Решение № 8777 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2011 г.

Решение № 8777 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Тони-Ем-Атанас Георгиев" гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Горанов, против решението, постановено по адм. дело № 528/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 030901671/04.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 810/02.02.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ" при ЦУ на НАП). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата излага конкретни съображения във връзка с наведените касационни оплаквания. Твърди се, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява реалност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Претенцията е за отменяна на обжалваното решение и по съществото на спора - отмяна на РА. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима. По съществото на спора съдът намира следното: С обжалваното решение № 1678/06.07.2011 г., постановено по адм. дело № 528/2010 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тони-Ем-Атанас Георгиев" гр. Варна против РА № 030901671/04.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 810/02.02.2010 г. на ДД "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който РА са установени данъчни задължения по ЗДДС, за периода м. 01, 04, 08, 09.2007 г. и м. 01.2008 г. и м. 04.2008 г. в размер на 16354,80 лв. главница и 4826,64 лв. лихва, както и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2712,25 лв. и съответна лихва, и за 2008 г. в размер на 502,59 лв. и съответна лихва. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС - Варна е приел, че не са налице данни за реално извършени доставки от доставчиците "Нирал" ЕООД, "Метални тръби" ЕООД и "Чико" ООД, тъй като едва в хода на административното обжалване на РА са представени доказателства относно транспорта и предаването на родово определените вещи. Съдът е приел, че документите, които не са представени от доставчиците при отправените им искания за това при насрещни проверки, а са представени от получателя на доставките в хода на административното обжалване, нямат достоверна дата, поради което не е ценил същите. Относно доставчика "Метал импорт" ЕООД съдът е приел, че не са представени доказателства, установяващи прехвърлянето на собствеността върху родово определените вещи - арматурна стомана - между страните по четирите броя фактури. Въз основа на тези фактически и правни изводи административният съд е обосновал законосъобразност на РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тримата доставчика, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС - поради неправомерно начисляване на данъка при липса на данъчно събитие. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. В случая правилно е прието, че спорна е една от предпоставките за възникване на правото, а именно наличието на данъчно събитие, реалността на доставките. В тежест на ревизираното лице е било да установи, че доставките, за които претендира ползване на данъчен кредит, са реално извършени - стоките са закупени от посочения във фактурата доставчика, който е имал съответната материална обезпеченост да се разпореди с такива стоки, извършен е транспорт със съответните МПС, предназначени за превоз на количествата стока, според вида й, прехвърлено е правото на собственост върху стоките чрез предаването и приемането им и др. В тази връзка съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила като е събрал всички поискани доказателства, проявил е активност да изясни пълно фактическата обстановка, дал е възможност на ревизираното лице да представи всички поискани от него доказателства и доказателствени средства. По отношение на доставките - стоманени тръби и помпа, от доставчиците "Нирал" ЕООД, "Метални тръби" ЕООД съдът обосновано, при задълбочено и конкретно обсъждане на всички събрани доказателства, е приел, че не е доказано, при условията на пълно доказване, че доставките са извършени, а предвид данните за последващо разпореждане със сходни стоки - че доставките са извършени именно от тези двама доставчика. За всички доставки е останало недоказано транспортирането на стоките във вида и количествата по процесните фактури. Както правилно е посочил съда, по представените товарителници е налице разминаване в дати, количества, описания на стоките, при което не може да се направи ползващия касатора фактически извод, че превоз на фактурираните стоки е извършен. Не може да се направи категоричен извод, че прехвърляне на право на собственост върху родово определените фактурирани вещи е настъпило към релевантния момент на фактуриране, тъй като не е доказана достоверността на датата на съставяне на приемо-предавателните протоколи. В касационната жалба не се навеждат като оплаквания нови доводи, различни от тези, наведени като възражения пред първата инстанция и обсъдени от нея. В тази си част, по отношение на тези двама доставчика, касационната жалба е неоснователна, решението следва да се остави в сила. По отношение на жалбата в частта й относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Чико" ООД за м. 01.2007 г. и м. 04.2007 г. по две фактури с предмет - транспортни услуги, както и в частта, в която е променен финансовият резултат на търговеца и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2712,25 лв. за 2007 г. и 502,59 лв. за 2008 г., ведно със съответните лихви, жалбата е основателна. Оплакванията на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, и са основателни. Съдът неправилно е преценил значението на ревизионен акт № 070900498/23.12.2009 г. и ревизионен доклад към него от 08.12.2009 г., издадени на доставчика "Чико" ООД, от които е видно, че при ревизиране по ЗДДС на данъчни периоди м. 01 и м. 04.2007 г., приходните органи са приели по доставките, по които "Чико" ООД е доставчик, т. е. вкл. и двете процесни доставки, включени в проверявания дневник за продажбите, че не са установени обстоятелства за коригиране на декларирания резултат по ДДС и същият се потвърждава. При издаването на тези влезли в сила в тази си част РА и РД данъчните органи, ревизирайки прекия доставчик и проверявайки счетоводството му, не са извършили корекции на резултата по ДДС по сделката, по която този доставчик е изпълнител, от което следва, че същите са приели, че е налице реална доставка от него към ЕТ "Тони-Ем-Атанас Георгиев". Налице е извънсъдебно признание на приходните органи за реалност на доставката, при което доказателствената тежест за установяване на обратното пада върху тях. Освен това е недопустимо прилагане на двоен стандарт в облагането, при който веднъж за целите на данъчното облагане при начисляване на ДДС се приема реалност на доставката, а в друг случай и във връзка с ползване на данъчен кредит по същата доставка, се приема нереалност на доставката. Предвид наличието на влязъл в сила стабилен административен акт и събраните доказателства по делото относно извършените доставки между "Чико" ООД като доставчик и касатора като получател - данни за разплащания, за издаден лиценз за извършване на транспорт, товарителници, данни за кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика, вкл. и по отношение на превозни средства, се налага извода, че е доказана реалност на фактурираните услуги. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази си част. В отменената част касационният съд се произнася по съществото на спора като отменя РА в същата част като незаконосъобразен. Решението следва да се отмени и в частта си по ЗДДФЛ, в която е потвърден издадения РА за 2007 г. и 2008 г. Преобразуването на финансовия резултат и начисляването на данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в резултат на непризнати разходи по двете фактури, издадени от "Чико" ООД за м. 01 и м. 04.2007 г., на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО като разходи, несвързани с дейността. Не са изложени от приходните органи, а впоследствие и от съда, основания разходите да се приемат за несвързани с дейността, нито че по сделките между двете несвързани лица са уговорени условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. Установената от приходните органи нереалност на доставките не е самостоятелно основание за коригиране на финансовия резултат, а с оглед на гореизложените съображения и приетото наличие на данъчно събитие по двете доставки, отпада и това евентуално съображение на приходните органи. В тази си част решението е необосновано и незаконосъобразно. По съществото на спора следва да се отмени и РА в тази си част, също като необоснован и незаконосъобразен. Начислените лихви като акцесорно задължение следват дължимостта на главниците. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. Съобразно размера на уважената част от жалбата, направените разноски пред двете инстанции, и по компенсация за първата инстанция, в тежест на бюджета на ответника по касация, следва да се присъдят разноски в размер на 40 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение