворното място. Ответницата не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че ревандикационният иск е неоснователен, защото процесната сграда касаторката владяла със съзнанието, че е нейна, но същото не се отнася за дворното място, защото свидетелите не установили дали тя е осъществявала владение върху дворното място и върху каква част от него; не е установено имотът да се владее от ответника. Съдът е сезиран с осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността. В исковата си молба касаторката сочи, че е придобила собствеността на южната половина на масивна жилищна сграда и 3/8 идеални части от дворното място по давност, а 1/8 идеална част от мястото получила по дарение, но ответната страна владее без основание къщата и 3/8 идеални части от дворното място. По делото е установено, че касаторката получила 1/8 идеална част от процесното дворно място по дарение от майка си и съпруга й през 1975 г. През 2003 г. 3/8 идеални части от дворното място и южната жилищна сграда били придобити чрез покупко-продажба от С. Т. След закупуването на имота Т инициирал производство по чл. 126ж ал. 2 от ГПК (отм.) и срещу касаторката била издадена заповед за възстановяване на владението на Т. В хода на процеса Т. продал закупения имот на ответницата по касация. Касационната жалба е основателна. Атакуваното решение е постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), като въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните. Не е спорно, че касаторката живяла в имота повече от 35 години, както и че осъществявала фактическа власт и използвала парцела. В тази насока са и депозираните свидетелски показания. Неясно е защо съдът е приел, че касаторката е имала различно намерение за своене по отношение на къщата и парцела. Към датата на устните състезания пред въззивния съд касаторката се намирала в имота, като живеела на палатка в един ъгъл на двора. Твърденията, че къщата е празна и неизползваема, защото са изкъртени прозорците и вратите, следва да се съпостави със свидетелските показания относно това кой и кога е осъществил опразването на къщата. Свидетелите споменават, че в парцела са построени две стени от закупилите имота, както и че ответницата е направила ограда. Останало е неизяснено точно кой е поставил оградата на парцела и кой е ограничил мястото, където касаторката живее в момента. Обстоятелството, че ответницата по касация не обитава лично имота не означава, че не осъществява фактическа власт върху него. В тази връзка е необходимо да се съобрази съвкупността от действията, предприети от ответницата спрямо касаторката и имота. За установяване на горните обстоятелства съдът следва да извърши допълнителен разпит на свидетели и, ако намери за нужно, да събере нови гласни доказателства. На последно място касационният съд намира за нужно да отбележи, че в случаите, когато по ревандикационен иск се установи, че ищецът е собственик на имота, съдът дължи произнасяне в съдебното решение по това негово право. Ето защо, дори искът за предаване на владението да подлежи на отхвърляне поради неосъществявана от ответника фактическа власт върху имота под формата на владение или държане, съдът ще отхвърли този иск, но ще признае правото на собственост на ищеца. Смущаването на правото на собственост дори само чрез издаване в полза на ответника на легитимиращ го като собственик документ, дава основание на съда да даде посочената по-горе защита чрез съдебното решение на действителният собственик на имота. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение