Решение № 2728 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2010 г.

Решение № 2728 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2010 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Маринов Гроздев в качеството му на законен представител на "Балкан Агро груп" ЕООД, гр. Карнобат против решение № 310 от 17.03.2010 г., постановено по адм. д. № 405 по описа за 2009 г. на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед № РД-89 от 27.02.2009 г. на кмета на община Карнобат. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира нарушение на материалния закон. Твърди се, че заповедта на кмета на общината е издадена в нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като лицето, в полза на което е издаден благоприятният за него административен акт, не отговаря на първото изискване на закона - да е собственик, с възстановено право на собственост. Последният е лице, на което имотът е дарен. По подробно съображения изложени и в писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. кметът на община Карнобат-ответник по касационната жалба, не е взел становище. Заинтересованата страна е подала писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържат възражения, опровергаващи твърденията в касационната жалба. По изложените съображения и в писмени бележки се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил правилно и законосъобразно решение. Според него правилно са установени предпоставките в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, които водят до издаването на заповедта на кмета на посоченото правно основание. Направените твърдения в касационната жалба намира за неоснователни, тъй като законодателят е дал приоритет на защитата на земеделската земя, без да има значение начинът на придобиване на правото на собственост върху нея. Според прокурора този извод следва и от защитата на ползвателите на земеделската земя, които могат да ползват административния ред в чл. 34 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба против заповед № РД-89 от 27.02.2009 г. на кмета на община Карнобат. С оспорената заповед кметът, въз основа на описаните фактически основания, е наредил изземването от владението на "Балкан Агро груп" ЕООД на недвижим имот, представляващ нива от 14, 500 дка, трета категория, образуваща имот № 179015 по картата на възстановената собственост на земеделските земи в землището на с. Искра, в местността "Янева круша", с индивидуализирани граници и предаването му на собственика Чаню Марчев Чанев. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че Чаню Чанев е собственик на имота, получен по дарение, според представения нотариален акт № 5, том ХVII, рег. № 9352, дело № 1741 от 2004 г. Имотът е бил предоставен за ползване на основание сключен договор за аренда с дата 1.10.2003 г. и срок на действие от пет години. Установил е освен това, че с молба от 10.01.2009 г. Чаню Чанев е поискал от кмета на общината да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, с която да изземе имота, негова собственост, ползван без правно основание от "Балкан Агро груп" ЕООД. На свой ред кметът на общината е уведомил дружеството с еднолична отговорност за започналото административно производство, като го е поканил да представи доказателства за правното основание за ползването на имота, което търговското дружество не е сторило. Освен това кметът на общината е направил запитване до началника на Общинската служба по земеделие-Карнобат за предоставяне на информация относно нивата, на което е получил и отговор за нейния собственик, чрез изпращането на копие от регистъра на земеделските земи в частта му за имот № 179015. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че заповедта на кмета е законосъобразна, като е съпоставил установените факти с кумулативно изискващите се предпоставки на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Като краен извод е приел, че имотът е собствена земеделска земя, с възстановено право на собственост, която се ползва без правно основание, поради което заповедта на кмета е законосъобразна, а жалбата против нея е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията, обн. в ДВ, бр. 10 от 2009 г. - релевантна към момента на издаване на заповедта - по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От данните по делото безспорно е установено, че собственик на нивата, представляваща имот № 179015 е Чаню Чанев, получил я по дарение от своя баща и последната се ползва без правно основание от "Балкан Агро груп" ЕООД. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че Чаню Чанев е лице, на което правото на собственост върху земеделската земя не е възстановено, поради което не отговаря на първото изискване на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Вярно е, че правото на собственост върху земеделската земя не е възстановено на молителят, по чиято инициатива е започнало административното производство, но това лице е собственик на земеделска земя и е активно легитимирано да подаде искане до кмета за защита на правото си на собственост. Това е така защото законодателят не е направил разграничение относно начинът на придобиване на собствеността върху земеделската земя, дали е лице с възстановено право на собственост или лице, което е собственик, с придобито право по друг начин. От практиката се установява, че обикновено правото на собственост върху земеделската земя се възстановява на наследниците на общия наследодател, или то е придобито чрез делба, или транслативна сделка. Законодателят е придал значение на защитата на правото на собственост на земеделската земя според определението й, дадено в чл. 2 ЗСПЗЗ. Ноторно известно е, че ЗСПЗЗ възстановява правото на собственост върху земеделските земи и тъкмо за защитата на материалното право на собственост на земеделската земя е създаден и този облекчен административен ред визиран в чл. 34 ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че земята е земеделска по своя характер и предназначение не се оспорва. Същата защита, като на собствениците е предоставена и на ползвателите на земеделската земя, които я ползват на правно основание, без да е разграничен неговият вид. Едноличното дружество с ограничена отговорност въпреки дадената му възможност от административния орган не само пред него, но и пред съда не доказва правно основание за ползването на земеделската земя, поради което съдът правилно е приел, че кметът, като е иззел имота и е наредил предаването му на собственика е издал законосъобразна заповед. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касатора за присъждане на сторените разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,