Решение № 15662 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2017 г.

Решение № 15662 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 25/11.05.2017 г. по административно дело № 23/2017 г. Административен съд - Т. е: 1) отменил заповед № ЗСПД/Д-Т-П/202/07.02.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П.; 2) разпоредил изпращане (като правно действие) на преписката по заявление- декларация с вх. № ЗСПД/Д-Т-П/202/31.01.2017 г., подадено от М. М. М., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. за ново разглеждане и решаване на въпроса по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, в законния срок по чл. 4 от ППЗСПД (Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца) от влизане в сила на решението. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се потвърди отменената с него заповед. Ответницата по касация М. М. М. от с. К., общ. П., обл. Т., не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца, е отпусната на М. М. М. месечна помощ за детето А. М. А. в размер от 350 лв. за срок от 01.01.2017 г. до 31.03.2019 г. Считайки, че месечната помощ за сина й е следвало да бъде отпусната от по-ранна дата - 27.02.2015 г., М. е атакувала заповедта по съдебен ред. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора в решението си. А. М. А., син на ответницата по касация, е роден на 09.09.2008 г. и е дете с трайни увреждания, като е безспорно, че живее постоянно в страната и не е настанен за отглеждане извън семейството. С експертно решение (ЕР) № 0488/065/22.07.2016 г. на НЕЛК на детето са определени 56% вид и степен на увреждане без чужда помощ, със срок до 01.03.2019 г. и дата на инвалидизиране 27.02.2015 г. ЕР е връчено на майката на 30.01.2017 г., а на следващия ден тя е подала заявление-декларация за отпускане на процесната помощ. Съдът материално незаконосъобразно е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че оспорената заповед е постановена при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решаващият съдебен състав е приел, че в случая тримесечният срок по чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД тече след 30.01.2017 г. - денят, в който първоначалната жалбоподателка е получила експертното решение на НЕЛК, дало й основание да претендира търсената помощ, а не от деня на издаването на ЕР (22.07.2016 г.), и следователно заявлението на М. за отпускане на месечна семейна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания по чл. 8д от ЗСПД се явява подадено в срок. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че от несвоевременното съобщаване от страна на НЕЛК на издаденото от последната ЕР № 0488/065 не следва да се пораждат негативни правни последици за М. и да се прегражда правото й да й бъде отпусната търсената помощ. Не може да бъде споделен прочитът на приложимия закон от страна на първоинстанционен съд. Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18- годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по- късно от 20- годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД е регламентиран срока, за който се отпуска месечната помощ по ал. 1 - от началото на месеца, през който е подадено заявлението- декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В ал. 8 от чл. 8д на същия закон е предвидена възможност за отпускане на месечната помощ от 1- во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението- декларация, но при условие, че то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, която предпоставка в случая не е налице. Волята на законодателя в последната цитирана разпоредба е за меродавен момент, от който тече обсъждания тримесечен срок, да се счита датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а не датата на получаването му. Изложеното налага извод, че началната дата на помощта правилно е определена от административния орган като дължима от 01.01.2017 г., а претенцията на М. за отпускането й от по по- ранен момент е неоснователна, противно на приетото от първоинстанционния съд в мотивите му. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона, а по делото не е спорно, че тя не страда от други пороци по чл. 146 от АПК, защото е постановена от материално, териториално и по степен компетентен орган в изискуемата от закона форма (вкл. посочени фактически и правни основания) при спазване на административно-производствените правила. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,