Решение № 3584 от 4.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на главния инженер на СО район Витоша, подадена чрез юрисконсулт И. Ташева, против Решение 5672/10.10.2022 г., постановено по административно дело 5688/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на издадено от него Разрешение за строеж Б-17/23.02.2022 г. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на съдебното решение, поради което се иска неговото обезсилване. Алтернативно се сочи неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска неговата отмяна, след което да се отхвърли жалбата срещу разрешението за строеж. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Ташева, която моли да бъде уважена. Ответната страна Биса Строй ЕООД се представлява от адвокат Е. Ойсолов, който оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в писмен отговор, като изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. От Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД /сегашното наименование на ЧЕЗ Разпределение България АД, в чиято полза е издадено процесното разрешение за строеж/ е постъпил писмен отговор, с който се поддържа касационната молба, с молба да бъде уважена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол по жалба на Биса строй ЕООД е Разрешение за строеж Б-17/23.02.2022 г., издадено от главния инженер на СО - район Витоша, с което на ЧЕЗ Разпределение България АД, е разрешено да извърши Външно електрозахранване с кабели НН 1кV за многофамилна жилищна сграда с офиси и гаражи, находяща се в ПИ с идентификатор 68134.1933.2272, УПИ II-2272, кв. 46, м. Манастирски ливади запад, Столична община Район Витоша. Разрешението за строеж е прогласено за нищожно, след като съдът е приел, че е издадено в грубо нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 4 ЗУТ, във връзка с чл. 161, ал. 1 ЗУТ, в полза на лице, което няма качеството на възложител по смисъла на закона. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. На първо място, правилно е установено от съда, че по отношение на част от имот с идентификатор 68134.1933.2345 /имот 2345/, нанесен в кадастъра като улица, през който преминава трасето на разрешения кабел, съществува спор за собственост между Биса строй ЕООД и Столична община. Столична община е вписана като собственик на този имот по данни от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, без отразен документ за собственост. Биса строй ЕООД се легитимира като собственик съгласно Нотариален акт 95/19.06.2009 г. на поземлен имот, находящ се в гр. София, район Витоша, съставляващ имот пл. 1022а, попадащ в УПИ III-1022а, 1022б, 1022в, по отношение на който не е приложена уличната регулация, като 162 кв.м. от този имот попадат в имот 2345. Това обстоятелство се установява както от приложената по делото комбинирана скица на л. 14, така и от заключението на вещото лице, изслушано по делото, според което 162 кв.м. от имот 1022а, собственост на Биса строй ЕООД попадат в отреждане за улица имот 2345, в която площ попада част от проектирането трасе на кабела между СШ1 и СШ3 с дължина 29 м. и между СШ3 и НШ2 с дължина 7,33 м. Именно това установяване обуславя правния интерес за посоченото дружество да оспори разрешението за строеж на основанието по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което правилно жалбата му е била разгледана по същество от съда, респективно неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение. По този въпрос е единна практиката на Върховния административен съд относно легитимацията при оспорване на актове по ЗУТ, като е достатъчно доказването на вещни права с надлежни актове, които ги удостоверяват. Тези актове са първични източници на информация за вещни права и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, още повече, че последните са с удостоверителен характер - съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР, данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4, в това число и данните за правото на собственост върху недвижимите имоти, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят само, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. На следващо място, правилен е изводът на съда за това, че както ЧЕЗ Разпределение България АД, така и САТ-2015 ООД, по чието заявление и на чието име е одобрен инвестиционния проект, не са собственици на имот 2345 или носители на правото на строеж в него, както и нямат право да строят в имота по силата на закон, тоест не притежават качеството на възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Представеният по делото нотариален акт за учредяване право на строеж и сервитути по чл. 62 ЗЕ на л. 100 и л. 101 от делото, не легитимира ЧЕЗ Разпределение България АД като носител на правото на строеж или сервитутни права по Закона за енергетиката, тъй като същият има за предмет поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2006, а не спорния имот с идентификатор 68134.1933.2345. Тъй като спорът по делото касае валидността на процесното разрешение за строеж, следва да се извърши преценка дали допуснатите при издаването му нарушения на материалния закон, са съществени и водят до неговата нищожност или унищожаемост. Порокът материална незаконосъобразност се отразява на съдържанието на акта и се изразява най-общо в несъответствие между разпореденото с него и приложимите материалноправни норми, като по правило това несъответствие води до унищожаемост на акта. Налице са обаче и изключения от това правило, като в правната теория се приема, че при особено тежък и съществен порок на основанието по чл. 146, т. 4 АПК, който подлежи на преценка във всеки конкретен случай, административният акт може да бъде прогласен за нищожен - например когато актът е изцяло лишен от законова основа, или когато е налице пълна липса на условията, разписани в хипотезата на приложимата правна норма, или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая е налице пълна липса на условията, разписани в хипотезата на приложимата правна норма на чл. 148, ал. 4, изр. 1 ЗУТ, съгласно която разрешението за строеж се издава на възложителя. Каза се по-горе, че както ЧЕЗ Разпределение България АД, в чиято полза е издадено разрешението за строеж, така и САТ-2015 ООД дружеството на чието име е одобрен инвестиционния проект, не притежават качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Законът поставя като задължително условие разрешението за строеж да се издаде единствено и само в полза на лице, което към момента на издаването му е възложител, съответно нарушаването на това изискване представлява съществен порок на административния акт, който се явява нищожен и не може да породи правни последици. Предвид изложените мотиви, настоящият съд счита, че като е възприел извода за нищожност на разрешението са строеж, съдебният състав на Административен съд София град е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, проведени са открити съдебни заседания, на които е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, доколкото релевантните за спора факти са установени от събраните доказателства, като въз основа на същите са извършени съответните им правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответното дружество Биса строй ЕООД следва да бъдат присъдени сторените разноски в доказан размер от 1250 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,