Решение № 11202 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 369/2018 г.

Решение № 11202 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 369/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Кралева срещу решение № 6374 от 6.11.2017 г. по административно дело № 10012/2017 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата ? против решение № 284/26.07.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация и е осъдена да заплати на последната и останалите ответници по делото направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от нея административен акт бъде отменен, като ? бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация в представено от процесуален представител писмено становище излага твърдения за неоснователност на жалбата, моли същата да бъде отхвърлена и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Директорът на Национална библиотека "Свети Свети Кирил и Методий" в представени писмен отговор на жалбата и бележки от процесуален, представител излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Ответникът – Министърът на културата, чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал необходимите доказателства за изясняване на спора, като въз основа на същите приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Неоснователни са наведените в жалбата доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в отказ на съда да допусне до повторен разпит свидетелите, разпитани в хода на административното производство и липсата на обсъждане на част от писмените доказателства. Правилно съдът е отказал преразпит на свидетели, поискан от Кралева с мотив, че неточно са били записани дадените от тях показания, тъй като протоколът от проведеното заседание на КЗД не е бил оспорен по надлежния ред. Действително съдът не е обсъдил конкретните писма на Директора на Националната библиотека и на Заместник - министъра на културата, но от съдържанието на решението се установява, че съдът се е запознал подробно с всички приети по делото доказателства и е обсъдил относимите към спора. Що се касае до сигнала до Министъра на културата, подаден от бивши служители на Националната библиотека, същият е подаден след периода, за който Кралева твърди извършено спрямо нея нарушение на забраната за дискриминация и отразява твърдения на тези служители за работата на новото ръководство на Националната библиотека, но не и обективно установени факти. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. За да е налице нарушение на забраната за дискриминация следва да е установено неравно третиране на лицето, което следва да по-неблагоприятно и да е на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). В случая правилно е прието, както от КЗД, така и от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установяват тези законови предпоставки. В писмото от 2.06.2016 г. Заместник-министърът на културата е изразил становище за запазване на държавната собственост, като от съдържанието му не се установява наличие на подбуждане към извършване на дискриминация. Същото е в хода на процедурата по закупуване на жилището, открита по искане на Кралева, като МК, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити не е длъжен да даде съгласие за това закупуване, а освен това е съобразено, че се касае за единственото жилище, предоставено в управление на Националната библиотека за настаняване на нейни служители. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено и по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Правилен е и изводът, че в случая по отношение жалбодателката не е осъществен и тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. и подбуждане към дискриминация, дефинирани съответно в § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. В Глава втора, Раздел I на ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др., като в случая от доказателствата не е установено наличие на нито една от посочените хипотези. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, не установяват факти, различни от установените в хода на административното производство и това пред първоинстанционния съд, при което от тях не може да се направи извод, обратен на посочения по-горе. Предвид така установеното настоящият състав намира, че е решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати направените от ответниците деловодни разноски, както следва – на Националната библиотека в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат и по 100 лв. на КЗД и МК, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение