Решение № 14302 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2014 г.

Решение № 14302 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТУС" ЕООД, с. Камбурово, чрез адвокат Ангел Моренов и съдебен адрес: гр. Търговище, ул. Лилия № 4, вх. А, ет. 2, кантора 6 против решение № 966 от 21.02.2014 г., постановено по адм. д. № 7516/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/5475 от 26.06.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства и е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в редакцията й към релевантния период. Иска от касационния съд да отмени обжалваното решение и да присъди направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата, не представя нови писмени доказателства и не прави доказателствени искания. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседания и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 966 от 21.02.2014 г., постановено по адм. д. № 7516/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/5475 от 26.06.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която му е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 6 068.72 лв., по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 4 411.85 лв., по Мярка плащания на земеделски стопанин за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за сума в размер на 1 564.84 лв. и по Мярка плащания на земеделски стопани за природни ограничения извън планинските райони /НР2/ в размер на 485.82 лв. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма. Оспореното писмо е издадено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2008 г., с което е заявил за подпомагане 119 броя БЗС, с които е кандидатствал за подпомагане по СЕПП, СНДП, НР1 и НР2. След проведени проверки на място и кръстосани проверки е установено, че Разплащателна агенция е намалила размера или е отказала плащане на основание чл. 43, ал. 2, т. 4 и т 5 по СЕПП и СНДП, тъй като проверките са установили, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, както и за една и съща площ са подадени няколко заявления и застъпването на площите не е отстранено. Същото е установено и по чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212, като Разплащателна агенция е отказала плащането на финансова помощ, тъй като е установено, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и за една и съща площ са подадени няколко заявления и застъпванията не са отстранени. Отказът за финансово подпомагане по СЕПП, СНДП, НР1 и НР2 за частите, за които са установени нарушения е мотивиран, издаден е при правилното прилагане на материалноправните разпоредби на националното законодателство и в съответствие с изискванията на Регламент № 796/2004 г. на Комисията. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Установените от административния орган обстоятелства се потвърждават и от експертното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. В обжалваното решение АССГ изрично е посочил, че не кредитира само тази част от експертното заключение, в която се съдържат правни изводи. Съдът е установил правнорелевантните обстоятелства и е очертал фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Касаторът не представи доказателства, които да разколебаят установеното от АССГ. Обжалваното решение е правилно. АССГ е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на правилната им преценка е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Неоснователно се оспорва в касационната жалба извода на съда, че административният орган не е приложил относимия правен ред при извършената проверка по заявлението на земеделския стопанин. В случая, както по отношение на искането за плащане по СЕПП, така и по СНДП в оспореното уведомително писмо е налице надлежно посочване при какви по вид проверки - на място, административни и кръстосани е установен размера на установените застъпени площи, както и на заявени площи, които земеделският стопанин не обработва. Посочени са относимите законови разпоредби, които налагат намаляване или отказ на претендирания за плащане размер. Не е налице и никаква неяснота относно методиката, по която е определен размера на сумата подлежаща на намаление или изключване при свръхдеклариране при приложението на чл. 51 от Регламент 796/2004 г. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП административният орган е установил недопустими площи, като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а за отказа за НР1 и НР2 съгласно чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него или за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на съдебното решение. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал поисканите от оспорващия доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до изводи, които се споделят от този касационен състав. Освен това, касаторът не е представил пред първостепенния съд доказателства, които да оборят установените от административния орган обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба, че съдът незаконосъобразно е приел, че административния орган правилно е приложил разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. относно процедурата на установяване, уведомяване и отстраняване на застъпвания на два или повече БЗС, заявени от земеделския стопанин. В обжалваното съдебно решение е направен прецизен анализ на приложимите правни норми и не е допуснато от съда нарушение на материалноправните разпоредби. Решението на АССГ е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение