Решение № 2972 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2020 г.

ВАСV отделение08.03.2021 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7241 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 10508/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати сторените в настоящото производство разноски, както следва: на Столична община – 50 (петдесет) лева, за юрисконсултско възнаграждение; на С. Цветанова – 250 (двеста и петдесет) лева, заплатено адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Е. Ангелова да заплати сторените в настоящото производство разноски, както следва: на Столична община – 50 (петдесет) лева, за юрисконсултско възнаграждение; на С. Цветанова – 250 (двеста и петдесет) лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2972 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата – подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Кръстева, а втората – подадена от Е. Ангелова, чрез пълномощник по делото адвокат А. Чобанова, против решение № 7241 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 10508/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 39 състав. С обжалваното решение АССГ: 1. е оставил без разглеждане жалбата на С. Цветанова срещу Решение № 506/19.12.2018 г. по пр. № 98/2012 г. на КЗД като недопустима поради липса на правен интерес (актът е с благоприятен за жалбоподателката диспозитив, а изложените към него мотиви не подлежат на самостоятелно обжалване пред съд); 2. по жалба на С. Цветанова е отменил Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2012 г. на КЗД в частта, с която е установено, че С. Цветанова е извършила спрямо Е. Ангелова 1) дискриминация по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) под формата на "тормоз" на основата на признака "синдикална принадлежност", за което й е наложена глоба в размер на 250 лева, 2) нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., за което й е наложена глоба в размер на 200 лева, 3) пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" и нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр., за което й е наложено глоба в размер на 200 лева, като е присъдил сторените от жалбоподателката разноски в тежест на КЗД; 3. е отхвърлил оспорването по жалба на Е. Ангелова срещу Решение № 506/19.12.2018 г. на КЗД, с което е установено, че С. Цветанова не е извършила спрямо жалбоподателката дискриминация на основа на признака "лично положение", като е осъдил Е. Ангелова да заплати на КЗД разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател – КЗД оспорва решението на АССГ в частта, с която отменя Решение № 300/19.07.2018 г. на КЗД, в обжалваната му част, и осъжда КЗД да заплати сумата от 410 лева разноски на С. Цветанова. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че не е налице пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност", не е нарушена разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. и не е осъществен тормоз спрямо Е. Ангелова по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. Счита за безспорно установено по делото, че синдикалната принадлежност на Ангелова е в основата на започналия спрямо нея тормоз от страна на С. Цветанова. Фактите и обстоятелствата относно констатираните и санкционирани с Решение № 300/19.07.2018 г. на КЗД нарушения на антидискриминационното законодателство са били правилно установени от органа, в съответствие със събраните доказателства, като въз основа на тях е изведен единствено възможният правен извод. Поискана е отмяна на съдебното решение, в обжалваната му част, и постановяването на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. Цветанова срещу Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2012 г. на КЗД. Направено е искане за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции относно тази част на решението на КЗД. В допълнително депозирано писмено становище по делото е уточнено, че претендираните разноски включват възнаграждение за защита от юрисконсулт и платена държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 лева. Касационният жалбоподател – Е. Ангелова, оспорва решението на АССГ в неговата цялост, като развива доводи за неправилност поради постановяването му при неправилно прилагане на относимото материално право, нарушение на процесуалните правила и необоснованост на изводите на съда – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба, както и в представената писмена защита по делото, е коментирана непълнотата и неправилността на първоинстанционното решение при обсъждане на събраните по административната преписка и в хода на съдебното производство доказателства, въз основа на които погрешно съдът е приел, че не е осъществена претендираната дискриминация по признак "синдикална принадлежност" и "лично положение" спрямо Е. Ангелова. Твърди, че анализът на съда не почива на дължимата правна обосновка, съобразно съществуващите и относими към казуса факти. Неправилно съдът е преценил, че представените от нея в административното производство доказателства не са достатъчни за обръщане на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. и ангажиране на отговорността на ответната страна по оплакванията за дискриминация с оглед доказване липсата на нарушено право на равно третиране. Заявява, че от една страна съдът не се е произнесъл по всички нейни доводи и искания, релевирани пред КЗД, а от друга – се е произнасял свръх петитум, като е съобразявал факти и правил установявания, непретендирани от никоя от страните по спора. Иска се отмяна на решението на АССГ в неговата цялост като противоречиво, объркано, необосновано и немотивирано и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. Цветанова срещу Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2012 г. на КЗД, в обжалваната му част и да бъде уважена жалбата на касаторката срещу Решение № 506/19.12.2018 г. на КЗД по с. пр., като Решение № 300/19.07.2018 г. се допълни с признание за осъществена спрямо Е. Ангелова пряка/непряка дискриминация или тормоз по признак "лично положение" или "обществено положение" или "членство в синдикална организация", "увреждане", "образование" или друг относим признак, съобразен самостоятелно от съда. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските. Ответникът – С. Цветанова, в депозирани писмени бележки и в съдебно заседание, чрез пълномощник по делото адвокат Р. Беловеждова, оспорва двете касационни жалби като неоснователни. Моли същите да бъдат оставени без уважение и да й бъдат присъдени разноски за касационното производство, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на касатора разноски. Ответникът – кметът на Столична община, чрез представляващия го в производството гл. юрисконсулт В. Георгиева, в депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Моли оспореният съдебен акт да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на касатора Е. Ангелова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Доколкото с касационната жалба на КЗД се оспорва част от решението на АССГ, която е предмет на оспорване и от касатора Е. Ангелова, то настоящият съд ще се произнесе по основателността на двете жалби общо, като обсъди съвместно оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност на решаващите изводи на съда. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения. Предмет на оспорване в производството пред АССГ са Решение № 300/19.07.2018 г. на КЗД по пр. № 98/2012 г. само в частта, с която е установено, че С. Цветанова е извършила спрямо Е. Ангелова 1) "тормоз" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на признака "синдикална принадлежност", за което й е наложена глоба в размер на 250 лева, 2) нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., за което й е наложена глоба в размер на 200 лева, 3) пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" и нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр., за което й е наложена глоба в размер на 200 лева, и допълващо Решение № 506/19.12.2018 г. на КЗД по с. пр., с което е отхвърлено като неоснователно заявеното от Е. Ангелова оплакване за дискриминация по признак "лично положение". Останалата част от Решение № 300/19.07.2018 г. на КЗД, с която е установено, че спрямо Е. Ангелова не е извършено преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр., както и че ответната страна кметът на Столична община – Йорданка Фандъкова не е извършила нарушение на ЗЗДискр. спрямо оплакващата се, не е било обжалвано пред административния съд, поради което правилно решаващият състав на АССГ е посочил, че в тази част решението на КЗД е влязло в сила и е извън предмета на съдебното производство. Ето защо, следва да бъдат оставени без разглеждане от настоящия касационен състав доводите на Е. Ангелова, изложени в касационната й жалба във връзка с твърдения за осъществено спрямо нея "преследване" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. В развилото се пред АССГ производство, съдът след подробно изложение на фактите и обстоятелствата по спора, изяснени въз основа на събраните по делото значителен обем доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, изискала е и приложила доказателства и становища от участниците в производството, като представените документи са били обсъдени, изготвен е доклад-заключение, проведени са открити заседания, за които страните са били надлежно призовани. В рамките на съдебното дирене съдът е събрал и гласни доказателства, които също е обсъдил. На базата на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че Решение № 300/19.07.2018 г. (в обжалваната му част) и допълващо Решение № 506/19.12.2018 г. на КЗД по пр. № 98/2012 г. са постановени от компетентен орган – надлежно конституиран и заседавал състав на КЗД, при необходимото мнозинство, спазени са изискванията за писмена форма и съдържание на административните актове, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентиращи тяхното издаване. Съдът е посочил в решението си, че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства, необходими за установяване на спорния предмет на делото, т. е. установени са всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, но същите не са били анализирани в тяхната пълнота и съвкупност, което е довело до погрешни правни изводи, обективирани в Решение № 300/19.07.2018 г. на КЗД, в обжалваната му част. Въз основа на подробно мотивирани фактически и правни съображения, съдът е отменил решението на КЗД в посочената част като материално незаконосъобразно, а Решение № 506/19.12.2018 г. на КЗД е потвърдил като правилно, с оглед изведените крайни изводи за липса на дискриминационно третиране на жалбоподателката Е. Ангелова, в претендираните пред КЗД форми, от страна на нейния работодател С. Цветанова в процесния период – м. януари-м. април 2012 г. Решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да се произнесе относно материалната законосъобразност на оспорените актове, съдът е изследвал най-напред спорния предмет на делото, като е съобразил наведените с инициативните документи пред КЗД оплаквания на Е. Ангелова, формираните от страна на компетентния административен орган фактически и правни установявания по предявените твърдения за дискриминация и постановените от административния съд съдебни актове в рамките на развилите се производства по обжалване решенията на КЗД. По този начин е бил очертан предметът на доказване в съдебното производство, по който АССГ се е произнесъл с оспореното решение № 7241 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 10508/2018 г., чиято законосъобразност следва да бъде проверена от настоящата касационна инстанция. Съдът е разгледал съвместно насрещните доводи и възражения на С. Цветанова и Е. Ангелова срещу съответно засягащите ги актове (в цялост или частично) на КЗД, като е определил, че спорът по делото е относно приложението на материалния закон и конкретно досежно въпроса, доказва ли се с оглед събраните пред административния орган и първоинстанционния съд множество и относими доказателства претенцията за осъществен спрямо Е. Ангелова от страна на С. Цветанова: 1) "тормоз" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. по признак "синдикална принадлежност", 2) нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. – право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, 3) пряка дискриминация и нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. – във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на Ангелова, по признак "синдикална принадлежност" и 4) дискриминация по признак "лично положение". Ясно очертан е и процесният период, за който се отнасят по същество оплакванията на Ангелова за осъществени спрямо нея дискриминационни прояви – от 3.01.2012 г. (когато С. Цветанова е назначена за директор на Дома за деца "Асен Златарев", гр. София, в който като възпитател работи Ангелова) до 15.03.2012 г. (от която дата е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката), респективно до 5.04.2012 г. (когато Ангелова подава жалбата си до КЗД), но във всички случаи най-късно до 26.04.2012 г., когато Ангелова е получила лично срещу подпис трудовата си книжка при повторно посещение в дома. При анализа на правнорелевантните факти и преценката за съответствието им с относимата материалноправна уредба, съдът е възприел подход, при който е изследвал поотделно всяко от твърденията на Е. Ангелова до КЗД за обективирани спрямо нея от страна на С. Цветанова (в качеството й на директор на дома за деца) в процесния период дискриминационни актове, като съобразно изяснения предмет на спора съдът е разгледал въпроса за съставомерността на всяко едно от деянията с оглед претендираните форми на дискриминация: "тормоз" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., нарушение на принципа за равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд съгласно чл. 14 от ЗЗДискр., пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "синдикална принадлежност", нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Ангелова на основата на признака "синдикална принадлежност" и дискриминация по признак "лично положение". По отношение на факта, че С. Цветанова в качеството й на директор на дома за деца е приела докладна с вх. № 6/9.01.2012 г. от А. Грънчаров (доказан и неоспорен от Цветанова факт), съдът е намерил, че същият не би могъл да се квалифицира като дискриминационен акт спрямо Ангелова, тъй като не е насочен към нея, касае взаимоотношенията между възпитателя Грънчаров и директорката Цветанова и по същество представлява изпълнение на служебните задължения на последната във връзка с приемане и обработване на постъпващата кореспонденция. Изводът на АССГ се споделя от касационната инстанция. Обстойно обсъдено от съда е посоченото в жалбата на Ангелова до КЗД като дискриминационен акт на Цветанова изменение на длъжностното разписание на дома, в сила от 10.02.2012 г. С него наличието на професионална квалификация/специализация в областта "социални дейности" е въведено сред минималните изисквания за заемане на длъжността "възпитател", от която жалбоподателката Ангелова е била освободена със заповед на директора на дома от 15.03.2012 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) – "не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа". Установено е, че, считано от 10.02.2012 г. са променени минималните изисквания не само за длъжността "възпитател", но и тези за длъжността "счетоводител", както и се извършва трансформиране на два вида длъжности: 1 щатна бройка "сътрудник социални дейности" се трансформира в 1 щатна бройка "технически сътрудник", а 3 щатни бройки "чистач" се трансформират в 3 щатни бройки "помощник-възпитател". От приложена в административната преписка справка на кмета на Столична община с информация за резултата от извършени проверки в дома по постъпили сигнали се установява, че предстоящото към онзи момент закриване на дома през 2014 г. е било част от Областната стратегия за развитие на социалните услуги в Област София 2011 – 2015 г., предвиждаща деинституционализация на домовете за деца. Едно от направленията на тази стратегия е развитието на човешките ресурси, ангажирани в сферата на социалните услуги за деца, което именно е наложило предприемането на мерки за повишаване на професионалната квалификация на работещите в домовете. Наред с това, съдът изрично е посочил, че извън предметния обхват на дължимия инстанционен контрол в настоящото производство е въпросът за целесъобразността, обосноваността и законосъобразността на въведените с длъжностното разписание от 10.02.2012 г. промени по отношение на длъжността "възпитател". Нещо повече, утвърденото от работодателя Цветанова длъжностно разписание от 10.02.2012 г. следва да бъде прието за валидно предвид разрешения с окончателен съдебен акт спор относно законосъобразността на освобождаването на Ангелова от длъжността "възпитател" (решение от 19.11.2013 г. по гр. дело № 30903/2012 г. по описа на СРС, оставено в сила с решение № 2426 от 9.04.2014 г. по в. гр. дело № 2361/2014 г. по описа на СГС). В рамките на провелото се пред общия съд производство жалбоподателката Ангелова е имала възможността да обори истинността на въпросното длъжностно разписание. След като компетентният съд при разглеждане на жалбата на Ангелова срещу заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение не е формирал извод, че същото е незаконосъобразно извършено въз основа на "привидно" или "фалшиво" длъжностно разписание, то не е налице каквото и да е основание и тук, в рамките на настоящия спор с предмет нарушение на антидискриминационното законодателство, да се поставя под съмнение валидността и истинността на това длъжностно разписание. Изводът на АССГ следва да бъде потвърден. Е. Ангелова е освободена от длъжността "възпитател" именно съобразно въведеното с длъжностното разписание от 10.02.2012 г. ново минимално изискване към длъжността, на което тя не отговаря (обстоятелство, което не оспорва), поради което фактът на утвърждаване и привеждане в действие на длъжностното разписание не разкрива сам по себе си състав на дискриминационно поведение по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, нито съставлява неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на защитен признак съобразно ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр. Не представлява акт на дискриминация спрямо Ангелова и публикуваната обява от директорката Цветанова в сайта Jоbs. bg за длъжността "възпитател" на 9.02.2012 г., в която не е било отразено новото минимално изискване за длъжността, считано от 10.02.2012 г. Съдът е посочил, че липсата на изрично включване в обявата на новото изискване не е от съществено значение, тъй като от една страна към 9.02.2012 г. новото длъжностно разписание, респективно новите длъжностни характеристики все още не са влезли в сила, а от друга - от наетите впоследствие възпитатели (четирима на брой), само един не е отговарял на минималното изискване за професионална квалификация/специализация по "социални дейности" – Маджарова, специалност "Педагогика на девиантното поведение", назначена последна от четиримата на 12.04.2012 г. и останала на работа в дома до 2015 г. В допълнение към установеното от първоинстанционния съд следва да се посочи, че заявеното от Е. Ангелова оплакване пред КЗД е за целено уволнение на служителите в дома (в това число и на нея самата), които не притежават определен образователен ценз, във връзка с което били въведени новите минимални изисквания за длъжността "възпитател". Така формулирано, оплакването не сочи на реализирано дискриминационно деяние в някоя от хипотезите по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Безспорно доказано по делото е, че Е. Ангелова не е единственият освободен служител поради несъответствие с новите минимални изисквания за заемане на длъжността "възпитател", т. е. същите не са били приложени изключително и само спрямо нея като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, за да е налице основателно съмнение относно привидността на въведения с длъжностното разписание нов критерий/изискване за лицата, заемащи длъжността "възпитател". Предвид изложеното, не може да се направи извод, че публикуването на интернет обява за длъжността "възпитател" без изрично посочване в нея на предстоящото ново минимално изискване за професионална квалификация/специализация, е акт на дискриминация, насочен пряко срещу жалбоподателката Ангелова, която един месец по-късно и в момент, предхождащ назначаването на първия служител по обявата (Тодоров – на 27.03.2012 г.) е била освободена от същата длъжност със заповед от 15.03.2012 г. по причина, че не отговаря на новото минимално изискване. В случая, за да е налице пряка дискриминация спрямо Ангелова, осъществена чрез описаното деяние, е необходимо тя да е била третирана по-неблагоприятно спрямо други лица в сравнимо сходно положение. В сравнимо сходно положение са се намирали още шестима служители на длъжността "възпитател" – Н. Йотова, К. Георгиев, И. Асса, Е, Стефанов, Г. Парцов и Г. Иванов, като и шестимата не са отговаряли на въведеното с длъжностното разписание от 10.02.2012 г. минимално изискване, с оглед на което в рамките на няколко месеца – от март до септември 2012 г., те са били поетапно освободени от длъжността. Следва още да се посочи, че конкретната дата, на която е била публикувана обявата за длъжността "възпитател" (относно която страните спорят – 9.02.2012 г. или 19.03.2012 г.), няма решаващо значение за извода, съставлява ли този акт форма на неравно третиране, поставящо работещата в дома Е. Ангелова в по-малко благоприятно положение спрямо нейните колеги на същата длъжност, които към момента на въвеждане на изискването също като нея не са притежавали квалификация/специализация в областта "социални дейности". Независимо кога е публикувана обявата, факт е, че първите назначени съгласно обявата служители отговарят на новото изискване за образователен ценз, поради което не би могло да бъде извършвано сравнение между тях и Е. Ангелова, още повече към момент, в който тяхното назначаване е само едно бъдещо, несигурно събитие. На следващо място, съдът е приел, че като е уведомила с писмо от 7.03.2012 г. синдикалния орган в КТ "Подкрепа" за предстоящото освобождаване на Е. Ангелова поради промяна в минималните изисквания за заемане на длъжността "възпитател", на които тя не отговаря, директорката Цветанова не е осъществила форма на тормоз в претендирания от оспорващата смисъл по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Изяснено от доказателствата по делото е, че такова уведомление е било направено и по отношение на друга служителка в дома - Йотова, която също като Ангелова е член на синдикалната секция. Директорката С. Цветанова е била запозната с обстоятелството, че Ангелова и Йотова са синдикални членове, като с оглед предприетите действия в изпълнение на стратегията за развитие на социалните услуги в Област София, за която стана дума по-горе, е уведомила синдикалната организация за предстоящото освобождаване на служителките поради несъответствие с променените изисквания за длъжността. Правилно обсъжданото действие на С. Цветанова е възприето от административния съд като изпълнение на нейни служебни задължения, съобразно утвърдена стандартна процедура по Кодекса на труда. Няма данни това действие на Цветанова да е преследвало или обективно да е довело до резултат, свързан с накърняване достойнството на Ангелова и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за нея. Развитите в противоположен смисъл възражения на Е. Ангелова са резултат на субективно възприемане и интерпретиране на обстоятелствата, което обаче не е достатъчно, за да се обоснове реализиран състав на дискриминационно нарушение по чл. 5 от ЗЗДискр. Извън своя уведомителен характер за предстоящото към онзи момент прекратяване на трудовото правоотношение с Ангелова (което в крайна сметка е било признато за законосъобразно извършено с влязло в сила съдебно решение), писмото на Цветанова до синдикалния орган в КТ "Подкрепа" от 7.03.2012 г. не притежава каквито и да е заплашващи, застрашаващи или накърняващи достойнството и личността на Ангелова белези, поради което правилно претенцията за осъществен чрез него "тормоз" по чл. 5 от ЗЗДискр. е отхвърлена като неоснователна от административния съд. Обсъдените дотук деяния, сочени от Е. Ангелова като дискриминационни, са разгледани от съда в контекста на заявеното от нея в жалбите до КЗД оплакване, а именно, че същите тя понесла в качеството й на възпитател с над 20 години стаж в дома за деца "Асен Златарев", гр. София. Оттук съдът е извел заключението, че така соченият от Ангелова индивидуален белег във връзка с твърденията за дискриминация, е единствената характеристика, която би могла да се свърже със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – "лично положение". По този въпрос, в обжалваното Решение № 506/19.12.2018 г. по пр. № 98/2012 г. КЗД е приела, че посочените от жалбоподателката конкретни характеристики "дългогодишен стаж" и "професионална квалификация", като попадащи в обхвата на само един от заявените защитни признаци, а именно – "лично положение", не съставляват основание за предприетите спрямо нея действия от работодателя. Изводът е потвърден от първоинстанционния съд, който в мотивите към своето решение уточнява, че нито едно от събраните по делото доказателства, гласни и устни, не сочи на извода, че някое от коментираните действия на С. Цветанова е било извършено по причина или във връзка конкретно с качеството на Ангелова на дългогодишен възпитател в дома. В обобщение, съдът е констатирал, че претендиращото дискриминация лице не е било дискриминирано по признак "лично положение", с оглед доказания индивидуален белег – повече от 20 години стаж като възпитател в дома, от директорката Цветанова в процесния период. Направеният извод като фактически и правно обоснован се подкрепя и от настоящата касационна инстанция. Не са налице данни да се счита, че освобождаването на Ангелова от работа е станало не по причина на нововъведеното изискване за длъжността, а поради това, че е с най-голям стаж от възпитателите, неотговарящи на изискването. Твърденията на Ангелова за осъществена спрямо нея дискриминация по признак "лично положение" остават неизяснени и твърде общи, а оттам и недоказани. Не са наведени аргументи и представени доказателства, от които да е видна причинно-следствената връзка между освобождаването на Ангелова на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ от една страна и притежавания от нея трудов стаж като възпитател в дома от друга. Не се доказва и по какъв начин прекратяването на трудовото правоотношение с жалбоподателката на законно правно основание, потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, съставлява неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на с. з. От ответната страна по претенцията за дискриминация са представени достоверни данни за причините и обстоятелствата, довели до необходимостта от освобождаване на определени служители на дома, като при освобождаването им е съобразявано единствено обстоятелството дали отговарят на променените минимални изисквания за длъжността "възпитател". Всички служители, които не притежават изискуемата квалификация/специализация, са били поетапно освободени, като при определяне на реда за тяхното освобождаване, работодателят е изхождал от съображения, относими към политиката на управление на човешките ресурси в ръководеното от него социално заведение. Подобни съображения, доколкото липсват каквито и да е данни, че с тях се прикрива конкретно дискриминационно поведение, не могат да бъдат квалифицирани сами по себе си като форма на неравно третиране на едни служители спрямо други, още повече че те не подлежат на преценка/преоценка по същество от контролната съдебна инстанция. По отношение оплакванията на Е. Ангелова, че с действията си директорката Цветанова осъществила спрямо нея дискриминация по признак "синдикална принадлежност", решаващият състав на АССГ е оборил всички констатации и правни изводи на административния орган в тази насока, обективирани в Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2012 г. на КЗД, като е аргументирал становището, че по преписката липсват доказателства за представени от Ангелова релевантни факти, които да могат да обърнат доказателствената тежест в административното производство по чл. 9 от ЗЗДискр., т. е. оплакванията до КЗД да съдържат такива факти, които да водят до обосновано предположение, че с действията си соченото като дискриминатор лице е допуснало твърдените нарушения на ЗЗДискр., и то на основата на признака "синдикална принадлежност". В тази връзка съдът е изследвал подробно обстоятелствата, отнасящи се до това кога в дома е учредена синдикална секция на КТ "Подкрепа", кои са нейните председател и членове, кога директорката Цветанова е узнала за учредяването, респективно - за синдикалното членство на Ангелова и на другите членове. Приел е за безспорно установено, че директорката е узнала за учредяване на синдикалната секция на 16.01.2012 г., като към 7.03.2012 г. със сигурност е била наясно и с членството на Е. Ангелова, т. е. към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Ангелова на работодателя са били известни всички горепосочени обстоятелства. Независимо от това обаче, извод за дискриминационно поведение от страна на Цветанова спрямо Ангелова на основание синдикалната й принадлежност не може да бъде направен, тъй като по делото липсват данни за извършвана в процесния период каквато и да е синдикална дейност от Ангелова, във връзка с която директорът на дома Цветанова да е предприела и обективирала определени действия. При правилна преценка на доказателствата по делото, съдът е констатирал, че сигналите и жалбите срещу ръководството на дома, на които Ангелова се позовава, са изхождали от нея в лично качество, а не като председател на синдикалната секция или като индивидуален синдикален член. Същевременно същите се отнасят до период, предхождащ процесния, в който директор на дома е не С. Цветанова, а Б. Латева. Действията на последната са били предмет на разглеждане при първоначалното произнасяне от страна КЗД с влязло в сила решение № 430 от 2014 г. по пр. № 98/2102 г., поради което не могат да служат като фактически основания и в настоящото производство, в което предмет на проверка за съответствие с антидискриминационното законодателство са единствено действията на С. Цветанова в качеството й на директор на дома за деца "Асен Златарев", гр. София в процесния период: януари-април 2012 г., по отношение на служителката Е. Ангелова. В посочения период, освен прекратяване на трудовото правоотношение, не се доказва извършването на друго действие на Цветанова спрямо Ангелова, което евентуално да би могло да бъде обвързано с претенцията за дискриминация по признака "синдикална принадлежност". Съдът е изследвал подробно този въпрос, като е изложил фактически и правни съображения, с които е обосновал крайния извод за недоказана дискриминация и "тормоз" спрямо Ангелова, осъществени по причина на синдикалното й членство. Установено е, че поетапно са били освободени всички общо седем на брой възпитатели в дома, които не отговарят на новото минимално изискване по длъжностното разписание от 10.02.2012 г., независимо от конкретното правно основание, на което е издадена заповедта за прекратяване на трудовото им правоотношение. От тези седем възпитатели доказано петима са били членове на учредената в дома синдикална секция – Ангелова, Йотова, Стефанов, Филипов и Грънчаров, макар за не всички от тях директорката Цветанова да е била своевременно уведомена, както и за не всички от тях да се съдържа информация в трудовите досиета относно синдикалното им членство. Филипов и Грънчаров са били освободени не защото не отговарят на новото минимално изискване за длъжността, а поради изтекъл срок на изпитване по чл. 71, ал. 1 от КТ. Поради това същите не се намират в еднакво, сравнимо положение с жалбоподателката Ангелова за целите на дължимата по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. проверка за осъществена пряка дискриминация, тъй като за тях са били налице обстоятелства, неотносими към положението на Ангелова. Другите двама възпитатели, членове на секцията – Йотова и Стефанов, са освободени на същото основание като Ангелова – несъответствие с новото минимално изискване за длъжността. Макар това да се е случило на по-късен етап (Йотова – една седмица след Ангелова, Стефанов – няколко месеца по-късно), не са налице данни, така осъщественото прекратяване на трудовите им правоотношение да е било извършено по начин, който поставя Ангелова в особено неблагоприятно положение спрямо всеки един от тях. Редът на освобождаване на възпитателите на посоченото основание сам по себе си не представлява форма на неравно третиране. Противното би означавало, че единствено възможният законосъобразен, допустим от нормите на ЗЗДискр. подход за работодателя би бил да пристъпи към едновременно и всеобхватно, вместо поетапно и последователно освобождаване на всички свои служители, които не отговарят на новоутвърдените изисквания за длъжността. Това на свой ред би довело да сериозни и неоправдани затруднения за осъществяване неговата дейност, до постигане на крайната цел за постепенно деинституционализиране на домовете за деца в периода 2011-2015 г. Предвид изложеното, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че Е. Ангелова не е била третирана по-неблагоприятно от колегите си, заемащи същата длъжност и неотговарящи на новото минимално изискване за нейното изпълнение, като не се установява каквато и да е връзка между освобождаването на Ангелова от работа и качеството й на синдикален член и председател на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в дома. Несъмнено доказано по делото е, че всички синдикални членове, заемащи длъжността "възпитател", са били освободени в рамките на относително кратък период от време – между м. март и м. юни 2012 г. Със сходни мотиви съдът е отхвърлил и оплакването на Ангелова за допуснато нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр., неправилно прието от КЗД като основателно. Не се установява от данните по делото с какво приложените спрямо жалбоподателката критерии при едностранното прекратяване на трудовия й договор са били различни от тези, приложени спрямо останалите освободени служители, които не са притежавали изискуемата съгласно новото длъжностно разписание професионална квалификация/специализация. Освободено поетапно са всички възпитатели, които не са отговаряли на новото минимално изискване – седем на брой. Сред тях има както синдикални членове като Ангелова, така и такива, за които няма сведения да са били синдикални членове. От решаващо значение е фактът, че всички те – непритежаващи изискуемата специалност възпитатели, са били освободени. Без значение в случая е точно в каква поредност е станало това. Не се доказва, а и не се твърди с какво конкретно приложеният спрямо Ангелова критерий при преценката за нейното освобождаване се различава от приложения спрямо колегите й в сравнимо положение. В тази връзка следва да се отбележи също така, че в голямата си част доводите на Ангелова относно допуснато нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. по същество касаят въпроси, относими към законността на освобождаването й, потвърдено с влязъл в сила съдебен акт от 2014 г. По изложените съображения, настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни констатации на АССГ относно липсата на нарушение по чл. 21 от ЗЗДискр., извършено от директорката на дома Цветанова посредством прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Ангелова на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, във връзка с новото минимално изискване за длъжността "възпитател" съгласно длъжностно разписание от 10.02.2012 г. На следващо място, изводът за неосъществена спрямо Ангелова пряка/непряка дискриминация и тормоз по сочените признаци "лично положение" и "синдикална принадлежност" се доказва и по отношение на претендираното от нея неравностойно третиране спрямо останалите й колеги, изразено чрез търсенето на отговорност за неизпълнение на задълженията й по длъжностна характеристика, като подобни действия не били предприемани спрямо останалите възпитатели. Съдът е анализирал приложените по делото доказателства, от които е установил, че писмени обяснения са били изисквани от много други служители в дома, по повод на най-различни нарушения, като не се доказва конкретен случай, в който при едни и същи обстоятелства, Ангелова да е била по-неблагоприятно третирана в сравнение със свои колеги, съответно да е била дисциплинарно наказана, без същата отговорност да е потърсена от колегите й, намиращи се в сравнимо сходно положение. Правилно административният съд не е констатирал и наличието на данни, Е. Ангелова да е била неравно третирана спрямо останалите служители в дома, притежаващи Експертно решение на ТЕЛК. Поисканото от нея (устно) и неполучило удовлетворителен отговор преместване в друга група деца, само по себе си не съставлява по-неблагоприятно третиране на основата на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Не всяко ситуация, при която определени очаквания и претенции на служителя във връзка с упражняваните професионални задължения остават нереализирани в една или друга степен, би могла да бъда квалифицирана като дискриминация или тормоз по смисъла на ЗЗДискр. В случая, оплакванията на Е. Ангелова, заявени в жалбата до КЗД, са твърде общи и недостатъчни, за да се направи обосновано предположение, че действително е налице неравно третиране спрямо други лица, притежаващи ЕР на ТЕЛК, които неправомерно са получили по-благоприятно третиране от жалбоподателката при едни и същи условия. Правилно съдът не е квалифицирал като тормоз или дискриминация и липсата на писмен отговор от страна на директорката Цветанова на поисканата (отново устно) справка за полагаемия се на Ангелова платен годишен отпуск за 2009-2011 г. Не е ясно нито кога, нито дали изобщо подобно устно искане е било отправяно до Цветанова, която освен всичко друго не е и компетентният да предостави търсената информация служител в дома. Недоказани с оглед доказателствата по делото остават също така твърденията на Ангелова, че на 3.03.2012 г. и 11.03.2012 г. била изпратена сама с група деца, без издадена заповед за извеждането им от дома, както и че й е бил предоставен подвеждащ график на смените за м. март 2012 г., вследствие на което закъсняла за смяна. Неконкретизирано е и оплакването й, че всяко свое право като възпитател в дома за деца тя постигала след намесата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Не се сочат конкретни обстоятелства в тази насока, не се описват действия и ситуации, в които Ангелова да е била възпрепятствана да упражни свое субективно право, възможността за което същевременно да е била гарантирана на друг служител, намиращ се при сходни сравними обстоятелства. Така заявените от Ангелова твърдения не съответстват на изискването по чл. 9 от ЗЗДискр. относно разпределение на доказателствената тежест в производството пред КЗД. Съгласно цитираната разпоредба, за да прехвърли тежестта на доказване върху соченото като дискриминатор лице, оплакващият се следва да предостави в необходимия обем и степен на индивидуализация такива факти, които макар и да не доказват по несъмнен и категоричен начин претенцията за дискриминация, следва да формират обосновано предположение за нейното извършване. В случая, това не е било сторено от Е. Ангелова, като направеният подробен фактологичен и правен анализ на първоинстанционния съд, частично възпроизведен и в мотивите на настоящото решение, се потвърждава изцяло с оглед събраните и изследвани в своята съвкупност и относимост към предмета на спора доказателства по делото. Като правилни следва да бъдат споделени и съображенията на съда във връзка с възражението на жалбоподателката Ангелова за осъществено нарушение по чл. 14 от ЗЗДискр. И по отношение на това оплакване административният съд е оборил изводите на КЗД, обективирани в Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2012 г. на КЗД, в обжалваната му част. Правилна е преценката на съда да извърши сравнение, месец по месец в рамките на релевантния период, на получените от Ангелова и посочено лице за сравнение П. Мишева трудови възнаграждения за реално отработеното от тях време. Като е констатирал наличието на специфични обстоятелства за месеците февруари и март (ползване на болничен, изплащане на обезщетение за прекратено трудово правоотношение), съдът е приел, че надлежна съпоставка на полученото от двете служителки възнаграждение за реално отработен еднакъв/равностоен труд може да се направи единствено за месец януари, когато Ангелова е получила 626, 22 лева, а Мишева – 520, 26 лева. Цитираните стойности се установяват от представена с административната преписка Справка за получени възнаграждения от възпитатели в дома през първото шестмесечие на 2012 г. Въз основа на всичко гореизложено, първоинстанционният съд е извел в заключение, че наличните по делото доказателства не водят до извод за основателност на претендираните от Е. Ангелова пряка/непряка дискриминация по двата признака "синдикална принадлежност" и "лично положение", "тормоз" по признака "синдикална принадлежност", нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение отново по признак "синдикална принадлежност" и нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. В съответствие с тези изводи, като е отменил Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2102 г. на КЗД, в обжалваната му част и е отхвърлил жалбата на Е. Ангелова срещу Решение № 506/19.12.2018 г. по с. пр. решаващият състав на АССГ е постановил законосъобразен съдебен акт, чиито мотиви и диспозитив кореспондират изцяло на фактите по спора и приложимия материален закон. Сочените от жалбоподателката Ангелова като "дискриминационни" деяния на С. Цветанова не носят белезите на неравно третиране. В голямата си част, тези деяния обективират изпълнение на служебни правомощия от страна на Цветанова, които субективно са възприети от освободената от длъжността "възпитател" Е. Ангелова като насочени срещу нея с цел накърняване на достойнството й, създаване на враждебна, унизителна, обидна или застрашителна среда и нарушаване на правата й, гарантирани със ЗЗДискр. Независимо от субективните усещане и възприятие на оплакващия се, дискриминационен състав по смисъла на чл. 4, ал. 2 и/или ал. 3 от ЗЗДискр. е налице тогава, когато се установи, че визираното като дискриминационно поведение действително представлява по-неблагоприятно третиране на лицето спрямо други лица при сравними сходни обстоятелство (чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.), респективно води до поставянето му в по-неблагоприятно положение вследствие прилагането на привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр.), като и в двата случая нежеланото неравно третиране следва да произтича, да е основано и обосновано с притежаването на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, т. е. да е налице пряка причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и сочения защитен признак. В случая, нито едно от посочените в жалбата до КЗД деяния на директорката С. Цветанова не е годно да обоснове наличие на обективирано неравно третиране на Ангелова било спрямо нейни колеги в сравнимо положение, било вследствие прилагането на привидно неутрален критерий, който да има за цел или резултат поставянето й в особено неблагоприятно положение, още по-малко се доказва действията на Цветанова да са били мотивирани с някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Не е осъществена и хипотезата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., за чието установяване по принцип не се изисква сравнение. Самият тормоз по естеството си представлява правонарушение, което може да бъде обективирано в различни форми и чиято последица се изразява в негативно въздействие върху личността. Тормозът може да се прояви под различни форми, но във всички случаи тяхната проява следва да засяга някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Дори и да бяха безспорно доказани по делото, данните за междуличностен конфликт между страните по спора, съответно твърденията на Ангелова за тенденциозно негативно отношение на директорката Цветанова спрямо нея не могат сами по себе си да обосноват тормоз по защитен признак "синдикална принадлежност". Конфликтът следва да произтича от защитения признак, в случая доказаното участие на Ангелова като председател в учредената синдикална секция на КТ "Подкрепа" в Дома за деца "Асен Златарев", гр. София. Изяснено по-горе бе, че визираните като дискриминационни актове на директорката Цветанова не касаят нито пряко, нито косвено дейността на синдикалната секция, в частност и дейността на Ангелова като неин председател. Събраните по делото и надлежно обсъдени от първоинстанционния съд доказателства не съдържат сведения за предприети спрямо Ангелова неблагоприятни действия и оказано негативно въздействие по повод и във връзка с качеството й на индивидуален синдикален член и/или председател на синдикалната секция в дома. Уведомяването на синдикалния орган на КТ "Подкрепа" за предстоящото освобождаване на служителката на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ (самото то признато за законосъобразно с влязъл в сила съдебен акт) не представлява форма на отрицателно отношение към нея от страна на работодателя. Следва да се добави също така, че субективното усещане за накърняване на достойнството и психологически дискомфорт на работното място в резултат на непостигане на определена желана цел, и особено в условията на настъпило прекратяване на трудовото правоотношение (било то и на законно правно основание), не могат да се тълкуват разширително, водейки до извод за реализиране на материалноправните предпоставки по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Последните не изискват кумулация между накърняването на достойнството и евентуално създадената негативна среда, но изискват при всички случаи тази среда да съществува като обективен факт от действителността, който следва да се установи в хода на административното производство. В случая не се установява настъпването на обстоятелства, годни до обосноват "тормоз" спрямо жалбоподателката, което обуславя неправилност на изводите на КЗД в противоположен смисъл, обективирани в Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2102 г., в обжалваната му част. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98 на КЗД, в обжалваната му част е материално незаконосъобразно и е отменил същото, като е присъдил разноски в полза на жалбоподателката С. Цветанова, а оспорването на Е. Ангелова срещу Решение № 506/19.12.2018 г. по пр. № 98 е отхвърлил като неоснователно, осъждайки оспорващата да заплати разноски на КЗД за юрисконсултско възнаграждение. По изложените в настоящото решение съображения, постановеният с решението на АССГ правен резултат следва да бъде изцяло потвърден като съответен на фактическата обстановка по спора и приложимите материалноправни норми. Правилна е и преценката на съда да остави без разглеждане поради недопустимост жалбата на С. Цветанова срещу Решение № 506/19.12.2018 г. на КЗД – актът е с благоприятен за оспорващата го диспозитив и не поражда правен интерес за нея от обжалването му пред съд. Доводите в жалбата на Цветанова, насочени срещу констатациите на органа във връзка с претендираната дискриминация на основата на признака "синдикална принадлежност", правилно са ценени от съда като допълващи мотивите на жалбата на С. Цветанова срещу Решение № 300/19.07.2018 г. по пр. № 98/2012 г. на КЗД, в частта, установяваща осъществена спрямо Е. Ангелова дискриминация по признак "синдикална принадлежност". Оспореното решение на АССГ не страда от сочените в касационните жалби пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касация – кмета на Столична община, следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 100 (сто) лева, за юрисконсултско възнаграждение, платими на равни части от всеки от касаторите, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Основателна е и претенцията на ответника по касация – С. Цветанова, за присъждане на разноски в касационното производство, представляващи договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар за адвокат Беловеждова на стойност 500 (петстотин) лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 09.10.2020 г. Претендираното възнаграждение е в минималния размер, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което неоснователно се явява възражението за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 21