Решение № 167 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 503/2008 г.

Решение № 167 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 503/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. Ц., гр. С., срещу въззивно решение от 8.11.2007 г. по гр. д. № 223/07 г. на Силистренския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон - основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че съдът не е определил правилно квотите, при които е допусната делбата на дворното място. Счита, че правилните квоти са 5/6 ид.ч. за него и 1/6 ид.ч. за Д. С. Касационна жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Ответницата по касационната жалба Д. В. С., гр. С., не изразява становище. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С атакуваното решение Силистренският окръжен съд е оставил в сила решение № 64 от 27.06.2007 г. по гр. д. № 6/2007 г. на Силистренския районен съд в частта, определяща квотите при които е допусната делба на 1/2 ид.ч. от дворно място, представляващо част от УПИ № 9* кв.28 по ПУП на гр. С., цялото с площ 436 кв. м., находящо се на ул. "М" № 48а, а именно: 2/3 ид.ч. за Е. Ц. и 1/3 ид.ч. за Д. С. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 75/1962 г. наследодателят на страните В е придобил в хипотезата на СИО 1/2 ид.ч. от дворно място от 288 кв. м.застроено и незастроено, заедно с намиращите се в него сгради: къща, състояща се от 6 стаи и един магазин, като дворното място е цялото от 436 кв. м., находящо се на ул."М", съставляващо имот пл. № 806, парцел ****, кв.221 по отменения регулационен план на града. С нотариален акт № 96/3.11.1998 г. наследодателят на страните по делото - техен баща В, е прехвърлил на Е. Ц. срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 ид.ч. от дворното място по нот.акт № 75/1962 г., както и 2/3 ид.ч. от постройките в имота, а именно масивен гараж и двуетажна жилищна сграда с две стаи, кухня, коридор и баня- тоалетна, разположени на първия етаж и две стаи, кухня, коридор и баня- тоалетна, разположени на втория етаж и мазе, застроени в източната част на парцела. С договор за доброволна делба от 14.04.1964 г. В. Ц. е получил в дял - 1/2 ид.ч. от дворното място, застроено и незастроено, общо с пространство 436 кв. м., заедно с една двуетажна жилищна сграда, застроена в източната част на парцела. Съпругата на Велико Ц. - И., е починала на 4.10.1997 г. и оставила за наследници В, Д. - дъщеря и Е. С нотариален акт от 3.11.1998 г. Велико Ц. е прехвърлил на сина си Е. Ц. срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 436 кв. м., заедно с 2/3 ид.ч. от постройки: масивен гараж и двуетажна жилищна сграда, с две стаи, кухня и баня на първия етаж и същите на втория етаж. Велико Ц. е починал на 25.04.2002 г. и е оставил за наследници дъщеря Д. С. и син - Е. Ц. При тези данни незаконосъобразен е изводът на въззивния съд относно определената квота в съсобствеността на дворното място за касатора Е. Ц. С договора за издръжка и гледане на него му е прехвърлена 1/3 ид.ч. от дворното място, а не 1/3 ид.ч. от 1/2 ид.ч от мястото, както е приел въззивният съд. Към момента на прехвърляне Велико Ц. е притежавал на собствено основание и по силата на наследствено правоприемство от съпругата си общо 1/3 ид.ч. от цялото дворно място, равнозначни на 4/6 ид.ч. от имота, представляващ 1/2 ид.ч. от същото дворно място /от тях 3/6 ид.ч. на собствено основание и 1/6 ид.ч. по наследство от съпругата/. По делото не е било спорно, че имотът е придобит по време на брака на родителите на страните. При това положение по силата на договора за издръжка и гледане и наследственото правоприемството от своята майка касаторът притежава общо 5/6 ид.ч. от недвижимия имот, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място /4/6 ид.ч., прехвърлени по договора за издръжка и гледане и 1/6 ид.ч. по наследство от майка си/, или 5/12 ид.ч. от цялото дворно място. Изложеното налага извод за материална незаконосъобразност на въззивното решение и неговото касиране. На основание чл. 218ж ГПК (отм.) следва да се постанови друго, с което квотата на касатора се определи съгласно приетото по-горе. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.