Решение № 110 от 28.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 425/2021 г.

Решение № 110 от 28.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 425/2021 г., III н. о., НК, докладчик председателят Даниела Атанасова Касационното производство е образувано по жалба на адв. Ц. М., защитник на подсъдимия И. П. Б., срещу въззивна присъда от 04.03.2021 г., постановена по внохд № 54/21 г. по описа на Окръжен съд - Враца. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а в допълнението към нея са развити доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд; превратен и тенденциозен анализ на събраните доказателства и позоваване единствено на косвените доказателства – показанията на свидетелите Н., Й., Ц. и П., довели до грешни правни и фактически изводи за вината на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият И. П. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 260013 от 09.12.2020 г., постановена по нохд № 578/20 г., Районен съд – Враца е признал подсъдимия И. П. Б. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение. С въззивна присъда № 260006 от 04.03.2021 г., постановена по внохд № 54/21 г., Окръжен съд - Враца е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимият И. П. Б. за виновен в това, че на 17.03.2020 г. около 21: 15 ч. на път /път/ км. – [населено място]/, с посока на движение към [населено място], е управлявал МПС – лек автомобил "марка" с рег. [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /а именно с 1, 64 на хиляда/, установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на ЦСМП-/населено място/ № 102/23.03.2020 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия Б. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда съдът се е произнесъл по разноските. Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения и преклузивен срок, от лице, притежаващо активна легитимация, и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Независимо че върховната касационна инстанция се произнася единствено в рамките на заявените касационни основания, нейно задължение и правомощие е да следи за точното прилагане на закона. При извършената проверка, настоящият съдебен състав констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните, и налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е нова въззивна присъда. Относно нейното съдържание е приложима разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК, препращаща към нормата на чл. 305 от НПК. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на въззивната присъда е необходимо да съдържат фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени от второинстанционния съд, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. В мотивите към въззивния съдебен акт, постановен от ОС-Враца, съдът е пресъздал фактическата обстановка, изложена и приета от първоинстанционния съд. Не е изложил собствени фактически изводи, въпреки извършения подробен доказателствен анализ и дадена различна оценка на доказателствената съвкупност, събрана от двете решаващи инстанции. Доказателственият анализ сочи на несъгласие на въззивния съд с изводите по фактите на първата инстанция, но същевременно липсва изложение на фактологията, която приема за релевантна. В принципен аспект няма процесуални пречки въззивният съд, да постанови различен правен резултат, в рамките на фактическите констатации на първостепенния съд, но в случая последните не обуславят направените нови изводи. Задължение на контролирания съд е да очертае фактическа обстановка, изводима от доказателствената съвкупност, даваща възможност да бъдат направени категорични и несъмнени правни изводи, каквото той не е сторил. Неоспоримо е правомощието му да приеме нова фактическа обстановка, да систематизира приетата в рамките на релевантните факти или да приеме за установени само част от обстоятелствата, но съдът дължи мотивиране на това си решение. В случая въззивната инстанция не е изпълнила тези си задължения, тъй като липсват мотиви в контролирания съдебен акт относно собствено му възприятие на фактите по делото, което неминуемо се отразява върху правото на страните да разберат какви в действителност са фактическите съображения за постановяване на осъдителната присъда, но и препятства касационния контрол, който се разпростира в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Съгласно закона и трайната съдебна практика липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните, и се явява самостоятелно основание за отмяна на контролирания съдебен акт. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност, попречили за разкриване на обективната истина. Това е необходимо, за да бъде гарантирана в максимална степен възможността на следващия състав на ОС - Враца да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В обобщение, допуснатото от въззивната инстанция абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства възможността на настоящата инстанция за надлежна проверка на атакувания акт/във връзка с релевираните в жалбата доводи/ подлежи на отстраняване от окръжния съд след връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение