Решение № 8521 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2009 г.

Решение № 8521 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. Щерю Георгиев от с. Ветрен, общ. Бургас и 2. Мариян Георгиев и Митко Георгиев от с. Ветрен, общ. Бургас срещу решение № 46 от 15.01.2009 г. по адм. д. № 455/2007 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението и допуснато съществено процесуално нарушение при конституиране на страните и кредитиране на съдебно-техническите експертизи (първоначална и допълнителна) се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответната ДНСК-София не излага становище по касационната жалба. Ответникът Милев, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационните жалби и моли за оставянето им без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, второ отделение приема, че първата касационната жалба на Щерю Георгиев е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Недопустима е втората касационна жалба, подадена от неучаствалите в производството пред административния съд лица Мариян Георгиев и Митко Георгиев, независимо, че е подадена при изрично визиране на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК. Съгласно тази разпоредба, лицата спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвували в делото. В конкретния случай касаторите Мариян Георгиев и Митко Георгиев не могат да черпят активната си легитимация от чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като не се легитимират като собственици на процесния незаконен строеж "надстройка над гараж" в УПИ Х-318, кв. 38 по плана на с. Ветрен, общ. Бургас, който е предмет на премахване по оспорената заповед № РД-14-87/22.02.2007 г. на началника на ДНСК и съдебното решение няма сила на присъдено нещо спрямо тях, т. е. не рефлектира в правната им сфера с неблагоприятните си последици. Нотариалният акт № 41, т. IХ, н. д. 1496/2007 г. сочи на придобита по дарение съсобственост върху имота 1/ 2 ид. ч. от УПИ Х-318, кв. 38 по плана на с. Ветрен, общ. Бургас (към дата 07.12.2007 г., т. е. след издаване на процесната заповед заповед № РД-14-87/22.02.2007 г. на зам. началника на ДНСК, а нот. актове №№ 72 и 73 от 1981 г. касаят собствеността върху жилищната сграда) основно застрояване в имота (. Следователно двамата касатори не разполагат с право на собственост върху процесната строеж "надстройка над гараж" в УПИ Х-318, кв. 38 по плана на с. Ветрен, общ. Бургас и не са извършители на строежа, поради което не е следвало да участват като заинтересовани страни в производството пред административния съд, респ. подадената касационна жалба по реда на чл. 210, ал. 2 АПК се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати. След проверка правилността на обжалваното решение, съдът намира жалбата на Щерю Георгиев за неоснователна. С решението, предмет на касационен контрол, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-14-87/22.02.2007 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "надстройка над гараж" в УПИ Х-318, кв. 38 по плана на с. Ветрен, общ. Бургас, изграден без строителни книжа от Щерю Георгиев. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1983 г. без строителни книжа и при неприложимост на режима по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, неделариран за узаконяване. Обсъдени са обстойно възраженията на страните и приетите по делото първоначално и допълнително заключения на съдебно-техническите експертизи, във връзка с останалите доказателства, сочещи на несъответствие на процесната надстройка с действащия ПУП от 1990 г. и техническите изисквания по ЗТСУ отм. и ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната "надстройка над гараж" в УПИ Х-318 е изградена без строителни книжа през 1983 г. от адресата на заповедта и съставлява жилищна площ. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран по реда на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ, както и по последващия правен ред за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, независимо, че е изграден преди 7 април 1987 г., тъй като не е допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му (отм. ЗТСУ) или съгласно сега действащия ЗУТ - изграден е при липса на ПУП, а в последващия такъв и действащ към момента от 1990 г. не е отразен като запазващо застрояване. Освен това е в противоречие с изискванията на чл. 97, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) и чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) във връзка с Наредба № 5/1977 г. и тези по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Предвид това и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно нарушение на съдопроизводствените правила, поради кредитиране на допълнителното заключение на експертизата са неоснователни, тъй като не е налице противоречие между първоначалното и допълнителното заключение, а второто доизяснява статута на процесната надстройка по действащия план от 1990 г. Освен това допълнителното заключение е прието от страните без оспорване и в присъствие на процесуалния представител на жалбоподателя Щерю Георгиев. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,