Решение № 9412 от 26.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Петков, чрез адв. Л. Петков, срещу Решение 2 от 10.02.2022 г. на Административен съд Разград, постановено по адм. дело 188/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-16-83/1 от 05.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Разград (ТП на НОИ - Разград). Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Разград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Разград, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Разград е било Решение 1012-16-83/1 от 05.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Разград, с което е отхвърлена жалбата на В. Петков срещу Разпореждания [номер] от 29.03.2021 г., [номер] от 30.03.2021 г. и [номер] от 01.04.2021 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Разград. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и неговата цел. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че с разпореждане [номер] от 20.01.2015 г. на ръководителя по ПО при ТП на НОИ Разград на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) считано от 13.06.2014 г. до 01.10.2016 година. С разпореждане [номер] от 29.09.2016 г. срокът за получаване на пенсията за ИОЗ е удължен до 01.09.2018 г. с оглед преосвидетелстване на оспорващия. В. Петков е подал заявление с вх. 2182-16-401 от 09.08.2017 г. до ТП на НОИ Разград и е поискал преизчисляване на пенсията си на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), като се е позовал на допълнително придобит до 31.07.2017 г. осигурителен стаж. Лицето е представило опис на осигурителния си стаж, като съгласно него му е зачетен новопридобит осигурителен стаж от III категория в размер общо на 08 м. и 26 дни от които 5 м. и 19 дни с осигурител Социални услуги Кубрат и 3 м. и 07 дни с осигурител ЖИВЕС ООД, положен в периода от 24.04.2017 до 31.07.2017 година. С разпореждане [номер] от 26.10.2017 г. пенсията за ИОЗ на Петков е преизчислена считано от 09.08.1017 г. при осигурителен стаж след датата на инвалидизиране от 2 г. 04 м. и 27 дни, като в изчисленията е зачетен и признатия осигурителен стаж в Социални услуги Кубрат и ЖИВЕС ООД. С друго разпореждане [номер] от 27.04.2018 г. пенсията на лицето е преизчислена на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 КСО по заявление от 02.04.2018 г. при осигурителен стаж след датата на инвалидизиране от 3 г. 00 м. и 27 дни. Съдът констатира, че административният орган е съобразил осигурителния стаж, който е придобит от Петков от 01.08.2017 г. до 31.03.2018 г. при осигурителя Бюрото по труда Кубрат, както и осигурителен стаж след инвалидизиране от 2 г. 04 м. и 27 дни по разпореждане [номер] от 26.10.2017 година. С разпореждане [номер] от 31.08.2020 г. пенсията за ИОЗ на жалбоподателя е преизчислена на основание чл. 102, ал. 1 КСО по заявление вх. 2182-16-321 от 10.04.2019 г. при осигурителен стаж след датата на инвалидизиране от 4 г. 01 м. и 26 дни. Зачетен му е осигурителен стаж от III категория в размер на 1 год. 00 м. и 29 дни с осигурител ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД, положен в периода от 02.04.2018 г. до 30.04.2019 г. както и осигурителния стаж след пенсиониране от 03 год. 00 м. и 27 дни по разпореждане [номер] от 27.04.2018 година. С разпореждане [номер] от 09.10.2020 г. пенсията на Петков е преизчислена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО по заявление от 08.06.2020 година. За преизчисляването на пенсията, пенсионният орган е съобразил и признал на жалбоподателя осигурителния стаж от 3 м. и 07 дни с осигурител ЖИВЕС ООД, положен в периода от 24.04.2017 г. до 31.07.2017 г. и от 1 г., 00 м. и 29 дни с осигурител ДЕ КОНСУЛТ 13 , положен в периода от 02.04.2018 г. до 30.04.2019 година. По делото е прието за установено, че със Задължителни предписания ЗД-1-03-00819962 от 05.10.2020 г. контролен орган от ТП на НОИ Варна е поискал от осигурителя ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД да заличи неправилно подадени данни с информация в декларация обр. 1 в Регистъра на осигурените лица с код 01 на 08 часов работен ден за В. Петков и за периода от 02.04.2018 г. до 01.05.2019 година. Тъй като осигурителят ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД не е изпълнил задължителните предписания, заличаването на информацията се е осъществило на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13. С писмо изх. Ц9101-03-608#9 от 06.01.2021 г. директорът на дирекция Пенсии при ЦУ на НОИ е разяснил на ръководителя на ТП на НОИ Разград, че следва да се прецени отново правото на пенсия или изменение на пенсията на жалбоподателя, като се съобрази и осигурителния стаж, който има при осигурителя ЖИВЕС ООД. Идентични указания са постъпили и спрямо ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД, При тези данни ръководителят на ПО при ТП на НОИ Разград е издал Разпореждания [номер] от 29.03.2021 г., [номер] от 30.03.2021 г. и [номер] от 01.04.2021 г., с които на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б. д от КСО е изменил личната пенсия на В. Петков, считано съответно от 09.08.2017 г. пожизнено, от 02.04.2018 г. пожизнено и от 08.06.2020 г. пожизнено. Пенсионният орган не е зачел за осигурителен стаж 3 м. и 07 дни с осигурител ЖИВЕС ООД, за периода от 24.04.2017 г. до 31.07.2017 г. и 1 год. 00 м. и 29 дни с осигурител ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД, за периода от 02.04.2018 г. до 30.04.2019 г., тъй като данните са заличени в Регистъра на осигурените лица. Тези разпореждания са оспорени по административен ред пред директора на ТП на НОИ Разград, който с Решение 1012-16-83/1 от 05.07.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил разпорежданията. Административния орган се е обосновал, че е налице служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, подадени от осигурителите ЖИВЕС ООД и ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД относно оспорващия, които са били взети предвид при предходно изменение размера на личната пенсия за ИОЗ, което е наложило изменение на пенсията по реда на чл. 99, ал.1, т. 2, б. д от КСО. С обжалваното решение първоинстанционният съд е възприел аргументите на административния орган, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателят е нямал качеството осигурено лице за периодите от 24.04.2017 г. до 31.07.2017 г. и от 02.04.2018 г. до 31.04.2019 г., през които е бил в трудово правоотношение с осигурителите съответно ЖИВЕС ООД и ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД. Както е посочил съдът в мотивите си, след като в Регистъра на осигурените лица са заличени данните на жалбоподателя за процесните периоди, органите на НОИ са длъжни да се съобразят с това обстоятелство, поради което е изменена пенсията на жалбоподателя за инвалидност и общо заболяване. Възраженията, че през посочените периоди В. Петков е имал качеството осигурено лице, защото е бил във валидни трудови правоотношения са неоснователни и правилно не са били зачетени от съда. Регистърът на осигурените лица вярно е прието от първоинстанционния съд, че е официален удостоверителен източник на подлежащите на удостоверяване факти с правно значение в случая такива за налични осигурителни правоотношения, имащи значение и за пенсионните осигурителни права на жалбоподателя. След като не е опровергана официалната удостоверителна сила на вписванията в този регистър и по арг. от чл. 5, ал. 6 КСО, от страна на В. Петков със способите и средствата на АПК и ГПК, съдът е достигнал до безпротиворечив извод, че той не е имал качеството на осигурено лице за спорните периоди от време. Обстоятелството, че Петков не е страна в развилото се административно производство между осигурителите и НОИ, не го лишава от правната възможност да докаже главно и пълно в настоящото съдебно административно производство и на собствено основание, че е осъществявал фактически трудовата дейност, за която е бил нает от двете дружества. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря то, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КТ. Не съществува идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно условие. Легалната дефиниция на понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В настоящия случай е доказано, че за посочените периоди ЖИВЕС ООД и ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД въобще не са извършвали търговска дейност, за лицето не са внасяни осигурителни вноски, откъдето и е направен извод за липсата на реално извършена от касатора трудова дейност. При постановяване на оспореното първоинстанционно решение, административният съд е извършил вярна преценка на представените по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в своята съвкупност, обосновават правният извод на съда за липсата на материалните предпоставки на чл. 10, ал.1 КСО, при наличието на които лицето има качеството на осигурено лице. Не са налице сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение