Решение № 3234 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2018 г.

Решение № 3234 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) - София срещу решение № 3354/21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1717 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221516000766-091-001/30.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение № 2287/22.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е лишено от обосновка, тъй като липсват конкретни мотиви, които да подкрепят извода за незаконосъобразност на РА. Сочи, че решението е постановено без да е изложена фактическата обстановка, възприета от съда въз основа на доказателствата по делото и при съобразяване на процесуалните правила за преценката им. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 077, 00 лв. Ответникът по касация – "Димар 88" ЕООД, чрез упълномощения адвокат, в представен писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Становището съдържа и конкретни процесуални пропуски на съдебния състав. Върховният административен съд (ВАС), Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд част от РА, в тежест на "Димар 88" ЕООД е определен данък по ЗДДС в размер на 69 800, 00 лв. и са начислени лихви за забава, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Киберлинк" ЕООД, "Е-Медия" ЕООД, "ЮП София" ЕООД, "Марс Електроник" ЕООД и "Агенция за наемане на персонал" ООД. От органа по приходите е счетено, че от ревизираното дружество не е установено какво точно е извършено от посочените дружества- доставчици, а процесните фактури не съдържат информация за съществените елементи на стопанските операции. Не са налице доказателства за реалното изпълнение на услугите, предмет на фактурите, не е доказана кадрова обезпеченост на доставчиците и т. н. Съдът в решението си е пренесъл фактически установявания, съдържащи се в решението на ДД "ОДОП" - София от констатациите на ревизиращите органи от насрещни проверки на доставчиците, които установяват липсата на годни доказателства и данни за реално осъществени доставки на услуги от посочените по-горе доставчици. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС на доставчиците; извършено е плащане по тях, което е осчетоводено в счетоводството на ревизираното лице; "Димар 88" ЕООД е организирало и приложило двустранна форма на счетоводни записвания, в съответствие със Закона за счетоводството, НСС и ЗДДС; всички фактури по процесните доставки са осчетоводени и са отразени по сметки и регистри в счетоводството на ревизираното дружество; доставчиците не притежават собствени дълготрайни материални активи и нямат регистрирани трудови договори; посочило е, че услугите са извършени от студенти. От жалбоподателя са представени писмени документи, ангажирани са свидетелски показания. Приети са съдебно-техническа експертиза и доказателства за квалифициран електронен подпис на издателите на процесния РА, РД и ЗВР. В решението на първоинстанционния съд, с което е отменен РА като незаконосъобразен, се съдържа преповтаряне на установеното от фактическа и правна страна в решението на директора на Д "ОДОП" – София, включително и в частта, в която РА е бил отменен. Посочени са изводите на вещото лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза, в която отново се коментират фактури, по които е признат данъчен кредит с отменителната част на решението на директора на Д "ОДОП" – София. Не е отделено спорното от безспорното, доколкото по-голямата част от констатациите на експертизата не са спорни. Въпреки проведените няколко съдебни заседания с дадена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, съдът не е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Изобщо не е изложил свои мотиви, нито е стигнал до каквито и да било обосновани изводи, а е преповторил фактическите констатации и е цитирал общи правни разпоредби и отговорите, дадени от вещото лице в заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил установените факти в хода на ревизионното производство, доказателствата по делото, не е обосновал крайните си изводи. С общи мотиви съдът е посочил, че установяванията на експерта за наличието на относимата документация при РЛ, проследяването на счетоводното отразяване, извършените плащания, води на извода за реалност на фактурираните доставки. Акцентирал е, че от органите по приходите не се установява наличието на данъчна измама. Съдът е следвало да анализира относимите към всяка една от процесните фактури за доставки предпоставки за признаване на данъчен кредит, респективно да обоснове формирания краен извод за незаконосъобразност на РА с оборени фактически и правни констатации в същия. Първоинстанционният съд не се е произнесъл изобщо по доказателствената сила на приетите доказателства, включително не е посочил какви фактически установявания прави въз основа на заключенията на ССчЕ. Съдът не е формирал никакви изводи на база приетите по делото доказателства, тези събрани в хода на ревизията и тези в съдебното производство. По отношение на тяхната доказателствена тежест и възможността с тях да бъдат оборени констатациите на органа по приходите, съдът не излага мотиви. Задължение на съда е да обсъди и анализира представените доказателства от жалбоподателя и приета експертиза, поотделно и в съвкупност, и да посочи какви констатации прави въз основа на тях. Задължение на съда е да обоснове със съответни мотиви крайния си извод за законосъобразност или незаконосъобразност на РА. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и за излагане на мотиви е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, а липсата на мотиви прави невъзможен инстанционния контрол. Обжалваното решение съдържа изключително лаконични, бланкетни и общи мотиви, без констатации относно конкретните спорни факти. Съдът е следвало да изложи отделни мотиви относно отделните спорни въпроси – налице ли е индивидуализация на услугите по процесните фактури и едва ако установи, че такава е налице може да се обсъждат доказателствата за реалност на доставките. Следвало е да извърши и преценка на заключението на ССчЕ по реда на чл. 202 ГПК, като го обсъди ведно с представените доказателства по делото. Основателно е възражението на касатора, че счетоводното отразяване и извършеното плащане не са достатъчни за такъв извод. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд като съд по същество, е длъжен да изследва всички обективни факти, установени в хода, както на ревизията, така и в хода на административния и съдебния процес, след което да обоснове извод за наличие на законовите предпоставки за начисляване на данък по ЗДДС. Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви, свързани с конкретните доставки и предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по всяка от тях, липса на обосновани изводи за реалност на доставките по процесните фактури и при необоснованост на крайния извод за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като съд по същество. При новото разглеждане на делото съдът следва да направи и изложи фактическите си изводи като извърши анализ на всички спорни моменти и ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,