Решение № 11159 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Вела-96 АД против решение 113 от 31.01.2023 г., постановено по адм. д. 921/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна в частта му, с която преписката е върната на административният орган за произнасяне по заявлението за изменение на КК и КР при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. Излага съображения, че в обжалваната му част решението е постановено в нарушение на чл. 256, ал. 3 АПК и е в противоречие с искането формулирано в жалбата до съда срещу оспореното бездействие. Моли за отмяната му. Касационна жалба срещу решението е депозирана и от началника на СГКК гр. Врана. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Медицински университет Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов Варна, в писмени отговори, изразява становища за основателност на касационните жалби, като излага съображения за недопустимост на обжалваното решение. Моли решението да бъде обезсилено и претендират присъждане на направените по делото разноски. Касаторът Вела-96 АД, в писмено становище, оспорва касационната жалба на началника на СГКК- Варна. По делото е постъпила и частна жалба от Вела-96 АД против постановеното по делото определение 579 от 27.02.2023 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на постановеното по делото решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на началника на СГКК Варна. При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение настоящият съдебен състав на Върховният административен съд констатира, че първоинстанционното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение съдът отменя бездействие за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, без заповед, по подадено заявление от 11.11.2019 г. на Вела-96 АД; прогласява нищожността на скица-проект 15-235133/07.03.2022 г. и връща преписката на началника на СГКК Варна за произнасяне по заявление вх. 01-509572/11.11.2019 г. на Вела-96 АД за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър въз основа на влязло в сила съдебно решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Скицата-проект в производството по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1- 4 АПК, тъй като същата няма самостоятелно действие, нито рефлектира пряко върху правната сфера на жалбоподателя. Издаването на скица-проект или отказът да се издаде такава е част от процедурата по издаване на крайния акт, а именно вписване на исканото изменение в КК и КР или отказ за това, който актове, подлежат на обжалване. Следователно като се произнася по жалба, насочена срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване акт, първоинстанционния съд постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили. Решението е недопустимо и в частта, с която е отменено бездействието на началника на СГКК Варна да измени КК и КР в хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Жалбоподателят изрично уточнява, че обжалва бездействието на административния орган да изпълни задължението си по чл. 53а, т. 1 вр. чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и формулира петитум за осъждане на основание чл. 256, ал. 1 и ал. 3 АПК на административния орган да впише исканото изменение в КК и КР. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия. Не са фактически, по смисъла на тази разпоредба, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт или за извършване на административна услуга. В случая цитираните норми са неприложими, тъй като независимо, че в хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР за вписването не се издава заповед, то в случая самият предмет на волеизявлението, обосновава издаване на индивидуален административен акт в посочената от закона форма. Изменението на КККР и нанасянето на имотни граници на имот с идентификатор 10135.2555.2568 по КККР на гр. Варна, собственост на Вела-96 АД, не представлява фактическо, а правно действие на началника на СГКК Варна, тъй като е обвързано от преценката на компетентния административен орган с нормативни изисквания. Процедурата по изменение на КККР е уредена в Глава шеста от ЗКИР и приключва с постановяване на индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Невписване на искането изменение в КК и КР в дадения от закона срок, представлява мълчалив отказ, подлежащ на обжалване по предвидения за това в закона ред. Освен това съдът в мотивите си се произнася по законосъобразността на отказ да се извърши вписване за изменение на КК и КР и по просрочена жалба (заявлението за изменение на КК и КР е подадено на 11.11.2019 г., по което очевидно е формиран мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт, жалбата е депозира на 24.03.2022 г.), а не за бездействие на административния орган, а в диспозитива отменя бездействие. Следователно решението е недопустимо и същото следва да се обезсили и в тази му част. Частната жалба срещу постановеното по делото определение е неоснователна. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице очевидна фактическа грешка, която да подлежи на поправяне. Конкретна такава не се сочи и от жалбоподателя. Правилно съдът приема, че не е налице и непълнота на решението, тъй като е налице произнасяне по цялото искане. Законосъобразен е изводът на съда, че издаването на акт по чл. 53а, т. 1 ЗКИР без постановяване на заповед е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а защитата по чл. 256 АПК е относима към фактически, а не правни действия, поради което и изводът, че е налице произнасяне по цялото искане, е законосъобразен. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Вела-96 АД да заплати на АГКК сумата 70 лв., представляваща заплатена държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие не е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, не са приложени и доказателства за заплащането му по банков път. Разноски на Медицински университет Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов Варна не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,